„Станах с изгрева на слънцето, за да посрещна една приятелка. А скоро си лягах преди изгревите“ - звънкият смях на Лили кънти в слушалката. Да й се чуди човек как след изключително драматичен живот, достоен за роман или филм, е запазила младежката си енергия и жизненост. А животът й... Трудно е да се опише. Режисьор, хореограф, кукловод, преподавател, драматург, дори сценограф. Директор на студия, директор по образователната част, координатор, мастер учител, директор на летни лагери, лектор, член на борд, председател и собственик на частно театрално студио „Звезди“, член на всички артистични гилдии в САЩ... И всичко това - след като я качват на военен самолет в Щатите. Родена е в самия център на София, на уличката „Света София“ 10, близо до катедралния храм „Света Неделя“, в стара еврейска къща, където семейството й обитава таван от 155 квадрата. Баща й, инж. Петър Славов, е строил всички големи язовири като „Цонево“, „Жребчево“, „Черни Осъм“ и до IV клас Лилия израства по обектите.

Майка й, юрист, сама жена с 2 деца, изпраща Лилия на 8 месеца при нейната майка в Първомай, Иванка Запрянова, която я отглежда до 7-годишна. Бившата учителка всеки ден кара Лили да чете, а на 4 години тя

рецитира над 100 стихотворения

наизуст. В София таванът се превръща в истински културен салон с пиано. В хола има завеса и правят представления като деца. Лили свири на цигулка и виола, учи и оперно пеене. В началното училище, а после в 33-та гимназия, има късмет да попадне при две народни учителки - Надежда Кисьова и Невена Донева, които силно я подкрепят в рецитаторския й талант, дават й главни роли в пиески, участва в рецитали, режисира постановки на празненства. Тя има проблеми при кандидатстването си във ВИТИЗ заради антикомунистическото си семейство и записва куклена режисура при проф. Атанас Илков. Но след първата година като кукловод Енчо Халачев я вижда на сцената и й казва, че е „страшно глупаво да се крие зад параван“. Трябва да се върне две години назад, за да запише актьорско майсторство, но проф. Киркор Азарян решава, че това не е необходимо и я кани в първия си клас, който води заедно с Тодор Колев.

Следват десетки роли – във ВИТИЗ, а после и в новопостроения Врачански театър, където се събира трупа от приятели. „Това бяха най-хубавите години, ние не спяхме, ние дишахме и „ядяхме“ театър“, вълнува се Лилия. Тъй като вече е омъжена за първата й любов, актьорът Красимир Ранков, и има син Светослав, отива при съпруга си във Враца. Година по-късно двамата се разделят и тя остава самотна майка с дете. След 5 години се връща в София като свободна актриса - нещо нечувано за онова време. За късмет среща Георги Русев в едно кафене, а с него е режисьорът Йосиф Венков, който й предлага главна роля в Пернишкия театър. Там остава само година, защото една среща преобръща напълно живота й - с Паско Божков. Запознават се в компания, той е очарован и я кани на среща в Клуба на кинодейците. Изненадва я с думите: „Сега ние с вас, госпожице, ще се оженим и ще имаме дете, но няма да живеем

в тази ш*бана държава“

„Бях шокирана от тази дума - казва Лили. - Един много елегантен мъж, член на партията, секретар на Комитета по труда и работната заплата, с ранг на заместник-министър. И изведнъж - „ш*бана държава“...“ Разменят си телефоните и той с месеци я ухажва, а тя му казва, че без химия не става. „Химията ще се появи“ - отвръща той. Тогава тя прави редовни записи в радиото заедно със Стефан Данаилов, който се оказва близък приятел на Паско Божков. Иска съвет за Паско, а Данаилов отсича: „Вземай го!“.

Тъй като и двамата са самотни родители, си мечтаят за още едно дете и го планират. Но синът му от първия брак Ивайло се разболява тежко и заминава за Германия на лечение. Паско урежда Лилия да отиде при сестра си Женя, виолистка, емигрирала в Западна Германия. Близък на Паско генерал урежда на Лили разрешение за Мюнхен и Западен Берлин. Междувременно Лилия разбира, че е бременна с планираното бебе. В Германия обаче Паско сякаш е изчезнал. Когато й се обажда, двамата си разменят по една изненада - той вече не е в Германия, а тя му съобщава, че е бременна. След първоначалния шок Паско й съобщава, че е в Америка и че желае тя да отиде при него. Разбира, че Паско е

