На 28 август Църквата почита Св. преподобни Моисей Мурин (Моисей Черни), (330 – 405). Той е роден като роб в Етиопия. Обвинен в кражба, собствениците му го изгонват и той се присъединява към банда разбойници. 

Дълго Моисей злодействувал и всявал страх в цялата околност. Но Господ, Който не желае гибелта на грешника, в Своята милост му пратил светла минута на покаяние. Злодеят веднага разбрал колко е грешен пред Бога. В душата му се пробудило чувство на дълбоко разкаяние. Моисей напуснал другарите си и проливайки сълзи на съкрушение, се затекъл в монашеска обител гдето изповядал греховете си и молил братята да го приемат в числото на иноците. Те дълго не се съгласявали, понеже знаели неговия грешен живот.

Но Моисей не мръднал от манастирските врати и не преставал да се моли и плаче. Най-после игуменът повярвал на искреното му разкаяние, приел го, но му наложил строго послушание. Моисей тогава бил на около 30 години. Той напълно се покорил на волята на своя наставник. Хранел се с хляб и вода, прекарвал цели нощи в молитва, със смирение изпълнявал всичко, що му заповядвали, и непрестанно проливал сълзи за предишния си живот.

След известно време манастирският игумен му позволил да живее отделно в отшелническа килия в пустинята. Там веднъж го нападнали четирима разбойници. Моисей ги надвил, като ги вързал, довел ги при игумена и му казал: „Ето, тия четирима разбойници ме нападнаха. Аз ги вързах, но не на мене се пада да ги наказвам. Какво ще заповядаш да правя с тях?”. "Пусни ги! – казал му игуменът. – Ние не трябва да убиваме никого".

Разбойниците останали много учудени от такова милосърдие. И когато узнали, че този, който ги е вързал, е чутовният Моисей, сами дошли в сърдечно умиление и се разкаяли. Те оставили разбойничеството и постъпили в манастир.

Тежки били първите години пустинен живот за Моисей. Нему се случвало да издържи силна вътрешна борба. Спомените за предишния свободен и грешен живот смущавали душата му. Често се явявало в него почти непреодолимо желание да остави пустинята и да се върне на предишната си дейност. Със сълзи падал Моисей на колене, молейки Господ да му дарува Своята помощ. „Не падай духом! – казвал му един от подвижниците. – Това са още следи от твоя греховен живот.” И Моисей засилвал поста. Цял ден стоял на молитва. Но някога и насън го мъчели спомените от предишния живот. Тогава той решил да победи съня чрез постоянни труд и молитва.

По цели нощи се молел Богу и обхождал килиите на подвижниците, на които носел вода от далечно място. След много тежки години на изпитание и борба Господ пратил на подвижника по-спокойно състояние на духа. Пламенно благодарил Моисей на Господа за такава милост. Намирайки утеха и сила в молитвата, той смирено съзнавал своята немощ. Моисей разбирал вече, че Бог, по Своята милост, му дарува разкаяние и обръщане към доброто

Убит е заедно с 6 негови ученици през 405, когато берберите нападат манастира. Св. Моисей е покровител на африканците.