Любомир Павлов
Цинизмът в България обикновено е запазена марка за политиците. Само че откакто страната е получила независимостта си през 1878 г., пресата също не отстъпва по нищо на държавните лидери. И ако в миналото е имало редица оправдания за това - чести преврати, потъпкване на Търновската конституция (доста прогресивна за времето си впрочем), а сетне и комунистическа диктатура, днес е особено любопитно да се наблюдава как цинично някои собственици на медии говорят едно, а всъщност правят съвсем друго. Последните 14 дни бяха "благодатни" с новини по темата. Всичко започна още през май, когато организацията „Репортери без граници" класира България на незавидното 80-о място по свобода на словото. В групата си страната съседства с диктатури от Африка, Азия и авторитарни държави от Латинска Америка. По този повод миналата седмица Европейският парламент в Брюксел инициира изслушване на журналисти и издатели. В белгийската столица се появи всъщност само един издател - съсобственикът на всекидневниците "24 часа" и "Труд" и съдружните им седмичници Любомир Павлов. Откакто г-н Павлов и Огнян Донев, собственик на фирмата за лекарствени препарати "Софарма", се сдобиха с газетите, те се превърнаха в техни персонални рупори. Почти няма брой, където или Павлов, или Донев да не са цитирани с мъдри мисли по положението. Което пък се превърна в нова тенденция за българския печат - собственик на издание да дава изявления пред репортер, на когото плаща заплатата. От друга страна, двата вестника се надпреварват да печатат угодни статии за хората, които Павлов и Донев смятат за приятели или от които имат лична изгода, като например премиера Бойко Борисов и неговия заместник в правителството Цветан Цветанов, и хули по адрес на всеки, позволил си с нещо да ги подразни. Във втората група основно влизат прокурори, които разследват двамата за пране на пари и злоупотреба с финансови средства. Служители на двата вестника разказват любопитни моменти, когато собствениците, особено Павлов, звънят по време на оперативки и нареждат кой материал да е водещ, коя тема да е редакционен коментар. В деня на годишнината от рождението на Тодор Живков Любомир Павлов с удивителна старателност дори обяснявал на главните редакторки на двата вестника как точно най-добре да се опише Живков и какви думи да се ползват в текста, свидетелстваха присъствали на разговорите.
В Брюксел обаче за удивление на всички Павлов обяви, че също е много загрижен от класацията на „Репортери без граници", че това е сериозен проблем и той лично смята да помогне с каквото може. И даде идеята в София под негово домакинство да се проведе една среща, на която да се обсъди темата за свободата на словото и цензурата. Сякаш той е непричом и няма никаква вина за срамното 80-о място. Миналия петък, буквално часове след изявите му в Брюксел, Павлов стана главен герой на новините покрай един таен запис, разпространен във в. "Преса". Това, което се чува от записа, уличава г-н Павлов в търговия с влияние. "Преса" не е обаче независим наблюдател на събитията, което отново препраща цялата история към липсващата свобода на словото. Негов главен редактор пък е Тошо Тошев, който в миналото ръководеше "Труд". Павлов го изгони почти веднага, след като купи вестника. Затова появата на таен запис сега точно в "Преса" навява съмнения за чиста проба отмъщение.
От публикацията се разбира, че Павлов е очаквал в скоро време срещу него да бъде повдигнато обвинение за документни престъпления и пране на пари и дори е набелязвал мерки как да противостои на прокурорите, които ще го разследват. Три дни след като "Преса" пусна стенограмата, Павлов и съдружникът му Донев действително бяха обвинени. В разговора с неизвестно лице Павлов обяснява, че ще използва своите медии, за да остане недосегаем от правосъдието. Той твърди, че бил спокоен за изхода от делото, защото смятал, че нито един прокурор нямало да се осмели да го "закачи". Във вторник "Труд" и "24 часа" излязоха с гръмките водещи заглавия "Посегателство срещу свободата на словото". В материалите се твърдеше, че щом издателите Павлов и Донев вече са клиенти на прокуратурата, това означавало, че обвинението иска да смачка техните вестници.
В петък обаче медийният магнат Павлов бе цитиран да казва в записания разговор: "Който приема поръчки срещу нас, това ще му коства главата." Павлов се хвали още как "кадрува" по върховете на държавата и изразява увереност, че рано или късно разследването ще бъде прекратено. Той демонстрира високо самочувствие за силата на своите връзки и заплашва, че ако все пак това не стане, ще публикува статия, озаглавена "Символ на корупцията в България", а директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов (който наблюдава следствието срещу него - бел.авт.) "вече никога няма да стане главен прокурор". Като пример за своите възможности Павлов се хвали, че е "отрязал главата" на Иван Костов и Георги Първанов. Той се хвали и с връзките си с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, от когото очаква помощ, тъй като от него зависело "кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде". Павлов очаквал помощ и от главния прокурор Борис Велчев. Той твърди, че ГЕРБ са променили Закона за съдебната власт (ЗСВ), за да може сегашният Висш съдебен съвет (където хората на ГЕРБ имат стабилно мнозинство) да избере следващия главен прокурор (както и стана на 7 юни). Премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов щели да обяснят тази промяна в закона с необходимостта от "плавен преход" от единия ръководител към другия. Впрочем те все още не са я обяснили. От разговора се разбира още как бизнесменът използва медиите си, за да манипулира общественото мнение.
В понеделник прокуратурата обяви, че повод за делото и повдигнатото обвинение срещу Павлов и Донев са три сигнала на съдружниците им Христо Грозев и Карл Хабсбург за финансови сделки, извършени от Павлов и Донев през редица офшорни компании. В сигналите се твърди, че с изпраните пари е финансирана покупката на двата вестника, които преди това бяха собственост на германската групировка ВАЦ. И ако предреченото в тайните записи дотук се сбъдна наполовина, любопитно ще е да се проследи дали ще се окаже факт и останалата част от прогнозата - Борисов и Цветанов да притиснат непослушната прокуратура, за да спасят протежетата си, чиито газети денонощно ги обливат с хвалебствия. Факт е, че главния прокурор Борис Велчев неведнъж вече е демонстрирал, че е верен на Борисов. Колко му е да нареди прекратяването на поредното дело.
Станимир Павлов [email protected]
