Преминаваме ли днес, в Тайванския проток, през опасна геополитическа фаза, която напомня тази на Балканска Европа от началото на лятото на 1914 г.? Напредват ли Китай, Съединените щати и Тайван като сомнамбули към въоръжена конфронтация, подобно на Австро-Унгария срещу Сърбия, съюзник на Русия, след атаката в Сараево? Можем да си зададем този въпрос, когато видим ненужно рискованите позиции, които заемат първо американците, после китайците, пише международният анализатор и военен кореспондент на френския вестник Le Figaro Рено Жирар. Наистина ли трябваше американката Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите от Демократическата партия, да посети Тайван на 3 август 2022 г., знаейки, че това посещение ще вбеси китайската комунистическа власт?
Не беше ли достатъчно за морала на смелата тайванска демокрация това, че Джо Байдън на пресконференция в Токио на 23 май 2022 г., увери, че Америка ще се намеси военно, ако островът бъде нападнат от силите на комунистически Китай?
След протестите на Пекин Вашингтон изясни, че нищо не се е променило в статуквото от 1978 г. насам:
Америка официално признава само един Китай, но Пекин се въздържа от предприемане на принудителни мерки срещу Тайпе. Беше ли необходимо г-жа Пелоси, черната овца на китайските комунисти, да налива още масло в огъня? И така, какви дипломатически предимства носи политиката на размахване на червен парцал под носа на бика? Три месеца преди междинните избори (в първия вторник на ноември), които обещават да бъдат изключително трудни за Демократическата партия на САЩ - която може да загуби мнозинството си в Камарата на представителите в полза на Републиканската партия - разбираме, че г-жа Пелоси искаше да се вдигне шум около нея. Но изборът на такъв провокативен дипломатически подход от нейна страна беше безотговорен.
Китайската прекомерна реакция не беше по-отговорна. PLA (Народната освободителна армия) организира въздушни и морски маневри в Тайванския проток, на моменти доста отвъд средната линия между континентален Китай и острова. Това са най-важните военноморски маневри, които комунистически Китай някога е организирал около Тайван.
През ноември 2022 г. ще се проведе 20-ият конгрес на Китайската комунистическа партия.
Си Дзинпин възнамерява да се кандидатира за трети мандат и иска да се покаже там като силен човек. Искането за присъединяване на остров Тайван към континенталната родина несъмнено се споделя от огромното мнозинство китайци. Основните мотиви за действията на Нанси Пелоси и Си Дзинпин в момента могат да бъдат търсени във вътрешната политика. А няма нищо по-опасно от външна политика, водена от вътрешни политически съображения.
Тъй като много кораби на ВМС на САЩ кръстосват международните води в тази част на Китайско море, имаме работа с експлозивна ситуация. Защото вече не можем да изключим китайско-американски морски инцидент, който би влошил ситуацията. И под медиен националистически натиск, в Китай, както и в Съединените щати, може да се създаде ескалация, която никой скоро няма да може да спре. След атентата от 28 юни 1914 г. срещу престолонаследника на Австро-Унгария, виенската преса наля много масло в огъня, без да премери опасностите, които грозят европейския континент.
Опасно е както за китайците, така и за американците да пипат статуквото на Тайван.
Има една стратегическа неяснота: то трябва да се запази на всяка цена. В неотдавнашна статия на National Interest професорът от Харвард Греъм Алисън посочи, че ако политиката на сомнамбулизъм на правителствата на САЩ и Китай продължи както обикновено, историята ще се повтори както обикновено - тоест ще имаме война. Сценарият на апокалипсис не е толкова труден за писане: Русия ще се присъедини към Китай и чрез играта на съюзи ще се окажем в Трета световна война.
