Малко след влизането на Вагнер на територията на Украйна, повечето руски експерти посочват, че Путин има сериозна заплаха да се изправи срещу един особен опонент. Не бяха малко анализите, посочващи потенциалното включване на Пригожин в президентските избори. Самият руски милионер започна да се появява все по-често в новините и да печели слава, която конкурираше Путин, ала с похвалите се родиха и критиките. Пригожин не се притесняваше да говори истината и да излезе от наратива на про-кремълските телевизии и предавания, руската армия боксува вече втора година, а Киев за три дни се оказа далечна и изгубена кауза, пише chr.bg.
ЧВК Вагнер не успя да постигне абсолютно нищо в Украйна, въпреки огромните напъни и желание да блеснат като герои, повечето наемници се оказаха забравени от редовната руска армия, не получиха никакви муниции и плащаха с животи за всеки метър земя. След многократни опити на Пригожин да получи необходимото оборудване, готвачът най-накрая изгуби всякакъв контрол и обърна своите сили директно към Москва, водейки със себе си около 25 хиляди души и танкове, които да използва за свалянето на установения режим.
В този критичен момент се появява Патрушев и за първи път от две десетилетия ще трябва да се справи с опазването на поста на Путин. Горе-долу е толкова времето, в което сражения са се водили на руска територия от стъпването на власт на Путин. По мнението на западни разузнавачи, бивши руски агенти и хора от Кремъл, руският готвач е бил един от най-опасните хора за властта и точно Патрушев е лавирал за неговото вечно премахване. Николай Патрушев се смята и за човекът, който продължава да крепи руския президент на власт, макар и управлението му все по-често да се клати като стар загнил зъб.
Патрушев разполага с цялата пропаганда на Кремъл и често се смята за палачът на всеки противник. До днес този човек се смята за наказателят, издействал всички покушения на руски олигарси и политически врагове на режима. Наградата за тези успехи също не е малка, синът на Патрушев – Дмитри е назначен за министър на земеделието и по думите на мнозина, прави някакви тайни опити за превземане на президентския стол. След елиминирането на Пригожин е ясно, че Путин няма да има опоненти за следващите избори, а самият Патрушев е бил позлатен за въпросната услуга.
Двамата имат много общи черти. Патрушев също влиза в шпионските игри през 70-те години и след колапса на СССР е открил призванието си в сенчестия бизнес.
Николай Патрушев е един от хората, които измислят прословутия наратив, че западът и САЩ се опитват да откраднат минералите и петрола на страната. Неговите конспиративни теории се разглеждат в почти всяка възможна телевизия, финансирана от Кремъл. Особен виц е, че САЩ се опитвали да превземат Русия, защото скоро щял да избухне вулкан и ще принуди американците да си търсят нова територия за населяване. И докато мнозина виждат това като някаква абсурдна измислица, този човек печели милиони за пропагандата си.
Само снимките на падналия самолет са напълно достатъчни, за да се отхвърли официалната руска версия. Николай Патрушев е един от ценните кадри, пътува с брониран кортеж, офисът му се намира на няколко стъпки от Кремъл, всеки негов телефонен разговор е криптиран, а той самият никога не излиза явно в светлината на прожекторите. Рекрутиран е от КГБ, когато взима диплома за инженер, учи в школата в Минск, а първото му назначение е във Финландия, където се опитва да пробие защитите на страната.
Николай преживява крахът на СССР заедно с Путин, а топлото приятелство между двамата ще позволи и безболезненото премахване на Елцин, а наградата идва под формата на директорски стол на новата разузнавателна агенция – вече ФСБ, вместо КГБ. Наградата е връчена още през 1999 г.
Още в самото начало става ясно, че Путин има връзка с компания за недвижими имоти, оперираща в цяла Европа и е разследвана за пране на пари. Николай пътува до Украйна, за да прибере всички уличаващи доказателства, включително и аудио записи, но някои от тях достигат до САЩ и са разглеждани като доказателство. Логичната стъпка е, че руският президент ще отрича всичко и по-късно скандалът умира.
Около 2006 г. се приема закон за екстрадиране на руснаци в чужбина, особено ако става въпрос за тероризъм или екстремизъм – присъдата винаги е смъртна. Няколко месеца след това и Александър Литвиненко умира, след като е отровен с полоний. По мнението на британското разузнаване, Патрушев най-вероятно е одобрил извършеното убийство. През 2001 г. Патрушев прави всякакви опити да се сближи със западното разузнаване, особено след атентатите в Ню Йорк, но с отравянето на Литвиненко е затвори повечето врати.
