Людмил Илиев

„ДПС няма амбиции към изпълнителната власт в рамките на 43-тото народно събрание", декларира наскоро водачът на партията Лютви Местан. Не че има и нужда за момента. Заобиколни пътища към „порциите на финансирането" дал Господ - движението демонстрира още при първия кабинет „Борисов4, че прекрасно може да вирее и без министерски кресла благодарение на скритото коопериране с управляващата ГЕРБ, докато публично се позиционира като опозиция. И посредством тази своеобразна форма на „мирно съвместно съществуване" успява добре да реализира интересите си и сега.

Основите на този модус вивенди положи още Ахмед Доган в далечната 2009 г., когато ГЕРБ за пръв път стигна до върховете на властта. Успех, за който тогавашният лидер на ДПС има немалък принос заради непремерените си хвалби пред избирателите, че всъщност той е човекът, от когото зависи всичко в държавата. Това беше и вторият случай след появата на „Атака", при който партия успява да се въздигне в политиката, експлоатирайки натрупващата се дълбока неприязън в обществото към ДПС. Така след 8 „златни години" във властта движението се озова в парламент, изпълнен с триумфиращи гербери, жадни за мъст атакисти и обидени заради изборния погром на тройната коалиция социалисти. Изправена пред перспективата да се превърне в боксова круша на всеки, търсещ да си напомпа рейтинга, Догановата партия обяви курс към „конструктивна опозиция", протягайки предпазливо приятелска ръка към новите управляващи. А съзнаващият силата на ДПС Бойко Борисов отвърна с прикрито намигване, видимият резултат от което беше, че забрави предизборните си закани да прати Доган и тогавашния соцлидер Сергей Станишев в затвора. За удовлетворение на „верващия" електорат все пак бутна прословутото Доганово барбекю в Боянските сараи през 2011 г. И толкова.

Скоро след това двете партии намериха достатъчно поводи, за да работят „конструктивно" заедно. Герберите направиха изключителен жест към ДПС, като подкрепиха през януари 2012 г. противоречива декларация, с която т.нар. Възродителен процес се обявяваше за „форма на етническо прочистване". А две години преди това, когато още открито се заканваха на движението и съюзът им с „Атака" беше силен, категорично отказаха подобно нещо и даже сериозно обмисляха предложението на националистите за референдум за свалянето на новините на турски. През септември 2012 г. ГЕРБ и ДПС взаимно си помогнаха при избора на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Знаков пример за задкулисно сътрудничество стана и съвместната им подкрепа за кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия в края на същата година. Изборът й на високия пост доведе до безпрецедентна конституционна криза, след като самият президент Росен Плевнелиев бойкотира опита й да се закълне като член на съда заради разразилата се около нея компроматна битка и негативната реакция на евроинституциите. А в същото време ДПС съвестно играеше и ролята си на опозиция, готвейки вот на недоверие срещу правителството за провал в цялостната му политика. Пълен театър.

При първото управление на Борисов обаче подобни примери за колаборация не бяха достатъчни, за да се стигне до стабилно партньорство между двете партии. Преди всичко ГЕРБ не се нуждаеше така отчаяно от ДПС, както сега, просто защото си имаше достатъчно здрава парламентарна опора - 159 собствени депутати плюс куп независими. А и хората на Борисов агресивно се опитаха да срежат специалната връзка на ДПС с Турция. И за известно време сякаш успяха - герберите заедно с отцепника от ДПС Касим Дал (сега един от партньорите на Борисов чрез Реформаторския блок) се превърнаха в предпочитаните приятели на тогавашния турски премиер, а сега президент Реджеп Ердоган. За ДПС подобно развитие съдържаше непредвидими рискове най-малкото защото можеше да повлияе върху лоялността на гласовете на изселниците в Турция. А и назряващата социална криза в страната през 2012/2013 г. обръщаше вятъра в благоприятна за движението посока. След това дойдоха странното нападение срещу Доган през януари 2013 г., февруарските протести, обвинението на Борисов, че Доган му е поръчал атентат. Вкопчени в битката за властта, двете партии се наостриха една срещу друга и с падането на правителството крехкото партньорство рухна. За да се възроди малко повече от година по-късно, когато ДПС прецени, че съюзът с БСП вече не върши работа.

Днес двете формации до такава степен са се сплели, че човек вече се чуди доколко разграничението между управляващи и опозиция има някакъв смисъл. И от тази симбиоза ДПС извлича максимума - както стана с успешния саботаж на опита за изборна реформа чрез референдум и окастрянето на готвените промени в конституцията за съдебната власт. Какво ГЕРБ печели от това, само Бойко Борисов си знае. Местан може и да говори, че партията му няма амбиции към изпълнителната власт в сегашното управление. Но и каза, че има такива за следващото. А както видяхме от печалния опит на БСП и Пламен Орешарски, ДПС има вкус към предсрочното прекратяване на мандати, когато не му отърват. В бурната и мътна българска политика поводи за това неминуемо ще има.