24 декември, денят преди Коледа, е време, в което цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка – кукувицата да кука само три месеца в годината (от Благовец до Еньовден – от 25 март до 24 юни); трепетликата - все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката. Малко над половината българи (52%) определят Бъдни вечер за най-важен празник. Трийсет на сто посочват Коледа като по-важен, а за едва 18% Нова година е най-очакваното събитие тази зима. Декемврийските празници се приемат от българите за основно семейни, а традициите се спазват както от по-младите, така и от по възрастните българи, като жените играят основна роля в съхраняването на обичаите. Приготвянето на постни ястия за Бъдни вечер е най-уважаваната традиция у нас и се спазва от 82% от хората. След това се нареждат приготвянето на баница с късмети, украсяването на елха, посрещането на новата година в полунощ и размяната на подаръци. Любопитно е, че сурвакането вече се подминава от повечето българи, като обичаят се спазва от само 42%.
На Бъдни вечер традицията повелява на трапезата ястията да са 9 – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са 12 – колкото са месеците в годината, а в други – 7, като дните в седмицата. На масата трябва да има храни, които набъбват, за да се увеличава богатството Чесънът гони злото, а медът е символ на сладкия живот. Сред ястията трябва да присъстват чушки с боб, постни сарми, тиквеник, ошав, орехи, чесън, мед и др. Задължително на масата трябва да се сложи питка, в някои места тя е известна като Бъдник. В питката се слага паричка, която символизира богатството, парченце от дряново клонче – символ на здравето, и копче – символ на късмета. Питката се разчупва от най-възрастния член на семейството. Първото парче се оставя за Богородица, а второто е за къщата. След това най-възрастният член на семейството раздава парчетата от питката, като започва от следващия по-възрастен, докато не стигне до най-малките членове на семейството.
Символиката на коледната трапеза е различна в страната ни. В някои райони казват, че на трапезата трябва да се сложи лук, за да е много имотът, като люспите на лука. По орехите можело да се гадае за здраве и късмет хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности. Медът се слага на масата, за да ни е сладък животът. На трапезата е добре да има бръшлянови клонки – като символ на здраве, дълголетие и безсмъртие. С тези листенца може да се направи едно интересно народно гадание – слагат се няколко листенца под възглавницата и сънят, който се сънува, се води, че е пророчески за сънуващия човек и бъдещето му. В Италия отбелязват Бъдни вечер с „празника на седемте риби”. Сервират се 7 броя рибни ястия, като вечерта преди Бъдни вечер за 24 часа не се консумира абсолютно нищо. Коледният пост не е толкова популярен в Италия.
В Русия, Украйна и Литва се сервират по 12 ястия на Бъдни вечер. Вечерята се нарича „Свето хранене”. Традицията е цялото семейство да се събере около масата и след вечеря да се поднесат коледните подаръци. В центъра на масата се поставя бяла кърпа, която символизира пелените на Исус, и свещ, символизираща Светлината на света. До нея се поставя питката. 12-те ястия символизират дванадесетте апостоли. В Украйна задължително присъства зърнен пудинг, борш и варенки, както и традиционен коледен компот. В Сърбия празничната трапеза е богата и разнообразна на храни. Сервира се кръгъл безквасен хляб, сол, печена риба, зеле, мед, вино и спагети с орехи. В Америка Бъдни вечер не е официален празник, а традициите са взаимствани от английската кухня. Типичната вечеря се състои от печена пуйка, пиле или друг вид птици, придружени със задушени картофи или брюкселско зеле. За десерт се сервира коледен сливов пай. В Мексико се сервират тропически плодове и салати, качамак с чили сос, заедно с традиционна супа, направена от говеждо месо. За десерт се консумира пържена питка със захар и канела. В някои славянски страни на трапезата се оставят две празни места, намеквайки за Мария и Йосиф, който търсят подслон във Витлеем. Където и да се намирате по света, Бъдни вечер оставя положителни емоции във всеки човек. Нека на този семеен празник да се насладим на вкусната трапеза, споделена с любимите хора, като се съобразим с ограниченията заради коронавируса. Традицията за коледните сладки
Всички коледни курабийки произхождат от Европа и носят в себе си традициите и фолклора на европейските народи от дълги векове. Коледните сладки са част от празненствата доста преди християнството и първата Коледа. След като папа Юлий обявява 25 Декември за Коледа през 350 г. , християнският свят превръща печенето на курабийки в начин да се отпразнува Рождеството. Коледните курабийки идват от холандската дума koekje, която означава „малко кексче“. Традицията се разпростира в цяла Еропа, а европейците, които се преместват в Америка, продължават да пекат курабийки и след като се установяват на новия континент. Днес можем да благодарим на Швеция за шприцованите курабийки с глазура от захарни кристали, на Шотландия – за маслените курабийки, на Гърция за баклавата и на Русия за чаените курабийки с пудра захар. Немските джинджифилови курабийки и точените бисквити с картинки са сред фаворитите за празниците.
