сн. Wikipedia
Едно от най-големите средновековни съкровища, намирани в България, бе открито в археологическия комплекс Перперикон край Кърджали, съобщи проф. Николай Овчаров, който е сред най-известните български археолози. "Има основание да се смята, че съкровището най-вероятно е било свързано с духовенството", каза проф. Овчаров. Открито е на място, за което се знае, че са живели много духовници. "Имаме преки данни за богатството на епископите. Става въпрос за монетно съкровище от близо 50 златни монети, а колко сребърни - никой не може да каже", обяснява професорът. "По средновековните мерки находката е равносилна на милиарди левове. Вървим по дирите на едни полулегенди, полуистини - че на това място преди 20 години е открито едно голямо златно съкровище. Аз знаех за него доста отдавна, полицията също знаеше. Това се случи през 90-те години, когато България беше разграден двор и всеки копаеше навсякъде", разказва проф. Овчаров.
На 35-40 см от повърхността археолозите попаднали на концентрация на златни и сребърни монети. Докато златните са 11, на сребърните точният брой все още не е уточнен, защото специалистите продължават да копаят и да изследват мястото. Златните са т.нар. перпери, от XIV в. Десет от тях са сечени от императорите Андроник Втори и Андроник Трети Палеолог, а единадесетата - от императорите Андроник Втори и Михаил Девети през 1327-1330 г. Проф. Овчаров обясни, че византийската перпера, създадена в началото на XI в., първоначално е с тегло 4,4 грама и е от 21-22-каратово злато, но с инфлационните процеси губи доста от своето съдържание. Откритите при разкопките монети са около 14-16 карата и грамаж от 3,7 до 4,4 грама. Шест от откритите сребърни монети представляват венециански грошове, сечени са в края на XIII в., но са изрязани инфлационно в средата на XIV в. Били са доста използвани на Балканите през XIV в.
Интересни са изследванията около заравянето на монетите, които насочват учените към средата на XIV в. и османските нашествия по това време в региона. "Голямата изненада беше, че съкровището е разпиляно на площ с близо 2 м диаметър. Все едно някой е пръснал монетите", каза още Овчаров. Впоследствие се оказва, че съкровището се намира в помийна яма, поясни той. "Там се копае изключително бавно, само на ръка, имаме обков от много красива икона... Може да се окаже съкровищница тази помийна яма", продължи Овчаров.
Обикновено съкровищата се полагат в глинено гърне или друг подобен съд. Според археолозите сега намерените монети най-вероятно са били в кесия, която с годините се е разградила. Монетите са открити в средния град, малко преди цитаделата - в частта, за която се предполага, че е резиденцията на епископите на Перперикон, за чието богатство съществуват вече сведения.
Археологът споменава и за предстоящото отваряне на две гробници, за които се предполага, че са на епископи. Овчаров отказва обаче да коментира къде точно ще бъде изложено съкровището, но спомена, че Регионалният исторически музей в Кърджали ще е сред тях.
Пролетина Николова [email protected]
Перперикон - последният български бастион Перперикон се състои от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките то е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, византийци и българи. Името му е свързано със златните монети перпера, известни и като златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град, в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство. Преди тази злочеста съдба обаче градът става особено важен и за България, и за Византия, а само на 3 км има златни мини. Именно поради тази причина започват войни между двете страни за контрол над Перперикон. След като преминава татарското нашествие, се стига до война за града през 1342 г. Перперикон е един от малкото градове, които са успели да се противопоставят на османската обсада. "Последен в града остава замъкът, който дълго време се съпротивлява сам, най-накрая обаче османците проникват в крепостта. Открити са вериги, които идеално съвпадат с документите за роби от Перперикон, продадени на остров Крит", разказва проф. Овчаров. |