През 2007 г. ФСБ прави конференция за контра-тероризъм, но ЦРУ не изпраща нито един от своите офицери, вместо това избира Ролф Моват-Ларсен, на въпросната конференция Патрушев заявява на Ролф, че ЦРУ не ги приема сериозно и това ще бъде записано в архивите. През следващата година Николай става главен секретар по сигурността, като в последствие се превръща във втория най-влиятелен човек в Русия. Ролята му е малко объркваща, той е дипломат и разузнавач.
Когато през 2016 г. Русия започва да среща сериозни затруднения в политическата картина на Черна гора, той е изпратен, за да прикрие всички следи. Руското военно разузнаване прави всичко възможно в онзи период, за да спре влизането на Черна гора в НАТО. Операцията се проваля, тъй като повечето руски агенти оперират от територията на Сърбия, черногорското разузнаване не просто разобличава чуждите агенти, но и ги показва на широката публика. Една година по-късно Черна гора влиза в НАТО. През 2020 г. Патрушев се намира в Оман, а друг интересен гост е Зеленски, двамата имат тайна среща, но официално отричат изобщо да се е състояла такава. По време на посещението на Антъни Блинкин в Джакарта, Патрушев също е на линия, твърди се, че двамата са се срещали, макар и официалната версия на страните да е отрицателна.
Същите стъпки са направени и към Китай, но по мнението на някои експерти като Матю Потингър, Пекин се опитва да намали размерите на заплахата към Москва. Въпреки разговорите с Китай, Патрушев бил категоричен, че знае много добре кои са враговете на родината му. Неофициално твърдение е, че ако Пригожин е бил успешен в своя поход, Пекин щял да направи всичко възможно, за да постави Патрушев на президентския стол, елиминирайки всички шансове на готвача за политика.
Следвайки настоящите събития, Николай е един от първите застъпници, когато се говори за инвазията в Украйна. Именно тогава за първи път става ясно, че феодалите на Путин не могат да работят правилно във военно време. Пригожин не само се превръща в мощен опонент, но реално разполага с ресурсите за водене на война, както и за влияние на медийното пространство. Неговата класическа трол ферма реално може да влияе на общественото мнение.
Въпреки предупрежденията на Патрушев, никой в Кремъл не обръща внимание на ресторантьорът от Санкт Петербург. Проблемите идват, когато Пригожин започва да говори лично срещу Путин и с това подписва своята смъртна присъда.
Когато танковете и наемниците потеглят към Москва, Патрушев води серия телефонни разговори с надеждата, че този поход ще спре. Търсени са медиатори от Казахстан и Беларус, които да се опитат да спечелят време. Обажданията от Казахстан са били гаранция, че няма да се случи абсолютно нищо на царя на наемниците и ще има гаранция, че всички ще се приберат живи и здрави.
Лукашенко дава едно от най-важните обещания, ако Пригожин спре колоната, войниците му могат да отидат в Беларус и да виреят там, без да се налага да излизат на фронта. Пригожин осъзнава, че крайният резултат не е особено добър, докато ФСБ нахълтва в офисите му и в дома му. Той никога не е подозирал, че винаги ще е от губещата страна и накрая се съгласява. След това решение, всички социални канали на наемника изчезват. До края на лятото започват някои тежки главоболия. Патрушев е на мнение, че подобни деяния трябва да бъдат наказани, но проблемът е, че никой още не знае как да се случи това.
След неуспешния поход, Пригожин се прибира в Африка, за да провери своите авоари и приходи там. Позволено му е да работи в Санкт Петербург и други точки в Русия. Евгени не е бил глупав, той е осъзнавал, че вече има врагове, но пък тайно се надявал, че неговата част от сделката е изпълнена. Моват-Ларсън е на мнение, че Пригожин само си е мислил, че е свободен, а истината е, че ФСБ са го следили много стриктно. Неговите своеволия откриват една безмилостна пробойна в отбраната на Путин и мнозина виждат колко слаба може да бъде Русия.
През август, когато повечето руснаци са на почивка и не се вълнуват толкова от класическите новини, Патрушев дава последна заръка – Пригожин трябва да умре. След няколко седмици в обиколки на Африка, Пригожин най-накрая се прибира в Москва и чака самолетът му да бъде зареден, за да замине за Санкт Петербург. В 5 часа следобед излита от Москва и се разбива над село Куженкино. ДНК експертизата показва, че въпросните господа са загинали по време на полета.
