100 дни след началото на управлението правителството все още разполага с кредит на доверие, който се крепи основно на личния рейтинг на премиера и на високите очаквания, с които властта е започнала мандата си. Това заяви социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.
По думите ѝ личният рейтинг на премиера в момента действа като „броня“ на правителството срещу отправяните критики. „Към този момент все още персоналните оценки са един актив. Най-големият актив на правителството и на партията е премиерът“, посочи Димитрова пред бТВ тази сутрин.
Прочети още
„Ако след тези 100 дни хората не видят измерими, видими и значими за тях резултати, този политически кредит ще започне да бъде кредит с нарастваща политическа лихва“, предупреди тя.
Според социолога друг важен фактор за запазването на високата електорална подкрепа е силната фрагментация на опозицията.
„Едно от улесненията за управляващото мнозинство безспорно е фрагментираността на опозицията. Нейните критики се чуват, те имат значение, но все още не могат да влияят“, каза още Боряна Димитрова.
Тя добави, че разминаванията между предизборните обещания и следизборните ангажименти, включително в областта на външната политика, също създават обществено напрежение и засилват политическата поляризация.
Изследването отчита известно подобрение и в общественото отношение към Народното събрание. Доверието към институцията достига около 20% – най-високото ниво от 2011 г. насам. Въпреки това отрицателните оценки продължават да преобладават.
Според Боряна Димитрова парламентът остава „в сянката“ на изпълнителната власт, а основното предизвикателство пред депутатите е да възстановят общественото доверие към законодателната институция.
Прочети още
Настоящият рейтинг на президента Илияна Йотова отразява обществената оценка за работата ѝ като държавен глава, а не като кандидат в предстоящите президентски избори. След официалното ѝ влизане в надпреварата политическата динамика ще бъде различна и подкрепата ѝ ще зависи от няколко ключови фактора.
Първият е взаимодействието с изпълнителната власт. По думите на социолога президентът и правителството вече се възприемат като част от едно политическо управление, което означава, че евентуално нарастване на критиките към кабинета може да се отрази и върху доверието към държавния глава.
Друг важен фактор е изборът на дата за президентския вот. Според Димитрова насрочването на изборите за 25 октомври вероятно цели кампанията да приключи преди зимния период, когато традиционно се засилва общественото напрежение, свързано с цените, енергийните разходи и бюджета.
При евентуални парламентарни избори управляващите запазват значителна електорална преднина. По думите на Димитрова това се дължи както на все още високия кредит на доверие към кабинета, така и на липсата на консолидирана опозиция.
41,6% е подкрепата за „Прогресивна България“ при парламентарни избори. Втори са ГЕРБ с 13,1% подкрепа. На трето място е „Продължаваме промяната“ с 6,6% подкрепа, „Демократична България“ са четвърти с 6,1% подкрепа. ДПС биха били пети с 5,2% гласуващи за тях и на последно място е „Възраждане“ с подкрепа от точно 4%.
Представеното в ефира на бТВ проучване на „Алфа Рисърч“ е проведено между 17 и 23 юли сред 1000 пълнолетни граждани. | БГНЕС
