1. Бойко наднича всеки ден от първите страници на вестниците от ВГБ... но и от водещите заглавия в газетите на Пеевски

Докато в цяла Европа темата е ще го има ли Европейския съюз и в какъв вид, в Русия - протестите срещу поредната победа на партията на Путин, в САЩ - предстоящите избори догодина, в България водещото занимание за основните медии е да се карат за благословията на Бойко Борисов. Звучи налудничаво, но в страна, където брутният вътрешен продукт на глава от населението клони към абсолютната нула, икономиката вече не произвежда почти нищо, а селското стопанство е взело-дало, правителството очевидно няма пари да подхрани всички желаещи медии. Затова плаща само на някои от тях, основно вестници, което силно е раздразнило останалите. От няколко седмици отритнатите подеха кампания, в която влагат целия си гняв и неприязън. Но не срещу премиера Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ, а срещу конкуренцията, която така нахално се е настанила насред финансовия поток от властта и не дава на никой друг да се вреди.

Битката е между „Вестникарска група България" (ВГБ) и „Нова българска медийна група холдинг" на Делян Пеевски (BG VOICE описа в миналия брой най-подробно схемата, по която властта я захранва с пари  - бел. авт.).

ВГБ включва „Труд" и  „24 часа" и от една година насам се управлява от някогашния активист на СДС Любомир Павлов в съдружие с Огнян Донев - собственик на фирмата за лекарствени продукти „Софарма".

От другата страна е Пеевски, който притежава пряко ежедневниците „Монитор", „Телеграф", седмичниците „Политика" и „Уикенд", две телевизии - ТВ7 и ББТ, още няколко издания в провинцията, а чрез свързани фирми през август сложи ръка и върху още два вестника - „Стандарт" и „Шоу", както и интернет изданието „Блиц".

Когато в края на миналата година Донев и Павлов купиха ВГБ от германската групировка WAZ, те гарантираха, че свободата на словото, честността и достойната журналистика ще са основополагащи при списването на вестниците им. Дори обявиха конкурси за главни редактори, на които действително избраха може би най-добрите концепции за двете издания. Само че

нищо от обещанията им не видя бял свят

„24 часа" и „Труд" бяха превърнати в два пажа на властта, където министър-председателят Борисов всекидневно е обрисуван с най-красиви тонове в плеяди от хвалебствени материали. Има броеве, в които ликът на Борисов гледа от почти всяка страница. И точно по това медиите на ВГБ по абсолютно нищо не се различават от тези на Пеевски, които правят денонощно същото - безцеремонна проправителствена пропаганда.

Ако всяка сутрин Николай Бареков по ТВ7 се обяснява в любов на премиера без капчица срам, то „Труд" и „24 часа" продължават в броевете си тази линия с цели страници от любовни стрели. В същото време обаче ВГБ води безмилостна война срещу медиите на Пеевски. От почти месец издаваните от Павлов и Донев вестници не пропускат и брой, в който да не разкажат как „Нова българска медийна група холдинг" е захранена с пари, отпуснати от държавата. Всеки ден в приблизително еднакви по обем и съдържание материали двата вестника описват схеми, чертаят диаграми, публикуват снимки на заподозрени в аферата с правителствените пари. Самият факт, че един и същ текст с леки преработки излиза на две места, вече буди съмнение, че става дума за поръчкова кампания. Но като добавим към това и редакционната политика на „24 часа" и „Труд", които

не се уморяват да го играят правителствени издания

нещата вече съвсем се размирисват. В миналото Павлов вече е доказвал, че изпитва особена погнуса към свободата на словото. Авторът на тези редове имаше възможност да работи за кратко в друг, издаван от Павлов, всекидневник - „Експрес". Там имаше неписан списък с лица и организации, които при никакви обстоятелства не бива да бъдат критикувани. За някои от тях обяснението чисто и просто бе, че са си платили. За други като ГЕРБ и лидера й не се даваха никакви разяснения. Всеки материал, в който имаше дори и капка съмнение, че реномето на Борисов е накърнено, се сваляше от публикация. След време Павлов продаде „Експрес" на същия този Пеевски, срещу когото сега уж се бори, а той директно го закри.

Последните битки между днешните български медии ги правят да изглеждат още по-бутафорно. Те се държат като официози, при положение че държавата ни е все още демократична и с нормално действаща съдебна и политическа система. Можем само да предполагаме какво би станало, ако някой политик си повярва и реши да въведе в България някаква форма на диктатура. Вероятно опитомяването на медиите, което другаде е първа грижа на всеки начинаещ диктатор, в България ще е най-малкият проблем. Те сами ще се опитомят. Впрочем още отсега и доброволно са го направили.