Огнян Минчев
Трудно е за "прогресивните сили" да постигнат тази степен на "морално-политическо единство", която царуваше в България по времето на Тато - чийто "законен" наследник се явява избраникът на Решетников (Тато го избра Хрушчов).
Например - не може да си направи телевизия само с една програма - трябва да си назначи СЕМ, който да дърпа юздите поне на "националните ефирни" телевизии... Сопата трябва да играе и по кабеларките - ако не слушат, не бива да им се дава реклама... Но до един канал не можеш да ги докараш - факт. Други работи може обаче. Какви ли? Ами например, да направиш един единствен учебник по всеки предмет. Т.е. - не по всеки, а по тези предмети, в които българската история, българската идентичност, българският мироглед да бъдат системно - и от рано, от първи клас - превърнати в
руска/русофилска версия на българската история, на българската идентичност, на българския мироглед
Така, както това се прави вече много десетилетия наред - с лъжа, с тотална и безсрамна лъжа на българската колониална администрация, назначена от Москва.
Някой би възкликнал - "Айде бе, пак ли дотам стигнахме..." Спокойно гражданино патриот - не сме стигнали! В определен смисъл винаги сме били там, и сега сме там.
След 1990 г. писането на учебници по история някак си попадна в ръцете на крайно ограничен кръг академични историци, които десетилетия наред произвеждаха учебници по история - различни, не по един - в които отсъстваше или присъстваше по странен начин тази част от националната ни история, която е свързана с Руската империя. Няма да минавам по всички периоди, а ще насоча вниманието ви преди всичко към един от тях - историята на комунистическия режим между 1994-1989 г.
В учебниците на този тесен кръг историци - симпатизанти и дейци на червената партия в продължение на десетилетия - комунистическият режим не бе представен като унищожаване на независимата българска държава, като епоха на репресии, унищожаване на национален елит и като затваряне на българите зад непроницаема ограда от бодлива тел. Режимът бе представян "балансирано" - има "впечатляващи резултати" и "някои грешки и извращения". Защо нямаше учебници с наистина алтернативни визии - питайте историците, питайте политиците и образователните чиновници...
В издаването на различни учебници по отделните дисциплини има рискове децата да получат познания по история, литература и други дисциплини, които да отразяват пристрастията на екипите, които са ги писали и публикували. За едн учебник - едни, за друг учебник - други. Съществува обаче и реалната възможност, различните учебници да покажат своите силни и слаби страни, и да се осъществява процес на вторична селекция - след процеса на административна селекция на помагалата, осъществен от МО. Раличните учебници могат да бъдат рамкирани от избор на общи критерии и приоритети, които учебните програми формулират, а авторите и учителите са длъжни да прилагат. Не е лесно, но животът в условия на свободен избор в нищо не е лесен. За сметка на това,
свободният избор изгражда свободни хора
които се учат - трудно, но се учат - да поемат отговорност за решенията си и да изпитват потребност да се променят - осъзнавайки грешките и заблудите си.
Не се съмнявам, че човекът, утвърдил договора с "Боташ" ще изтъкне много "патриотични" аргументи в полза на желанието си да централизира и цензурира "правилната версия" на учебниците по история, литература и други дисциплини. Той си има достатъчна прислуга, която да му поддаква в "патриотичен" хор когато той пожелае да отнеме една или друга свобода или право на гражданите.
Всъщност, в монополизирането на учебното съдържание в един единствен учебник по определена дисциплина няма нищо патриотично. Нека още веднъж припомним защо: Защото с монополно утвърдена версия на българска национална история, на българска литература, на български национален интерес тези, които са сега на власт в България
искат да утвърдят приоритета на руските имперски интереси
като "най-правилна" интерпретация на българския "патриотизъм". Ако комунизмът вече не върви като средство за постигане на тази цел - ще пробваме с "патриотизъм". Ще пробваме с гундяевско "православие", ще пробваме с откровена лъжа - която е основния безценен инструмент на българското русофилство - на власт в държавата, в литературата, в историята...
Не позволявайте с оперетъчни аргументи като "патриотизъм" или псевдо "православие" да отнемат правата ви и свободата ви. Един от основните проблеми на България след 1989 г. е, че свободата ни бе подарена и внесена отвън. Затова далеч не всички я ценят. Когато започнат да я ценят - ще бъде късно.
Спрете авторитарните властови мераци на наследника на Тато - и той, както и предшественика му няма мярка във властолюбието си!
