Най-дълго управлявалият премиер в историята на Израел, любимец на едни и мразен от други, Бенямин Нетаняху стана изключителен майстор в изкуството на политическото оцеляване по време на управлението си, чийто край никога не е изглеждал толкова близък. Политик с конфронтационен стил, играещ до последно ролята на "защитник" на Израел срещу заплахите от Иран, а по-наскоро, и от COVID-19, всички се единодушни за едно: способността на сегашния премиер да лавира, за да се задържи на власт, откъдето идва и прякора му на "магьосник" в политиката. Но снощи противниците му финализираха коалиционно споразумение което, ако бъде одобрено от парламента, ще бележи края на управлението му, започнало преди 25 години.
С дрезгав глас, посребрени коси, често облечен със син костюм, вратовръзка и бяла риза, Бенямин Нетаняху, който и до днес остава единственият премиер, роден след създаването на Израел през 1948 г., е дълбоко белязан от наследството на израелската десница. Роден в Тел Авив на 21 октомври 1949 г., той дължи този тежък идеологически багаж на баща си Бензион, бивш личен асистент на Зеев Жаботински, лидер на така нареченото "ревизионистко" ционистко движение, ратуващо за "Велик Израел". Противопоставящ се на израелско-палестинския мирен процес от Осло, за чието погребване той помогна, Нетаняху подкрепя една визия за Израел като "еврейска държава" с граници, простиращи се до Йордания. На това се дължат и неговите декларации в полза на анексирането на части от окупирания Западен бряг, и мерките му, насърчили бум на колониите в окупираните палестински територии.
"Демонстриращ сила"
В началото на 70-те години младият Бенджамин отбива военната си служба в елитен командоски отряд. Но по-големият му брат Йони е този, който се откроява най-много в редиците на армията. Смъртта му през 1976 г., по време на израелския щурм в Ентебе за освобождаване на заложниците от полетa Тел Авив - Париж, разтърсва дълбоко Бенямин Нетаняху, който ще превърне "борбата срещу тероризма" в една от водещите линии на кариерата си. Бенямин Нетаняху "изгради политическия си образ около имидж на сила и идеята, че евреите не могат да се задоволят със слаба вяра и трябва да бъдат толкова твърди, колкото регионът, в който живеят", пише в мемоарите си бившият президент на САЩ Барак Обама. И задава въпроса дали Бенямин Нетаняху, който "е наследил усърдието на баща си да защитава Израел", не е също така "наследил невъздържаната враждебност на баща си към арабите". Макар да отправя силни изрази срещу палестинското ръководство, Нетаняху е защитавал и работил за нормализацията с арабските страни (ОАЕ, Бахрейн, Судан, Мароко).
"Доверие - никому"
Роден оратор, склонен към конфронтация, Бенямин Нетаняху е също и дипломат от кариерата. Той е бил акредитиран в САЩ, където е учил, а след това беше представител на страната си в ООН през 80-те години на миналия век. След връщането си в Израел, той беше избран под знамето на партията Ликуд, където става изгряваща звезда. През 1996 г., на 47 години, Нетаняху триумфира срещу доайена Шимон Перес и става най-младия премиер в историята на Израел. Но управлението му е краткотрайно: три години. Въпреки това той се връща в политиката и застава отново начело на Ликуд, докато не става отново премиер през 2009 година. Той множи проектите за строителство в израелските колонии на Западния бряг, смятани за нарушение на международното право, и чието население нарасна с 50 на сто през последното десетилетие. Макар че на поредица от избори част от електората му засвидетелства доверието си, Нетаняху изглежда гласува такова само на един ограничен кръг сътрудници. Днес водещите му съперници от десницата са били министри в негови мандати. "И аз не вярвам, че това е съвпадение. Той не се доверява никому", и неговата "основна ценност" е дa гарантира собственото си "оцеляване, така че използва хора, след това ги отстранява", подчертава Колин Шиндлер, преподавател в Училището по ориенталски и азиатски проучвания в Лондон. Но има нещо, което може да му е трудно да отстрани: воденият срещу него процес за корупция в серия от афери, който освен това служи за спойка, обединяваща противниците му и бившите му съюзници, станали днес негови врагове.
