На старта
На осми декември в курорта Канкун, Мексико, се проведе най-големият маратон в страната на ацтеките. За радост и гордост на всички българи, обичащи този спорт, Мария Кадиев - наше момиче от Пенсилвания, беше сред участниците в състезанието. Маратонът се провежда всяка година в началото на декември, когато вече е преминал сезонът на ураганите. Тази година бягането беше разделено на половин (13 мили) и цял маратон. В него се включиха над 3,500 участници, като само 350 от тях пробягаха цялата дистанция от 26 мили. Мария избра дългата дистанция предимно в компанията на мъже.
,,Избрах да бягам на този маратон, защото исках да го съчетая със семейната почивка на Ривиера Мая", каза Мария, за която спортът се е превърнал във всекидневие, в което преоткрива себе си всеки ден. За нея маратонът се оказва истинско приключение, защото за първи път участва на състезание извън САЩ. Атмосферата му се различава от всички други до този момент. „Стартът и финалът бяха невероятни. Започнахме с много красива заря, а накрая имаше танцьори и увеселителни програми. През цялото време тичахме по крайбрежието и беше много красиво." Не всичко обаче се оказва толкова добре уредено. Например получаването на състезателните номера - българката чака с часове на огромни опашки за номер.
За първи път маратонът стартира в 5,30 ч. сутринта, за да се избегне голямата жега. В Мексико температурите достигат до 90F в 10 ч. сутринта, но горещината и влагата, която се разнася от океана, не възпират нашето момиче. „Никога не бях стартирала толкова рано, трябваше да стана в 4 ч. сутринта. Пътувахме до Канкун специално за маратона и бях малко уморена. Много е трудно да се бяга дълго разстояние на влажен климат."
Мария не е аклиматизирана да тича на високи температури, където влагата съсипва дробовете. „Първият час бягахме по тъмно и не беше зле. Когато напече слънцето, стана трудно, но въпреки това докъм 26-ия километър жегата се търпеше." За да не се обезводнят участниците, на всеки два километра им раздават вода и ледено мокри гъби, които бегачите изстискват на главите си, за да се предотврати рискът от топлинен удар. „След 32-рия километър жегата стана нетърпима. На всяка водна станция се спирах да пия и да заливам тялото си с вода." Това от своя страна докарва друг проблем, защото маратонките й се пълнят с вода и става трудно да се бяга. ,,Последните 5 километра бяха много трудни, а последните два направо не ги помня". Но както се случва и в живота, когато си устремен към целта по пътя, случайно или не, се намира някой да ти помогне. На последните два километра Мария е застигната от един колоездач, който започва да й говори първо на испански, след като вижда, че нашето момиче не го разбира, обръща на английски. Мъжът се представя като местен от Канкун и обяснява, че всяка година бяга на нюйоркския маратон. Кара до нея и я поощрява, обяснява й, че има още малко и знае от собствен опит как се чувства тя. „Този човек много ми помогна, каза ми: „Ето това е финалът, отивай!" Ако искаш ми вярвай, виждах финала, а се чувствах толкова изтощена от жегата, помислих, че не мога да избягам тези 200 последни метра", с трепет разказва Мария. Тя завършва с време 4:05 часа. Но не то е важно в случая, а това, че успява да преодолее всички препятствия и да даде един отличен пример, че за човешкият дух няма граници.
