Аглика Горанова, „Икономист"
Първият грандиозен скандал по провеждането на изборите вече е налице. Върховният административен съд отмени решение на Централната избирателна комисия на предсрочните парламентарни избори да има възможност и за машинно гласуване само в 500 секции, както бе и на президентските. Изборният кодекс повелява избирателят навсякъде да може да избира - машинно или с хартиена бюлетина да упражни правото си на вот. Т.е. на 26 март трябва да има машини за гласуване във всичките 12,400 секции.
Сега ЦИК трябва като един фокусник спешно да организира обществена поръчка за закупуване и наемане на 12,400 машини от чужбина и да обучат поне 12,400 души за работа с тях. Това трябва да се случи за по-малко от месец и половина. Цената на произтичащото от закона задължение е допълнителни около 20 милиона лева, които не са предвидени в гласуваните от служебния кабинет близо 30 млн. лв. за вота.
Защо се стигна дотук? Защо кабинетът „Борисов", който изненадващо подаде оставка през ноември 2016 г., от 2014 г. (когато е приет Изборният кодекс изискването за машини във всички секции) не си мръдна пръста да придвижи въпроса за закупуването на машини въпреки парламентарните питания по темата? Отговорът на министрите бе: работим по въпроса.
Очевидно доскоро управляващите или изобщо не са имали намерение да изпълняват закона, или хоризонтът за изпълнение е бил далеч - Борисов изненадващо подаде оставка в средата на мандата. А после всички са забравили или на никого не му е било точно до машините.
Не е голяма изненада у нас, че партиите сами гласуват законови норми, които нямат намерение да изпълняват или които ги изненадват постфактум. Проблемът е, че самата законодателна философия - да може да се гласува навсякъде хем хартиено, хем машинно, е сбъркана. От машинното гласуване има смисъл само ако то е единствена алтернатива - така се избягва огромният брой грешки в протоколите, умишлени или от незнание, намаляват се шансовете за контролиране на вота, резултатите се обработват светкавично, намаляват се разходите по изборите. Когато машинното гласуване е опция по избор, от него не остава никакво преимущество. Контролираният вот се насочва към хартиените бюлетини, бюлетините от машините също отиват в урна и се броят ръчно, като се вписват в протоколите, а протоколите си остават все така бъкани с грешки. За капак - изборите са по-скъпи заради безсмисления лукс по купуване или наемане на машини за гласуване.
Около 45 хил. българи са се възползвали от правото да гласуват машинно на монтираните устройства в 500 секции на президентския вот. Има аргументи, че не могат всички граждани да гласуват по този начин. „Така ще е, докато баба Гицка я е страх да пипа машина", казва изборният експерт проф. Михаил Константинов. Да, но същата баба Гицка ползва банкомат и мобилен телефон. Защо като потребител да е в XXI век, а като избирател - в XX?
Така заради безхаберието на политиците, приели и неизпълнили глупави норми, сега форсмажорно ще се харчат пари нахалост и ще се нагнетява допълнително напрежение по организацията на вота.
