80-годишният пенсиониран агент на британските тайни служби МИ-5 Джон Хопкинс признава за серия от убийства, които е извършил. Той твърди, че му остават още няколко седмици живот и не иска да напусне този свят, отнасяйки истината в гроба. Хопкинс твърди, че е участвал в 23 убийства, организирани от британската тайна служба и изпълнени в периода от 1973 до 1999 г. Сред тези убийства е и това на принцеса Даяна.

Джон Хопкинс е работил като оперативен агент в МИ-5 в продължение на 38 години, като в този период тайната служба на Великобритания често му е нареждала да извършва дискретно убийство на определено лице, за което се смятало, че представлява опасност за националната сигурност на Обединеното кралство. Като машинен инженер и експерт по оръжие Хопкинс твърди, че има голям опит в убийства с конвенционалните методи, включително и използването на химикали и отрови. Бившият британски разузнавач обяснява, че е бил част от седемчленна група оперативни агенти на МИ-5, които били натоварени да извършват политически атентати на територията на Великобритания. От разказите му става ясно, че повечето от жертвите били политици, журналисти и лидери на политически партии.

По отношение на принцеса Даяна Хопкинс твърди, че тя е единствената жена, жертва на атентатите, които той е извършил, и единствен член на британското кралско семейство. Тя е единствената жертва, за чиято смърт бе поръчано директно от самото кралско семейство, подчертава Хопкинс. „Даяна беше красива и любезна жена", казва той и уточнява, че според него тя е застрашавала британската корона.

„Кралското семейство разполагаше с доказателства, че тя възнамерява да се разведе с принц Чарлз. Тя знаеше прекалено много тайни, отнасящи се за кралското семейство. Моят шеф ми каза, че тя трябва да умре. Получил е пряка заповед от принц Филип и трябваше да направим така, че да изглежда нещастен случай. Никога преди това не бях убивал жена, още по-малко принцеса, но изпълних заповедта. Направих това за кралицата и за страната. Следният етап от задачата включваше медиите, които много добре изпълниха своята част от работата", разказва Хопкинс.

Бившият британски разузнавач прекарва последните си дни вкъщи, но казва, че след тези разкрития очаква да бъде арестуван. Хопкинс твърди също така, че всяко разследване относно тази афера би било трудно доказуемо и „много усложнено", защото писани доказателства в МИ-5 няма, а освен това почти всички негови колеги са починали.

По повод 20-годишнината от смъртта на лейди Даяна ще се появяват всякакви версии и теории за нейната смърт. Това е темата на една нова книга и документален филм, които се появяват в навечерието на годишнината от трагичната кончина на принцесата. Заглавието на книгата е точно такова - „Кой уби лейди Даяна?" (Qui a tué Lady Di?), и нейни автори са трима уважавани френски журналисти - Паскал Ростен, Бруно Мурон и Жан-Мишел Карадек. Те преоткриват събитията от тунела „Алма" от 31 август 1997 г. и ги анализират в нова светлина - от височината на днешното време. Документалният филм е базиран върху части от книгата и е озаглавен „Смъртта на Даяна: невероятното разкритие". В новите версии всичко се върти около вината за смъртта на лейди Ди и Доди ал Файед на автомобила, с който те са се возили и който досега остава извън светлините на анализите. Версията за лимузината „Мерцедес С-280" е повдигана многократно от Мохамед ал Файед, бащата на Доди, който категорично твърди, че смъртта на Даяна е убийство, извършено, за да не бъде допуснат бракът й с неговия син. Авторите разкриват и повече факти около мистериозния „Фиат уно", който уж бил забелязан в тунела точно преди катастрофата, но така и никога след това не е издирен и идентифициран. Проби от бяла боя, останала по корпуса на катастрофиралия „Мерцедес", били дадени за проверка на над 5,000 „Фиат уно", регистрирани в Ил дьо Франс - департамента, който включва и Париж.

В книгата на френските автори за първи път се разкрива сензационната новина: колата била собственост на французин от виетнамски произход, който след катастрофата я боядисал в червено! Лансираната нова версия гласи, че когато „Мерцедес" стигнал до началото на тунела, той се движил със 150 км/ч., докато белият „Фиат" кретал с не повече от 60 км/ч. Шофьорът Анри Пол ударил спирачки, колата поднесла надясно, ударила се в стената и изгубила дясното огледало за задно виждане, шофьорът се опитал да овладее колата и да я изправи, но напълно изгубил контрол и тя се забила в страничния стълб. Шокиран и уплашен от случилото се, шофьорът на белия „Фиат" решава да избяга, за да не бъде обвинен във вина за катастрофата.

Авторите правят шокиращото откритие, че всъщност този „Мерцедес" е бил „смъртоносен капан" на колела, защото е претърпял зверска катастрофа и след това е бил ремонтиран, за да бъде върнат отново в състава на компанията за луксозни лимузини под наем „Етоаль лимузин", която работи ексклузивно за хотели като „Риц", подсигурявайки ги с луксозни коли и шофьор. Колата била извикана от Доди ал Файед в последния момент, тя не била ангажирана предварително и затова всичко станало импровизирано. Това е причината и шофьорът Анри Пол да кара пиян - защото той не бил на смяна и бил в хотела по една нещастна случайност. Но Доди го помолил да го закара до апартамента му в Париж, който бил съвсем наблизо, и той се съгласил, макар и неохотно. Шофьорът обаче не знаел една зловеща подробност на колата: тя била ремонтирана, но показвала проблеми с кормилната уреда при скорост над 60 км/ч. Колата била пращана три пъти на прегледи в сервиза на „Мерцедес", последния път само 3 седмици преди катастрофата. Първият собственик на колата Ерик Буске, който продал автомобила на „Етоаль лимузин", разказал пред авторите на книгата, че тя имала няколко катастрофи и е била крадена. Освен това Анри Пол не бил обучаван да кара тази кола, която изисква специално разрешение.

Буске разказал, че купил колата напълно нова през 1995 г., но тя била открадната от затворник, избягал от затвора. Той карал с голяма скорост, когато се преобърнал. Колата била открита смачкана и преобърната на покрив край летище Роаси.  Буске получил парите от застраховката, оправил я и след това я продал на „Етоаль лимузин". След това била открадната втори път и открита от полицията. Авторите на „Кой уби лейди Ди?" казват, че те не предлагат нова конспиративна версия, но цитират думите на Буске, че "лейди Даяна изобщо не е била в безопасност, качвайки се на такава кола". А е възможно и други хора да са знаели това.