Доналд Тръмп обяви в петък, 18 септември, че Съединените щати са постигнали споразумение с Дания и Гренландия, което предоставя на Вашингтон „постоянен контрол“ върху сигурността на острова. Съобщението, публикувано от Белия Дом, поставя възможното начало на нов етап в американското военно присъствие в Арктика. Истинският му мащаб обаче ще зависи от договорените права, ограничения и гаранции.

В разпространеното изявление президентът обещава безсрочна свобода за действия в защита на американската и гренландската сигурност, значително военно присъствие и ограничения за противници на САЩ. Според него те няма да могат да разполагат бази и войски или да правят чувствителни инвестиции без изрично писмено американско одобрение. Тръмп заявява също, че договореността няма да струва нищо на Съединените щати.

При първото си отразяване на новината Financial Times посочи, че правителствата на Дания и Гренландия още не са отговорили публично. Затова засега е потвърдено президентското съобщение; пълният обхват на споразумението и приемането на американската му интерпретация от другите страни остават за изясняване. От обявеното не следва, че Гренландия е станала американска територия.

Ако договореността действително разширява възможностите на САЩ за отбрана, запазва суверенитета и има съгласието на Дания и Гренландия, тя би могла да бъде съществен дипломатически успех за Тръмп. Вашингтон би получил по-сигурен достъп до стратегическа територия, а съюзниците му — изход от спор, който постави под напрежение отношенията от двете страни на Атлантика.

За да се оцени този успех обаче, трябва да се види какво Америка получава допълнително. Американските военни права в Гренландия имат дълга история. Договорът от 1951 г. вече позволява на САЩ да изграждат и използват съоръжения и да разполагат персонал в договорени отбранителни зони. Той изрично запазва суверенитета на Кралство Дания и предвижда упражняване на определени права без компенсация за датското правителство.

Следователно мерилото за новата сделка ще бъде как тя променя съществуващите възможности: дали отваря достъп до допълнителни райони, ускорява разполагането на сили, въвежда нови ограничения за чуждо влияние и уточнява кой взема решенията. Без това сравнение думата „историческа“ остава политическа оценка.

Военната стойност на Гренландия е реална. Американската база Питуфик, известна преди като Туле, вече подпомага ранното предупреждение за ракетни нападения, противоракетната отбрана и наблюдението на космическото пространство. Поддържането на тези способности е конкретна задача, за която географското положение на острова има непосредствено значение.

По-добре организираното американско присъствие би могло да подобри наблюдението и снабдяването и да осигури по-бърза реакция при криза. Дългосрочно договорените права биха улеснили и планирането на инфраструктура, която се изгражда с години. Това е най-силният аргумент в полза на споразумението: отбранителните способности да следват устойчив план, подкрепен от държавите, които трябва да го изпълняват.

Втората потенциална полза е ограничаването на враждебно влияние върху стратегически обекти. Ако обявените правила за чувствителни инвестиции бъдат потвърдени, те биха могли да затруднят придобиването на контрол върху важна инфраструктура от субекти, разглеждани от Вашингтон като риск. Пристанища, комуникации и енергийни съоръжения могат да имат едновременно гражданско и военно значение. Ефектът ще зависи от ясното определение кои инвестиции попадат под ограниченията и как се прилагат те.

Възможно е най-голямата непосредствена печалба да бъде за НАТО. На 14 септември датският премиер Мете Фредериксен изрази надежда за мирен път напред в отношенията със САЩ по въпросите на Арктика и Гренландия. Взаимно прието споразумение би позволило на съюзниците да насочат повече внимание към общата отбрана и да намалят несигурността помежду си. За България и за българите в Америка това има значение именно през надеждността на съюза, от който зависи сигурността от двете страни на океана.

Обещанието за нулева цена изисква отделна проверка. Достъпът до територия може да бъде договорен без покупна цена или наем, но изграждането и поддържането на военни способности изисква финансиране. От президентския текст не става ясно кой ще поеме бъдещите разходи и какво точно обхваща твърдението, че за САЩ няма да има такива.

Показателен е вече съществуващ проект. През август 2024 г. Serco обявява четиригодишен договор с прогнозна стойност 323 млн. долара за ремонт и модернизация на резервната електроцентрала в Питуфик. Проектът предхожда сегашната новина и не представлява оценка на цената на новата сделка. Той показва колко значителен може да бъде дори отделен инфраструктурен разход при поддържането на арктическа база.

За американския данъкоплатец въпросът е каква допълнителна защита ще бъде получена срещу бъдещото финансиране. Една инвестиция в сигурност може да бъде напълно оправдана. За тази преценка са необходими бюджет, конкретни цели и разпределение на разходите между партньорите.

За жителите на Гренландия залогът е още по-непосредствен: как ще се промени животът им и доколко ще участват в решенията. Разширяването на инфраструктурата би могло да донесе поръчки за местни компании, работни места и обучение. Тези ползи ще зависят от реалните условия — кой наема служителите, кои фирми изпълняват договорите и дали новите съоръжения ще обслужват и цивилното население.

Правото на гренландците да определят бъдещето си е изрично потвърдено в съвместната декларация на ЕС, Гренландия и Дания от 7 септември. Документът очертава и сътрудничество в инфраструктурата, образованието, свързаността и суровините. Този вече заявен курс прави особено важен въпроса как новите американски правомощия ще съжителстват с местното самоуправление и останалите международни партньорства. Съвместната декларация от 7 септември

Тук се намира и основният политически риск. Прекалено широко тълкуване на „сигурност“ и „всички други нужди“ би могло да засегне икономически решения, които местните власти смятат за свои. Ако Вашингтон и Нуук разбират различно границите на договореното, днешното обявяване на успех може да се превърне в следващия дипломатически спор. Ясните процедури за консултация, одобрение и решаване на разногласия ще бъдат също толкова важни, колкото правото да се изграждат бази.

Има и практическа цена за самия остров. По-мащабното строителство изисква правила за използването на земята, защита на околната среда и отговорност за почистването след приключване на дейностите. Разширеното военно присъствие може да усили възпирането, но носи и риск от ответно военно усилване и по-високо напрежение. Тези последствия зависят от мащаба, предназначението и начина на разполагане на силите; те не могат да бъдат обявени предварително нито за неизбежни, нито за несъществени.

Затова след президентското съобщение най-важни ще бъдат конкретните условия: какво е договорено отвъд правата от 1951 г.; кой одобрява новите военни обекти; как се финансират; какви гаранции получават местните общности; и какво означава „завинаги“ при бъдещо разногласие между страните.

САЩ могат да спечелят по-надеждна северна отбрана. Дания и Гренландия могат да спечелят по-силна защита и предвидими отношения с Вашингтон. Това би било значимо постижение, ако е закрепено в условия, които всички страни приемат и могат да изпълняват.

Президентското съобщение обещава контрол завинаги. Хората, които ще живеят с последствията, имат право да знаят условията.