сн. “Индипендънт”
Думите ми може да ви прозвучат като клише от поредния пътепис, но това лято надзърнах в челюстите на ада. За да преживеете същото, първо стигнете до българските Родопи - на близо 240 км югоизточно от столицата София. Сетне последвайте един от пътищата, криволичещи през дефилета, които все още са населени от мечки и вълци. Прекосете реките, като преминете през каменните мостове, датиращи от времето на римляните. А след това минете покрай фермите и старите камиони, останали от ерата на комунизма, част от които се използват за превоз на животни, а други плуват в ръжда също като идеологията, на която някога са служили.
На около километър и половина от село Триград стигате до каменна стена с малка врата. Над нея виси заблуждаващо примамлива дървена табелка: „Дяволско гърло". При отваряне на вратата ви удря силен, леден полъх, който кара мнозина леко облечени туристи веднага да се откажат да влязат, тъй като този вход в „ада" не е огнен, а вледеняващ.
България също като Гърция, Турция и Румъния някога била земя на траките. Двамата най-велики герои на древната цивилизация - полуистински, полумитични - били Спартак и Орфей. Първият бил воин, който по-късно бе изигран от Кърк Дъглас, а вторият - музикант с омагьосваща красота и чар, нещо като прототип на Мик Джагър. Според легендата, когато годеницата на Орфей е била смъртоносно ухапана от змия на техния сватбен ден, той
влязъл в подземния свят, за да посвири на боговете
Хадес и Персефона и да ги убеди да му върнат Евридика. Ако човек извърви петдесетина метра към пещерата Дяволското гърло, ще последва митичните стъпки на Орфей. Там бе най-страшната гледка в живота ми, по-ужасяваща и от пътническия контрол на "Хийтроу" - прочутата Бучаща зала - огромна сумрачна пещера, намираща се непосредствено под впечатляващ водопад. Около него има лабиринт от подземни пещери, бързеи и езера, от които нито един изследовател не се е връщал жив. Като изключим тракащите със зъби туристи, единствените обитатели са прилепите и пъстървата, ослепяла през векове, лишени от слънчева светлина. Казват, че тук живеят и паднали ангели, изхвърлени от рая за това, че са правили любов с простосмъртни.
Легендата твърди, че Орфей успял да си върне Евридика, като обещал да не я поглежда, докато двамата са още в подземния свят. Но катерейки се по Дяволското гърло, грохотът на водопада заглушил нейните стъпки. Орфей се обърнал, за да провери дали тя все още е след него, и така я загубил завинаги.
Според мен има аналогия между легендата за Орфей и България като туристическа дестинация. През последните 40 години, откакто комунистическите страни се отвориха за западни туристи, държавата е известна преди всичко с евтини пакетни екскурзии до черноморските курорти като Бургас и Варна, а извънредно красиви области като Родопите останаха скрити. Докато Гърция и Турция развиваха туристическите си пазари, България остана в отвъдното, в плен на бирата, пържените картофи и някои от най-отвратителните сувенири на планетата. Нужен е съвременен Орфей, който да я изведе напред, без да поглежда назад.
Една такава първа стъпка е направена в Гела
малко селце дълбоко в Родопите, над което съвсем подходящо се извисява връх Орфей. Там ще намерите вила, в която могат да се настанят 12 души плюс 3 деца. Тя предлага същия изтънчен лукс, каквито има в скъпите места на Майорка. Тук обаче има и бонус - невероятните планински гледки и (ако не доведете трите деца) пълна тишина и спокойствие. Мястото, където е построена вила „Гела", е разкошно. От всичките й страни може да се видят единствено синеещите върхове на огромни ели. Селцето по-долу е символ на хроничното източване на мозъци в Източна Европа. От 3000 души сега са останали само 30. В него не се предлагат никакви услуги освен нацепените на ръка дърва. Поради това вилата трябва да се самозадоволява. В нея се прави масло, сирене и кисело мляко от собствени крави, нейните пчели произвеждат мед, виното идва от лозята й „Тера тангра". Розето с цвят на блед кехлибар съперничи на най-добрите френски вина.
По-енергичните могат да ходят на екскурзии, да яздят коне и да изследват пещери. Има лесен достъп както до черноморското крайбрежие, така и до ски курорти като Пампорово и Чепеларе. За тези, които предпочитат просто да си почиват, вилата има закрит басейн и сауна, както и спортни съоръжения, които в бъдеще ще включват тенис и баскетбол.
Цялата храна се готви от една прекрасна жена, наречена Димка
която някога е била биохимик и ако поиска, би могла да стане най-известният готвач в България. Колкото и да съм капризен, изядох всяко късче от Димкината мусака (което досега погрешно мислех, че е гръцко национално ястие), нейния таратор, както и топящите се в устата пържени тиквички. Открих също така българския навик: преди закуска и обяд да пийнеш съживяваща глътка от миниатюрна графа. Например за лек срещу махмурлук се пие ябълков оцет, както и ферментирал зелев сок, за да се възстанови балансът на елементите в тялото. Но последното се случва неизбежно след сън в „лукса на тишината", както казват собствениците на вила „Гела", и разходка до подножието на връх Орфей през поляни, пълни с виолетови и кремави диви орхидеи. На път за там спрях в православен параклис с дървена врата, за да разгледам разкошните стенописи и да запаля свещ за приятел, който почина миналото лято и който страшно ми липсва.
Предния ден бях погледнал в бездната на ада, но сега се почувствах много близо до рая.
Филип Норман, "Индипендънт"
