Пътуването с влак между два града си е обикновено доста скучно преживяване. Но наша сънародничка на Острова е изпитала едно от най-значимите събития в живота си точно във вагоните на пътническа композиция, движеща се по редовната линия от гара Рамсгейт в провинция Кент до гара Сейнт Панкрас, Централен Лондон. На 8 ноември 52-годишната Мариана Андреева се прибирала в Лондон от посещение при дъщеря си, която живее в Райнхам. Било доста късно през нощта и българката се качила на влака от гарата със същото име, която е горе-долу по средата на линията Рамсгейт–Сейнт Панкрас и пътува около 45 минути до Лондон. Влакът дошъл по разписание на нейната спирка в 20:16 ч. Към 20:40 ч. Мариана чува силен писък. „Аз не видях кога жената се е качила, после видях, че в нашия вагон има само още трима мъже, а в този момент забелязах само, че жената е бременна", разказва сънародничката ни. Мариана отишла до жената и я попитала с какво да помогне, а бременната отговорила, че може би ражда бебето си. „Веднага й помогнах да свали клина и бельото си, за да видя дали е така, жената беше още седнала, но успях да видя, че има кръв", допълва Мариана. "Тъй като съм раждала три деца и имам две внучета, знам, че това означава, че раждането започва. Погледнах пак и установих, че главичката на бебето се показва. Успях само да извикам: „Моля помогнете, жената ражда!“, но тримата мъже във вагона не реагираха толкова бързо. Мъжка му работа, но все пак дойдоха“, спомня си още Мариана. С напътствията на българката мъжете помагат на бременната да легне на пода. „Отворих й краката и бебето вече излизаше. Страшно много се уплаших, но в същото време Господ ми даде такава невероятна сила.
Сърцето ми блъскаше, та чак щеше да изскочи
Усетих страхотен прилив на адреналин, цялата треперех", описва критичната ситуация Мариана. „Казах на жената да напъва и след няколко минути бебето излезе и проплака", продължава българката. „Беше момченце. Казах на родилката: „Ела до мен, понеже няма в какво да сложа бебето.“ Дадох й бебето и свалих зимното си палто, което си бях купила наскоро и което е пухесто и топли много, сложих детенцето в палтото и пак го подадох на майката, сложих й го на гърдите, за да чувства нейната топлина.“ Тогава уплахата на Мариана става още по-голяма, тъй като родилката започва да трепери от следродилна треска. Тя я завива с нейното палто и се опитва да я успокои. „През цялото време стоях до жената, много се страхувах да не стане нещо с нея. Всичко това става в движение. Като стигнахме гара Стратфорд интернешънъл, казах на мъжете да се обадят на 112.“ По спомените на Мариана линейката идва може би след около 10 минути. „Единият от парамедиците извади ножица, аз се опитвах да му обясня, че трябва да прережат пъпната връв, а жената в този момент получи още по-силни конвулсии и аз си помислих – край, ще я изгубим!“ Мариана казва, че през цялото време се е молила за бебето и за жената. „Слава на Господа, те са живи и здрави, разбрах от новините на другия ден“, добавя Мариана. Смелата българка няма медицинско образование. Тя живее в Англия от осем години и се занимава с чистене на къщи. Казва, че харесва работата си, защото среща интересни хора и печели добре. „Работя както с българи, с които се разбирам чудесно, така и с англичани. Например работя за един от съдиите на кралицата", обяснява тя. Преди да замине в чужбина, Мариана е имала три магазина в родния Сливен – един хранителен и два за дрехи. Оттам пази хубави спомени и с братовчедка си Ирина Гочева, която живее в Чикаго и която е основател и ръководител на ансамбъл „Хоро" заедно със съпруга си Тодор. Мариана казва, че е дълбоко развълнувана от преживяното във влака. „Всичко ми е пред очите, не мога да се отърся от спомена, прекрасно е да помогнеш да започне един човешки живот. Раждането стана точно на Архангеловден, сякаш бях изпратена там да помогна, всичките ми действия бяха толкова точни, все едно цял живот това съм правила", възкликва тя. Според нея станалото е доказателство, че българките сме много силни и можем да се справяме с много трудни ситуации, независимо къде се намираме.
