Българите по света намират уникални начини да се забавляват. Във времената на комунистическото управление в България, малцина са онези, които успяват да достигнат до Новия свят. Такива са Георги и Елена от София. На 9 октомври 1971 г. те се озовават в Лос Анджелис, Калифорния, на гости на Уилям и Мери. Тя е дъщеря на българската емигрантка от София Вера Костоф, а той е ирландец. На партито, което тогава се нарича все още българска вечеринка, присъства сестрата на Георги – Цветанка, също емигрантка от София, както и съпругът на Вера, Атанас и още едно приятелско семейство български емигранти в САЩ. На пръв поглед вечеринката е повече от обикновена, но тя е показателна и за историческото време, и за нравите в онези години, както и са традициите. Някой подхваща песен – „Двата бука“, стара градска песен. Пеят, спомнят си България. След това друг дава тон за „Шуми Марица“ – старият, така наречен в онези години, „фашистки“ химн на България. Запяват го, но се спират. Втори опит – отново спират. Дори далече в Америка българите, макар и емигранти,
не посмяват да изпеят
старият химн от страх, защото в България по това време „Шуми Марица“ неофициално е забранен.
Следват отново стари градски песни – „Трендафилът мирише, бодилото боде“, „Ах, прости ми“. Северняшката фолклорна област е представена с „Елено моме“, в чест на съпругата на Георги, Елена, и „Ой, ти Черно море“. След това компанията от Лос Анджелис изпява цяла поредица от патриотични песни, след които „Жив е той, жив е“, „Изгрея зора на свободата“, а после обръщат внимание и на ирландските песенни традиции с хитове като „When Irish ewes are smiling“, създадена през далечната 1912 г. и станала особено популярна едва след Първата световна война, изпълнявана в по-ново време предимно от Бинг Крозби и Кони Френсис. Бинг Крозби е представен и с още една популярна песен, която е известна повече именно в негово изпълнение – „Let me call you sweetheart“ от още по-далечната 1910 г. Следват „Daisy bell“ и особено популярната песен, създадена още през 1908 г. – „Take me out to the Ballgame“, а също и „Shine on Harvest Moon“, популярна от средата на ХХ в. Прави впечатление, че всички песни, които се изпълняват на въпросната българска вечеринка от октомври 1971 г. са от всички краища на България, сякаш
присъстващите прегръщат
с гласовете си цялата Родина. Пеят се и ирландски песни, защото домакинът Уилям е ирландец. Така са уважени всички присъстващи и с обобщаващите популярни американски мелодии, някои от които още от началото на ХХ век и въпреки това, все още се помнят и се пеят масово в онези години. Към края на вечеринката отново минават на български песни, като „Пий куме, пий“, която обаче тогава е позната в друг вариант – „Чукни чаша о чело, да ти е сърце весело“ и след това се изреждат всички от компанията, където се изпълнява въпросната песен, за да пият. Това обикновено се
правело по сватбите в България
С този текст песента е известна още от 1894 г., а днес вече някои съвременни изпълнители като Николина Чакърдъкова, променят текста и придават на популярната македонска мелодия още по-игрив ритъм. Накрая компанията в Лос Анджелис пее „Що ми е мило, мило ем драго“, също популярна македонска мелодия.
Аудио-запис от вечеринката, разбира се от избрани моменти, е направен от дъщерята на Вера, Мери. През 1992 г. Вера Костоф посещава България за последен път и донася на аудио-касета въпросният запис. Оказва се обаче, че Георги пък има снимки, предоставени му от сестра му Цветанка, от въпросния 9 октомври 1971 г., която също живее в Лос Анджелис. И така изведнъж емигрантската вечеринка „оживява“ със звук и с образ, сякаш имаме видео, каквото тогава все още не е било така масово за частна употреба. Чрез въпросната касета и снимките, можем да се докоснем почти „на живо“ до онези времена, когато българските корени и традиции все още са се пазели от старата емиграция в САЩ. Те са съхранявали онази България от преди 9 септември 1944 г., преди идването на комунистите на власт. Онази България е тяхната България, истинската България, чистата България, България на истинските родолюбиви, честолюбиви и почтени българи. Такива са и емигрантите ни, запазили спомена за родината си такъв, какъвто го помня от деца и какъвто родителите им са им го предали и втъкали в сърцата и в душите им.
