“Демократична България” продължава да настоява Илияна Йотова да свика КСНС
“Съветът по сигурността към Министерския съвет бе свикан, за да не се проведе Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Заплахите пред България са ясни, не върши работа този съвет по сигурността към премиера, ние продължаваме да настояваме да се свика КСНС.” Това заяви от името на “Демократична България” съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев пред журналисти в кулоарите на НС.
Според партийния лидер правителството вече е разбрало необходимостта България да може да бъде защитена от опасността от дронове, но пропуска да отбележи, че я е извадило от най-важната инициатива на НАТО по отношение на дрон защитата. Нито пък се е поинтересувало коя държава технологично е най-напреднала в защита от дронове, за да поискаме тези технологии и за собствената си защита. “Има само приказки и добри намерения, без реални действия”, категоричен бе Ивайло Мирчев.
По повод антикорупционния брифинг на премиера, двама министри и председателя на ДАНС тази сутрин в Министерския съвет, другият съпредседател на “Да, България” - Божидар Божанов, заяви, че очакванията на ДБ към правителството са били за тези 4 месеца да свърши много повече в борбата срещу корупцията. Както и че обявеното на брифинга до голяма степен се покрива със сигналите, които от ДБ са подавали за имуществото и полетите на Делян Пеевски, и с разследванията на журналисти през последните години.
“Надявам се в конкретните сигнали за мантинелите да са взели сведения и от техния народен представител Румен Миланов, който може би ще има повече информация. Да, всички тези сигнали, които председателят на ДАНС изчете, зависят от прокуратурата, но не виждаме мерки за реформа на прокуратурата, ние скоро ще представим такива”, каза Божанов.
Той добави, че целта на брифинга в МС е била “да се замъгли темата за цените на горивата и как от провала на кошница с грижа се стигна до колонка без грижа”.
Народният представител Владислав Панев напомни за многократните предупреждения на ДБ, че когато планираш дефицит от 5,7%, равни на 7,2 млрд. евро и 10,1 млрд. нов дълг, оставаш държавата без буфери при криза, а точно такава е кризата в момента с пазара на горивата, затова и мерките са толкова половинчати.
“Нашият призив към правителството е да видят дали не може да се намали дефицита далеч под 5,7% и тогава, при една по-добра финансова стабилност, да може да се мисли за по-сериозни мерки при засилваща се криза, защото ако цените на петрола достигнат 150-200 долара за барел, не виждам с какво правителството ще може да облекчи ситуацията - тъкмо заради политиката си досега”, заяви Панев.
Владислав Панев заключи, че на хората иначе няма да им остава друго, освен да се надяват войната в Персийския залив да се развие по благоприятен начин.













