Мнозинството от българските евродепутати излязоха с обща позиция до европейските институции, с която предупреждават за репресиите и насаждането на омраза срещу българското малцинство в Сърбия през последните години. Откритото писмо е публикувано навечерието на срещата на ЕС със Западни Балкани.
Позицията не е подкрепена единствено от петимата евродепутати от БСП. В същото време останалите 12 представители на България в Европарламента предупреждават, че “генерирането на омраза в сръбското общество срещу България и следователно срещу ЕС, е най-вече в полза на Кремъл“.
В писмото се подчертава, че в сръбското публично пространство тече непрекъснат говор на омразата срещу българското малцинство, провокиран от институциите, което създава тежки условия за живот и българите в Сърбия.
“Сърбия не трябва да бъде оценявана само по думите си, а единствено по действията които предприема и които трябва да бъдат в синхрон с Европейските ценности и с човешките права, включително с тези в защита на малцинствата“, се казва в писмото на българските евродепутати
Те казват, че
сръбските власти ограничават обучението на българския език,
пречат по всякакъв начин за съхраняването на българското културно наследство, продължава се с фалшификацията на историята от времето на Титова Югославия. Правителството в Белград и сръбската църква са обвинени, че не допускат религиозни служби на български език, преследват се политически, граждански и екологични организации и техните активисти, алармират евродепутатите.
Българските евродепутати пишат че в сръбското публично пространство тече непрекъснат говор на омразата срещу българското малцинство, а в медиите системно се изгражда представа за България и българите като опасни врагове.
Сръбската православна църква е посочена като тясно свързана с руските интереси и обвинена за активното генериране на антибългарските настроения през последните 15 години.
“Заедно с други научно-исторически, държавни и военни органи и културни институции, тя злоупотребява с исторически събития от Първата и Втората световна война за поддържане на омразата към българите. Беше изградена паметна костница в двора на училище в Сурдулица, в което учат и български ученици, канонизира т.нар. „Сурдулишки мъченици“, нарушавайки църковните канони, започна ежегодни църковни литии и наградни конкурси в училищата за есета и рисунки на тема “български зверства“ по време на войните“, се казва в писмото.
Евродепутатите напомнят, че сръбската прокуратура води
дела срещу най-активните граждански и екоактивисти от български произход
в Босилеград, за да ги сплаши и да замълчат.
“Имайки предвид всичко това, ние се обръщаме към европейските институции с искане да се застъпят пред сръбските власти за безусловно спазване на правата на българското малцинство, предприемане на спешни действия за оздравяване икономиката, пътната инфраструктура, здравеопазването и околната среда“, пишат евродепутатите.
В писмото се напомня, че преди век на територията на Сърбия са живеели между 91 000 и 120 000 българи в района около Босилеград. Техният брой систематично намалява и до миалата година българите в този район вече са около 13 хиляди души.
