Истинската Шипка, на която се разнася викът на опълченците „Грабвайте телата!“ и където е бил командният пункт на ген. Столетов, тъне в забрава и се посещава само от заблудени туристи.
Вече близо 75 години тържествата за 3 март се провеждат не на този символ на свободата, където са се водили най-лютите битки, а на съседен връх, разказва „168 часа“.
Истината е, че в наши дни, когато се говори за връх Шипка, се има предвид Паметникът на свободата. Само че той е построен и се издига не на връх Шипка, а
на връх Свети Никола
За истинския връх Шипка нищо не се споменава. Той е занемарен, изоставен и посещаван от случайно заблудили се туристи. Никога не говорят за командния пункт на Столетов, не го показват по телевизията, не показват къде е била кръглата батарея на Бенецки, защото там на една канара има залепена мраморна плоча с надпис:
„От тук, легендарния връх Шипка, Кръглата батарея на полк. Бенецки, 4 полски 4-фунтови оръдия от Пета батарея на Девета артилерийска бригада бълваше непрекъснато огън срещу врага. Тя рушеше вражеските позиции и батареи на Бедек, Демир тепе и Малуша, косеше настъпващите турци.
Подкрепяше активно защитниците на източния участък. На 11.08., в най-критичния момент, обсипа с унищожителен огън турските пълчища, спускащи се от Волинската височина. Изправен в цял ръст на бруствера, полк. Бенецки командваше безстрашно своята батарея и падна пронизан от вражи куршум. Тук 12 опълченци заеха мястото на своите загинали руски братя.
Това бяха първите български бойци артилеристи.
Почивайте в безсмъртие, скъпи герои. Вие изпълнихте достойно своя дълг.“
На истинския връх Шипка най-напред политат камъни и дървета срещу ордите. Тук е бил опълченецът, който пръв засилил тялото на убития си другар и се провикнал: „Грабвайте телата!“
На това място трябва да се сложи някакъв знак. Още повече че историкът правист Георги Гавраилов Туртуриков от Стара Загора е изследвал детайлно този въпрос. Чудно е по какъв начин примерът на шипченци веднага се предава и на защитниците на Свети Никола и Орлово гнездо.
Викът „Ура“ е бил толкова мощен
че достига до Свети Никола и Орлово гнездо и техните защитници се хвърлят в най-жестоката, смъртоносна, решителна 12-а атака на 11 август, с която се решава всичко.
Шипченската планина е голяма. В нея всеки връх, всеки дол, всяка пътечка, всяка полянка имат своите названия. От най-древни времена до 1951 г. всичко е ясно – има връх Шипка, има и връх Свети Никола. 500 години турците сменят имената на много местности и върхове, но Свети Никола оставят.
Комунистическата власт обаче не го изтърпява и 7 години. По нареждане отгоре околийската комисия по наименованията се събира с една-единствена точка в дневния ред:
„Смяна на името на връх Свети Никола. Референтът др. Петър Калайджиев докладва, че вр. Св. Никола не бива да носи повече това религиозно име… др. Петър Калайджиев предложи вр. Св. Никола да се преименова на Столетов връх“.
Предложението е прието. С Указ 557 от 17.ХI.1951 г. връх Св. Никола на Стара планина се преименува на Столетов връх. Много бързо обществеността възприема новото име. Но петнадесетина години след това и Столетов изпада в немилост.
По време на посещение на Леонид Илич Брежнев, като разбира за смяната на името, той пита: „С какво името на един царски генерал, член на Висшия имперски държавен съвет, реакционер и крепител на руското самодържавие, е по-значимо от това на Свети Николай?“
За българите ген. Столетов е име свято, велико, но изглежда, не е такова за Политбюро на КПСС. След посещението на Брежнев върхът сякаш остава безименен, за да се стигне до 1977 г., когато с Указ №1454 Държавният съвет с председател Тодор Живков „Постановява: „Преименува връх Столетов на връх Шипка.“
Получава се обаче така, че два съседни върха носят едно и също име. Възниква въпросът: Какво да се прави с истинския връх Шипка? Какво име да му се даде? Започват да го наричат „Малката Шипка“, „Втората Шипка“, „Северната височина“.
Действително за тия два върха са се водили най-ожесточените и кръвопролитни сражения – за връх Шипка, защото на него е разположен командният щаб на ген. Столетов, и за връх Свети Никола, защото той е най-важният стратегически пункт в Шипченската планина – който го владее, в негови ръце е изходът от сражението, войната и съдбата на България. Днес името на върха, издържал най-жестоките пристъпи, допринесъл най-много за победата и българското освобождение,
е изхвърлено и забравено
Ветераните опълченци по случай 45-ата годишнина от паметните боеве провеждат тържество на 24 август 1922 г. по специално изработена програма. Панихида за загиналите и благодарствен молебен за живите отслужва Търновският митрополит Филип, който освещава и основния камък за бъдещия паметник. Камъкът е положен източно от тогава съществуващия Спасителен дом. Същият камък на 5 септември 1926 г. е преместен и положен в основите на строящия се вече паметник с благослова на казанлъшкия архиерейски наместник.
Комисията по строителството дълго и обстойно обсъжда въпроса къде да бъде издигнат паметникът. Предложени са трите върха: Шипка, Орлово гнездо, Свети Никола. Комисията се спира на връх Свети Никола, висок 1326 м. Одобрен е проектът на архитект А. Дончев и скулптора А. Андреев. Строителството се извършва при сложни, извънредно трудни, сурови условия и е завършено чак през 1934 г. Откриването става на 26 август 1934 г. Стекли са се и са изкачили върха над 100 хиляди българи. Тържествени речи произнасят министър-председателят Кимон Георгиев и цар Борис III. Точно в 10,30 часа започва панихидата. Отслужен е и благодарствен молебен.
