Лозан Панов
Росен Босев
Прокуратурата е водила всякакви битки през годините, но тази, в която се забърка през последната седмица, няма аналог. В опита си да замете инцидента със съмнително разхлабената задна джанта на колата на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов държавното обвинение се опита да внуши, че автомобилите „Мерцедес" (при това тези от високия сегмент - S-класа) са толкова несигурни, че болтовете на колелата им могат да паднат в движение. Сблъсъкът на държавното обвинение с германския концерн и с формалната логика предизвика вълна от шеги в социалните мрежи, но, уви, случаят въобще не е забавен. Още когато преди няколко седмици прокуратурата съобщи, че е образувала проверка във връзка с липсващите болтове от джантата на служебния автомобил на Лозан Панов, беше ясно, че едва ли предстои задълбочено и обективно разследване.
Публично известно е, че през последните месеци председателят на ВКС е подложен на системни провокации и атаки заради позициите си за съдебна реформа, в това число на прокуратурата. Като се започне от компроматната канонада в медиите, контролирани от депутата Делян Пеевски, и се мине през стряскащите анонимни пърформанси, които включваха протест с маски в Съдебната палата, отрязани агнешки главички пред сградата на Висшия съдебен съвет и стотици плакати срещу председателя на ВКС, разлепяни по късна доба из София. При всичко това прокуратурата не само не намери повод да разследва кой си позволява подобен натиск срещу най-висшия съдия, но с поведението си магистратите около главния прокурор и самият той затвърждаваха подозренията, че тормозът е синхронизиран с тях.
„Къде го е страх? В мерцедеса на НСО, там ли го е страх", попита преди време обвинител номер 1 Сотир Цацаров. Поводът беше следното изказване на Панов: "Ако обществото остане овчедушно и не реагира на всичко това, не съм сигурен докъде могат да стигнат атаките. Наивно е да мисля, че те няма да бъдат насочени към мен и семейството ми. Защо не, ако някой смята, и с физическо отстраняване." Последва случаят с разхлабените болтове на същия този мерцедес. В калните медии веднага се появи теза, че председателят на ВКС съдията сам го е инсценирал, а прокуратурата отказа разследване.
Инцидентът става на 1 юни, когато Лозан Панов е бил в командировка до Берковица. Тогава, на връщане към София, шофьорът му от НСО установява, че липсват два болта на задната лява джанта, а другите три са разхлабени. Уведомен е директорът на НСО ген. Ангел Антонов, но той не намира за необходимо да информира МВР или прокуратурата. Започва вътрешна проверка по случая. Няколко дни по-късно, когато историята се появява в медиите, Софийската военна окръжна прокуратура (офицерите на НСО са военизирани) се самосезира и започва предварителна проверка. Заключението й излезе преди дни, но преди да стигнем до него, нека разсъждаваме заедно.
Ако за момент изключим възможността Лозан Панов сам да си е развил болтовете и безразсъдно да се е возил по завоите до Берковица и назад, остават следните варианти. Първият е служителите на НСО да са проявили немарливост и да не са ги завили добре. Военна прокуратура изключва този сценарий, защото според нея е безспорно доказано, че автомобилът излиза от гаража на службата в перфектно техническо състояние. Последното развиване на колелата е станало в края на март, когато са сменени зимните гуми. След това автомобилът е бил инспектиран неколкократно. Последно състоянието му е било проверено в деня на инцидента при излизането му от гаража на НСО. Това било констатирано както от шофьора, така и от началника на контролно-техническия пункт. Също така автомобилът на Лозан Панов е с алуминиеви джанти, т.е. липсата на болтове може да се установи отдалеч, без да се налага сваляне на тасове например.
Ако държавното обвинение твърдеше, че НСО е действала немарливо, то щеше да вкара службата в деликатна ситуация (не че не видяхме "способностите" й при атентата срещу Ахмед Доган). А все пак ръководството на държавните бодигардове попада в отбора на главния прокурор (Ангел Антонов се смята за близък до Пеевски). Вторият вариант е някой злоумишлено да е развил болтовете. Прокуратурата изключва и това, анализирайки поведението на Лозан Панов и шофьора му. Според разследващите те не били достатъчно активни в това да сигнализират за инцидента. Панов не е запазил местопроизшествието (не е извикал полиция, не е направил снимки на гумата), което показвало, че той самият не е оценил ситуацията като покушение. (Както впрочем би се държал вероятно, ако сам е инсценирал инцидента.)