политически емигрант

но казва, че ако не се върне и й обясни какво става, не тръгва. [su_image_carousel source="media: 662497,662496,662495" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Качват я на самолет до военната база във Франкфурт, а Паско също лети до там от Щатите. След 48 часа с военен самолет пристигат в американската военна база Andrew’s Airport в щата Мериленд. Животът на Лили се преобръща. Тя отказва политическо убежище, но споделя живота на Паско като политически емигрант. Въвеждат за тях така наречената agenda - пълна промяна на самоличността, измислена история на живота им, фалшиви документи. Седем пъти променят имената им. Живеят в защитени жилища, които сменят на няколко седмици, тъй като Паско Божков е „компрометиран“ като разузнавач и трябва да бъде „протектиран“. Заради целия стрес Лили ражда дъщеря си в 6-ия месец, тежаща само 853 грама. Детето оживява, като няколко месеца е в кувьоз, а после продължава да е свързано с кабели, които Лили носи в една чанта. „Днес Ванели е прекрасна млада дама и на 3 септември ще я омъжваме за българин“, споделя Лили. Първият дом на Лили и Паскал е в мъничка къща, като фургонче, в Западна Вирджиния. Гледат домати, краставици и всякакви плодни дървета, за да разтоварят стреса от непрекъснатото наблюдение. След промените през 1989-а тя успява да си прибере и своя син Светослав от България.

Когато вече са си събрали трите деца, й откриват рак на гърдата, който метастазира. Тя претърпява

общо 22 операции

тъй като не желае химио- и лъчетерапия, а Паско получава инфаркт. Днес Лили благодари на рака, че най-после, на 36 години, се научава да казва „не“ за неща, които не й харесват. Въпреки тежката битка, и до днес тя запазва оптимизма си. „Аз и като дете бях такава, викаха ми „слънчо“, казва Лили. В Америка са принудени да сключат брак, макар тя да не желае да се омъжва отново заради разочарованието от първия. Но това е важно, за да не я депортират. „Двамата бяхме тъжни, защото Ванели беше на монитори и кабели 2 години, не беше ясно кога ще прибера сина си от България, а всички служители от ЦРУ тропаха хоро“, смее се тя.

Още на първия си кастинг Лилия Славова получава роля във филм - „True Colors“ на Хърбърт Рос. Така става член на Гилдията на киноактьорите - SAG-AFTRA, а от един театър - „Scena“, я канят за ролята на Медея. Там участва в много спектакли. Тя е един от създателите, режисьор и преподавател в театрите „Classica - Synetic“ и „Ambassador“. Има собствено актьорско студио „Stars“, създава и първия във Вашингтон куклен театър. Снима се в общо над 35 филма с малки роли и се среща със звезди като Джийн Хекман, Михаил Баришников, Том Круз, Матю Макконъхи, Сандра Бълок, Мелани Грифит, Клинт Ийстууд, Деми Мур, Стивън Спилбърг.

От 2013 г. пет поредни години тя е режисьор и продуцент на конкурса

„Мис България в САЩ“

заедно с Боряна Павлова. Спонсори стават създателите на телевизия BiT - братята Павел и Румен Вълневи - и по-късно други двама братя - Кристиян и Павел Пенев. Най-големият й успех според нея е, че през 2004-та получава най-високия грант, даван от Конгреса за образователна програма в САЩ - за театър. Разработва програма, с която вдига процента на преминаване на стандартизираните тестове на децата в щатите Вашингтон, Мериленд и Вирджиния. За проекта получава субсидия от половин милион долара, а после грантът е удвоен от други финансови организации. Няколко години Лилия Славова е в журито на филмовия фестивал в Кан за късометражни филми и с това допринася много български заглавия да стигат до финал и да печелят награди. За да поддържа форма, Лилия и днес поставя спектакли по свой сценарий и режисура. Последният й проект е с хумористични истории от живота на известни композитори. Шеговитото работно заглавие е „Музикален спектакъл за 5 ръце и един крак“. „Кракът е мой“, смее се Лили. Тя има огромен успех още с първите си студенти, които обучава, и разбира, че в преподаването й е силата. Излъчва лекциите си по zoom на студенти от Канарските острови, Индия, Англия, Монголия. Може да преподава спокойно от Варна, където прекарва летните месеци. Живее в Уест Палм Бийч, на 5 минути от дома на Доналд Тръмп. Избира Флорида, за да е по-близо до децата си Светослав и Ванели. Паскал си отива през 2015-та, на 75 години, в къщата им във Варна с изглед към морето. Последните години той предпочита да живее там, а сега Лилия го е превърнала в гостоприемен дом за приятели - през лятото едни идват, други си отиват. „Преподаването - това е, за което работя, нито за парите, нито за още слава - казва Лилия. - От успехите на моите студенти получавам повече удовлетворение, отколкото от собствената си работа. Да си почивам? Аз никога няма да бъда просто пенсионерка, за мен това е невъзможно.“