Представителите на българската общност от Западните покрайнини са били задържани и отведени в полицията по време на визитата на сръбския президент Александър Вучич в Босилеград. Това е първа визита на сръбски държавен глава в района от 97 години насам.
По време на речта си в Босилеград Вучич заяви, че няма разлика между сърбите и българите по начина, по който живеят и чувстват начина, по който се отнася държавата към тях. Той благодари и похвали кмета на града Владимир Захариев, който се превърна в основно оръдие на полицейската репресия срещу българите в региона. "Той ще бъде на власт докато е жив", каза сръбският президент.
В същото време Димитър Димитров разказа пред БГНЕС, че е бил арестуван заедно с жена на име Даниела, учен и професор.
"Бях задържан около 10 ч. сутринта, защото имах няколко плаката, които исках да покажа на Вучич“, обясни Димитър.
Той разказа още, че е бил задържан в ареста, където е чакал 30-40 минути без никой нищо да му каже. Бил освободен няколко часа по-късно, след като посещението на Вучич приключило.
Още през 2014 г. Димитров, известен в Босилеград като Треперски, разаказа, че е преследван от години заради про-българските си позиции.
„Преди 20-30 дни ми казаха полицаите да не носим плакати, на които пише, например: „Западните покрайнини нямат нищо общо със Сърбия“. С това съм бил нарушавал териториалната цялост на Сърбия и т.н. Това беше предходният разговор, преди 20 – 30 дни. Но сега започна „защо на 3 март съм сложил флагове около паметника на Левски?“, ами защото е 3 март, защото е най-хубав държавен празник на България и затова го сложих. Независимо от това къде живеем, ние трябва да си защитаваме нашата българска кауза и да не се срамуваме от този български празник, нали?“, заяви Димитър Димитров.
Председателят на КИЦ-Босилеград Иван Николов само преди 10 дни заяви пред БГНЕС, че "изтощеното българско малцинство, което съвсем несправедливо е оставено в Сърбия след разпадането на Югославия, няма шанс срещу озверелия сръбски национализъм".
"Наивно е да се очаква милост от ония, които десетилетия наред съсипваха българските общини, че точно сега ще дойдат да ги оправят. Илюзиите с демократизацията на българското малцинство и решаването на проблемите в сръбските институции не сработиха. Европейските козове, каквито бяха оплаквания в сръбските и българските институции, в европейските институции, докладите за напредъка на Сърбия за членство в ЕС, Платформата за защита на правата на българското малцинство, европейските инициативи с цел преосмисляне на миналото, програмите за трансгранично сътрудничество и пр., също са бити карти. Ето защо българските партии, изхождайки от членството на България в ЕС, в навечерието на изборите трябва да се позиционират по въпроса за българите в Западните покрайнини, а след това и да обединят усилията си за формиране на национален и общоевропейски план за тяхното спасяване. Това не само е въпрос на морал и национален дълг, това е задължение, което произлиза от българското еврочленство и България трябва да го направи не само защото сме българи, а защото сме хора изпаднали в тежка хуманитарна катастрофа. От опит знаем, че несвършената работа днес, ще ни застигне многократно умножена в бъдеще, при това в най-неудобното време. Както например в случаят с Македония", каза още тогава Иван Николов.
Само преди месец по време на визитата си в София по покана на Румен Радев Александър Вучич призна, че подслушва и следи всичко, което правят от Културния информационен център в Босилеград, напомня БГНЕС. До момента няма никаква реакция нито от външно министерство, нито от страна на Румен Радев, който бе домакин на срещата.
Босилеград е най-бедната община на европейския континент. За по-малко от 100 години българите в Западните покрайнини от над 150 000 се стопиха на около 18 000.
