Днес е Благовещение, един от най-големите пролетни празници. Той е част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25 март. Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат.
В някои райони на България празникът Благовещение е известен и като Кукувден.
Според Библията на този ден Архангел Гавриил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата.
Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от вкъщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника.
Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“, „плашат“ овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обеци.
Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите.
„Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила.
Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата.
Прочети още
Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“ и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото.
Пак за предпазване жените не шият „да не ги дупчат змиите“, не месят хляб, „че ще се свие змия на него“. Разрешено е яденето на печена или варена риба. На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.
Болните можели да се надяват на лек, ако преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и се измият с „мълчана вода" от самодивския кладенец.
Жените премитат къщата и палят сметта, като по този начин изгарят всичко лошо. Жените месят питки, първото отчупено парче се слага на прага на къщата.
В обредните песенни текстове има и ритуални забрани на този ден „момите да не тъкат и предат“, а момците „рало да не ловят“, защото това ще им донесе болести. Както при всяка смяна на сезоните, народните вярвания изразяват скритите страхове на хората от природните сили. На обредната трапеза присъстват риба - изпечена или сварена, шарена пита, лучник.
Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен.
Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.
