Стефан Антонов
Когато британците колонизират Индия и започват да налагат своя начин на живот, една голяма пречка са кобрите. Затова властта предлага парично възнаграждение за всяка предадена змия. Много скоро индийците виждат в това възможност за стопанска дейност и започват да отглеждат кобри, които впоследствие да предават за пари. Научавайки това, британците спират да плащат за предадените влечуги, при което индийците ги пускат по улиците. Този исторически пример е влязъл в учебниците по политика като „кобра ефект" и показва потенциално вредните последствия на иначе замислените с добри намерения публични политики. Много близо до тази критична точка, след която, вместо да противодейства, държавата ще създава сива икономика, се намира и правителството на ГЕРБ с подготвяното поредно ограничаване на плащанията в брой.
Подходът на ГЕРБ е добре познат - вместо да дискутира инициативата си и да я прокара през Закона за ограничаване на плащанията в брой, правителството я лансира с няколко реда в преходните и заключителни разпоредби в изменението на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Основната цел на промените в кодекса е да въведат европейски правила по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Обяснението за липсата на обсъждане е, че България закъснява за прилагането им, но поредното ограничаване на кешовите разплащания не е част от този пакет. „Наистина има проблем, че мярката не е придружена от оценка за въздействието, но в случая не можем да губим време", признава и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ).
Законопроектът вече мина на първо четене в бюджетната комисия и пое своя път в Народното събрание. Ако влезе в сила, както е предложен, таванът, над който плащанията ще трябва да се правят само по банков път, ще падне двойно от 10 000 на 5000 лева, считано от 1 август тази година. От 1 януари 2018 година ще има ново понижение на прага до 3,000 лева, а от началото на 2019 година всяка трансакция над 1,000 лева ще трябва да се случва с банков превод, предвижда проектът. За улеснение на плащанията към държавата с промените в ДОПК се създава опцията „Виртуален ПОС терминал", която ще позволява поне данъците да се плащат директно към подсметка на НАП в БНБ, като самият превод ще бъде безплатен.
Вносителят не прилага оценка на въздействието на промяната, но тя ще има своята цена и тя не е ниска. Основно ще се изразява в повишаване на плащанията на такси към търговските банки. Обхватът е почти неограничен - след година и половина ще се дължат такси за всякакви покупки над 1,000 лв. - от телевизори през холни гарнитури и летни почивки за семейството. Новата норма ще обхване много от наемодателите на имоти. Ако договорите за наем са безсрочни, месечните плащания се умножават по 12 и ако надхвърлят законовия праг, трябва да се извършат чрез превод. Така от 2019 г., когато прагът падне до 1,000 лв., с превод ще се плащат и наеми от 90 лв. месечно. Или, казано с други думи, държавата със закон ще канализира голяма част от търговския оборот през банките. На практика в брой ще могат да се правят единствено плащанията в обектите за търговия на дребно. Подобна мярка може да означава сериозен източник на приходи за банките, доколкото те са най-големият оператор на парични преводи, а дружествата за електронни пари все още нямат популярността, на която се радват в други държави. В такава ситуация най-малки разходи ще понесат тези, които са технически грамотни и ползват мобилните си устройства активно. Приложенията за електронно банкиране предлагат най-ниски трансакционни разходи след ВИП пакетите на банките. Най-високи ще останат таксите, нареждани на място във физическите клонове, тъй като освен за самия трансфер клиентите ще поемат и част от цената за издръжка на съответния офис.
През 2011 година плащанията в брой бяха ограничени до 15,000 лв., а през 2016 година прагът беше свален до сегашните нива от 10,000 лв. И в двата случая правителството мотивира решенията с подобряване на ефективността си в борбата със сивата икономика и подобряване на събираемостта на данъчните приходи. Преките ефекти трябваше да са в две посоки. Първо, търговците все по-трудно да укриват обороти и дори да не отчетат нещо през касовите си апарати, запис за постъплението да се пази от банката. И второ - ако човек прави плащане по банков път, то да се пази и да бъде достъпно за данъчните, като ще показва реалното богатство на човека, който го нарежда.
