Няколко българи се събраха за уникална идея, чрез която са решени да обучат всички желаещи от целия свят как да свирят на каба гайда. За целта те създадоха сайта www.kabagaida.com, чрез който помагат в изучаването на тънкостите на инструмента. Начинанието им се оказа толкова интересно, че бързо бяха забелязани и вече дори получиха първата си голяма покана. Тази есен ще свирят на Световния музикален фестивал в Чикаго.
„Защо се захванахме с каба гайдата? Вярваме, че тя е уникална част от културното наследство на човечеството. Има нужда да е сред нас, защото тя, музиката и традициите й, обогатява лично всеки един от нас, обществото ни и света", разказва Николай Кръстев, чиято е и първоначалната идея за проекта.
Чрез сайта си той и приятелите му - Валя, Тодора, Бъни, Цветелин, Костадин и Янко, обучават любопитните чужденци, занимават се и с деца, но същевременно изнасят образователни концерти и семинари. Никога не отказват участия в международни събития. „Помагаме на хора от чужбина да се сдобият с качествени инструменти и на всички почитатели зад граница да комуникират помежду си, да се срещат и да споделят знание", обяснява Николай.
Всъщност участието им на фестивала в Чикаго няма да е първата проява, откакто съществува сайтът. Зад гърба си вече имат изява на Международната гайдарска конференция в Глазгоу. А покрай поканата в Чикаго ще имат изяви също в Ню Йорк, Вашингтон, Бостън и Балтимор.
Идеята им да популяризират точно каба гайдата не е никак леко начинание, защото тя не е случаен инструмент. В България има три вида гайди - каба, джура и македонска. Каба гайдата се среща само в Родопите и се отличава с мекота на звука и дълбочина на тона. Чисто технически, за разлика от джура гайдата, родопската гайда е с извита в долния край гайдуница, от което зависи ниският ѝ тембър. Тя е най-ниско звучащата гайда в света и се среща в четири основни строя - ре, ми, фа и сол, съответно и в ми бемол и фа диез. Подходяща е за съпровод на песни, тъй като позволява на певеца да разгърне песента, без да бъде заглушен от звука на инструмента.
Също така родопските хора̀ задължително се играят под звуците на каба гайдата. Както се казва - нейният звук подсказва на хороигралците къде да стъпят. Съзвучието между два или повече инструмента създава една неповторима атмосфера, която напомня за красотите на Родопа планина.
Родопският музикален фолклор е изключително богат на песни, а що се отнася до инструменталните мелодии - те са по-малко и затова хора̀та представляват пъстра поредица от песни. Най-разпространеният размер е 2/4, след него се нареждат ръченицата в 7/8, по-известна в Родопите като „по̀седница", и сво̀рнатото хоро в 9/8. Срещат се и песни в 5/8. А умерените песенни образци в 4/4 са като съчетание между бавна и бърза песен. Но магията на родопската народна музика се крие именно в бавните песни. Те като че ли се леят между барчините и показват величието на планината, от която са се родили, и душевността на хората, които са ги сътворили. Защото всяка една песен е история - истинска и неповторима.
Момчетата от www.kabagaida.com стартираха и дарителска кампания в Indiegogo. Те имат специален урок на място само за хората в Чикаго. „Ние ще носим гайдите, а от българите в Чикаго разчитаме на интерес", казва Николай.