Изяснен е маршрутът на движение на колата на 1 юни. Установено е, че след излизането от гаража на НСО автомобилът е спрял за по-дълго на две места - в двора на Съдебната палата в София (там няма видеонаблюдение, но има строга охрана, защото оттам се конвоират арестантите и затворниците, които идват на заседания) и до районното полицейско управление в Берковица. Там автомобилът е бил без надзор в продължение на 15 минути, когато шофьорът е отишъл до магазина, което е в нарушение на вътрешните правила на НСО.
Един вид, ако би имало злоумишлена намеса в изправността на колата, възможните места са: в охранявания гараж, в охранявания двор на Съдебната палата или пред районното в Берковица.
Военната прокуратура изключва тези възможности и така стига до третия вариант, който държавното обвинение за разлика от всеки опитен автомонтьор възприема за достоверен - а именно, че болтовете на уж добре поддържан „Мерцедес" S-класа са паднали сами. Въпросното заключение е базирано на манипулирано експертно становище. Снето е мнение от експерт - инж. Бойко Виячки, който е шеф на сервиза на представителя на „Мерцедес". Той бил казал, че е възможно болтовете да се развият сами при неравен път с много завои. Всъщност се оказа, че мнението му е било редактирано от държавното обвинение. В пълнота то гласи, че болтовете могат да паднат при неравен път и остри завои, но само ако не са затегнати като хората. Същото се казва и в официалното становище, което поискахме от представител на германската марка за България - „Силвър стар". Бойко Виячки допълни, че ако е твърдял противното, с тези пътища "трябва постоянно да събираме джанти".
Така обследването на инцидента приключи по леката процедура само с предварителна проверка. Това е важен детайл. Предварителните проверки са извънпроцесуален способ за изясняване на ситуацията тогава, когато няма достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Ако имаше такова, то трябваше да протече по формалния ред на Наказателно-процесуалния кодекс и с много повече гаранции и отговорности за тези, които участват - свидетели, вещи лица, разследващи и прокурори. Освен това едно досъдебно производство дава възможност да се обезпечават доказателства - например, като се изземат автомобилът и болтовете, а не да се оставят на съхранение там, където може да е било извършено престъплението (НСО). В предварителната проверка, за разлика от досъдебното производство, например не може да бъде направен следствен експеримент.
Няколко магистрати коментираха, че военната окръжна прокуратура е трябвало директно да образува досъдебно производство. На практика е имало достатъчно данни за поне две престъпления - или немарливост на този, който е поддържал колата, или умишлено посегателство върху автомобила, а оттам застрашаване живота на шофьора и Лозан Панов. Подобен ход на прокуратурата би дал възможност на Панов да обжалва евентуалното прекратяване на разследването пред съд и така да извади казуса от монопола на обвинението (отказите за образуване на разследване не подлежат на съдебен контрол).
Като контрапункт на този казус може да бъде припомнена една от перлите в короната на Сотир Цацаров - разследването за т.нар. опит за убийството на Делян Пеевски. Тогава прокуратурата не само веднага образува досъдебно производство, но и задържа без каквито и да било доказателства трима души. Магистратът, сътворил това шоу, получи награда от главния прокурор, като беше повишен в специализираното звено за противодействие на корупцията. Има едно словосъчетание, което се повтаря до втръсване в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). А именно, че едно разследване трябва да е „обективно, всестранно" и да води до "пълно изследване на всички обстоятелства". Представете си обаче, щом прокуратурата не може да гарантира това в инцидент, засягащ председателя на ВКС и службата, която пази управленския елит (и Пеевски), какво се случва по онези дела, при които ничий живот не е в опасност?
В останалата си част прокурорското постановление изнася информация за разговорите на шофьора и факта, че е ползвал вайбър, за да си говори с Лозан Панов, както и важното обстоятелство, че двамата се познавали от деца, което притъпило вниманието на шофьора (а самото назначение, което е станало от ръководството на НСО, било морално укоримо). Съмнително било, казва прокуратурата, че падналите болтове били установени чак когато колата спряла до сергия за гъби по искане на Панов. Държавното обвинение установява противоречие в обясненията на председателя на ВКС и шофьора му за това какви точно шумове са чували и кога.
Прокурорското постановление е подписано от бившия военноокръжен прокурор на София Спас Илиев, но адвокати, които имат дела пред тази инстанция, коментираха, че то прилича повече на стила на колежката му Генка Брезашка. Документът е редактиран от Румяна Арнаудова, говорител на Сотир Цацаров, която казва, че само е влязла във файла, за да махне личните данни. Едно от анонимизираните имена в него е това на Джовани Фалконе - италианския прокурор, убит от мафията, заради водените разследвания срещу нея.