Какво показва досегашният опит? На този въпрос е трудно да се отговори, защото така и не е направен анализ на предишните ограничавания на кешовите плащания. „Министерството на финансите заслужава критика, защото разполагаше с толкова години, в които да оцени ефекта от първото понижаване на прага, отвъд който не може да се правят плащания в брой, и до днес така и не е посочило едно емпирично изследване в полза на твърдението си, че така икономиката ще се освети. Но дори и да има такъв ефект, не е ясно при каква цена се постига той", коментира старши икономист на една от петте най-големи банки в България. Той потвърди, че финансовите институции със сигурност биха спечелили от новите ограничения за плащането в брой. За да има полезност за обществото обаче, според него държавата трябва да приложи тази мярка в пакет с други промени, които да стимулират безкешовите плащания. В същото време анализаторът не очаква, вследствие на новите ограничения, да настъпи промяна в скоростта на паричното обращение и по този начин да се наблюдава някакъв ефект за ускоряване на растежа.
Всъщност видимо е нещо друго - събираемостта на данъчните приходи, измерена като процент от брутния вътрешен продукт, следва доста несигурна посока. Това означава, че при непроменена данъчна тежест приходните администрации може да събират дори по-малко приходи, въпреки че икономиката расте. Най-ясният пример е от 2014 година, когато въпреки банковата криза събираемостта бе над 36%, а след това при ускорения икономически растеж за 2015 година тя падна до 34 на сто. Единствените видими примери за успехи в борбата със сивата икономика през последните години са ограничаването на контрабандата на цигари и внимателното наблюдение на зърнопреработвателния сектор, но те трудно могат да бъдат приписани единствено на нормативното ограничаване на плащанията в брой.
Според депутата от БСП Георги Търновалийски, който е бивш шеф на НАП в Пловдив, подобна мярка няма да постигне никакво изсветляване на икономиката, а напротив, крие дори рискове от допълнително разрастване на сивия сектор. „Ако аз трябва да платя 40 лева, за да си купя телефон от 1020 лева, много е вероятно да потърся някакво друго решение. Същата логика ще следват и голяма част от търговците, които ще потърсят начин да намалят официалната стойност на дадена сделка, а останалата част до реалната цена ще се плаща неформално или с друго основание, което ще бъде генериране на сива икономика", коментира той. Според него смисълът на ограничаването на кешовите плащания е в това да се пресекат ДДС схемите, при които се издават фактури, за които се твърди, че има плащания и те са били направени в брой, без реално паричните потоци да могат да се проследят. Пресичането на тези схеми обаче можело да се осъществява и при сегашния таван от 10,000 лева. „Промените в закона директно означават по-малко свобода. Първият проблем е, че плащането между нас е безплатно, а когато се опосредства от банки, струва пари. Вторият проблем е бизнес моделът на банките, при който промяната в комбинация с цената на банковите трансакции означава субсидиране на банките. Освен това, колкото повече плащания минават, хората с достъп до власт ще могат да следят какво точно правим", коментира Стоян Панчев, който е председател на Българското либертарианско общество.
Много важно за потребителите е да са запознати, че парични преводи отдавна не се осъществяват само през банки. Компаниите за електронни пари инвестират именно в изграждането на платежни системи, които да позволят евтин и бърз трансфер от сметката на един клиент до тази на друг, били те физически лица, фирми или държавни институции. Таксите за подобни услуги са в пъти по-ниски от тези, които банките събират за същия тип услуги. Причината е, че технологичните фирми подлежат на много по-малко регулации в сравнение с банките, не поддържат физическа клонова мрежа и поради това бизнесът им е много по-гъвкав и изисква много по-малки разходи.
В днешно време от и към България може да се ползват услугите на всички световни лидери като PayPal, Transferwise, Paysafe, Paysera. Касовите разплащания ще намаляват в годините и това е световна тенденция, но това ще стане по естествен път с развитието на технологиите и инфраструктурата, а не заради законови ограничения. Когато безкасовото плащане е удобно и изгодно, хората сами ще го предпочетат, а не защото някой им е вменил да го правят.
