На 5 февруари се навършват 4 години от гибелта на Атанас Скатов на връх К2. Достойна смърт - като за смел до безразсъдство алпинист… И след гибелта му, неговата трагична и вдъхновяваща история, както и неговите мотивационни лекции остават пример за много българи, алпинисти и вегани.
Той е един от най-успешните покорители на най-високите върхове в света, но името му обикновено се свързва повече с факта, че го е направил като веган.
За няколко години обаче – от 2013 до 2018 г. е постигнал уникални резултати: 16 експедиции, 13 успешно изкачени върха, като 7 от тях са 8-хилядници.
Стaвa пъpвият вeгaн в cвeтa и пъpвият бългapин, изкaчил Ceдeмтe кoнтинeнтaлни пъpвeнци нa плaнeтaтa – “Sеvеn Summits”; пъpвият бългapин, изкaчил вpъx Eвepecт (8848 м) пo ceвepния и пo южния мapшpут, (2014 и 2017 г.); пъpвият бългapин, изкaчил нaй-бъpзo двa въpxa нaд 8000 м (Eвepecт и Лxoтцe, мaй 2017 г. зa 5 дни и 12 чaca); c нaй-бъpзa eкcпeдиция в cвeтa нa вpъx Maкaлу (8481 м зa 94 чaca).
Скатов е и пъpвият бългapин, изкачил 2 oceмxилядникa зa 23 дeнa – Aнaпуpнa и Maкaлу и достига до 7900 м на Джаулахири през мaй 2016, като Дxaулaгиpи и Maкaлу aтaкувa в aлпийcки cтил в paмкитe нa ceдмицa. Той е и пъpвият бългapин, учacтвaл в 4 eкcпeдиции нa въpxoвe нaд 8000 м зa 90 дни – Aнaпуpнa, Дxaулaгиpи, Maкaлу и Гaшepбpум 2 пpeз 2016 г.
Първият българин е, който е учacтвaл в 16 eкcпeдиции зa 5,5 гoдини, кaтo 8 oт тяx ca нa въpxoвe нaд 8000 м. Но като най-ценно свое постижение определя факта, че е пъpвият вeгaн в cвeтa, изкaчил вpъx нaд 8000 м coлoвo и бeз упoтpeбa нa изкуcтвeн киcлopoд – вpъx Чo Oю в Хималаите, (8201 м, нa 13 май 2018 г.).
Издал е няколко книги в поредиците си „Над 8000 метра“ и „Дневниците на един веган“ (изд. „Кибеа“). Своите впечатления той трансформира в 150 вдъхновяващи мотивационни лекции, в които надъхва хората чрез личния си пример да не се отказват да преследват мечтите си.
И след всички тези постижения Скатов дори не се назовава алпинист, не членува в нито едно такова сдружение, преди да тръгне да покорява върхове, не е спортувал, дори не е ходил на курсове по алпинизъм. Сред другите наши алпинисти той е като вълк единак, но това не го притеснява. Как един доктор на науките по растителна защита постига всичко това?
„Като малък мечтаех да стана капитан на кораб“, казва роденият на 11 март 1978 г. Наско.
Когато идва време да кандидатства във Военноморското училище във Варна, се замисля как той, свободолюбивият тийнейджър, ще трябва да учи 5 години при строг казармен режим, а после да работи каквото му кажат още 8 години, разказва той пред Икар прес.
Баща му е агроном, доктор на науките по растителна защита и Наско от малък му помага в бизнеса. Като ученик в V – VII клас често стига до финалите на състезания по растениевъдство по линия на ТНТМ, а като студент по растителна защита в Пловдивския аграрен университет постъпва със знания на петокурсник.
През 2005 г. защитава докторантура в престижния Хумболтов университет в Берлин, връща се в България и почва работа в Института за защита на растенията в Костинброд. Мечтата му още като следва е да се занимава с наука, но вижда, че в института „времето е спряло“, и че наука вече няма.
Прочети още
Връща се в Германия, работи в институт по специалността, а след това е приет за асистент в Лесотехническия университет в София през 2008 г. След един семестър и работа, за която винаги е мечтал – да преподава, е принуден да напусне, защото съпругата му, тогава бременна, не желае да се премести в София. А семейството е по-важно.
„Можех да се върна и в Германия, там заплатата ми беше 4000 евро месечно, но си казах, че и 50 хиляди да ми даваха, след като съпругата ми не искаше да дойде при мен с детето, за какво са ми тия пари“, споделя Наско.
Пълната промяна в живота му започва през 2011 г., когато след тежък развод решава да прави нещо ново. Тогава е на 33 години, вече не е длъжен да се съобразява с никого. До този момент изобщо не е ходил в планината, нито е спортувал, без да има връзка с алпинисти. Избира прехода по маршрута Ком – Емине за 16 дни.
След това прекарва 20 дни в Тибет в търсене на духовно равновесие. Там посещава базовия лагер на Еверест и си казва, че един ден ще изкачи този връх. И оттогава повече от 7 години прави само това.
„Отстрани всичко може да изглежда розово, но аз от 2011 г. не ходя на работа. Излязъл съм по собствено желание от зоната си на комфорт и оцелявам не само в планината, но и тук.
Търся си спонсори, издържам се с издаване на книги, за което съм благодарен на издателство „Кибеа“, провеждам мотивационни лекции, но не е лесно“, признава доктор Скатов.
Мотивацията му да изкачва 8-хилядници само с растителна храна не е просто самоцел, заради славата, а почива на дълбоки негови убеждения като специалист по растителна защита. Населението на нашата планета се увеличава непрекъснато, вече сме 8 милиарда, и заедно с това се отглеждат все повече животни.
В момента 60% от аграрните площи са засети с растения за изхранване на животните. И макар населението да се увеличава, земеделските площи няма накъде да се разширяват. От отделения от животните метан се разрушава озоновият слой, а екскрементите им се просмукват в почвата и я замърсяват.
„Колкото повече хора се откажат от консумация на месо и животински продукти, толкова по-добре за планетата. Аз съм против животните да бъдат измъчвани, но и не смятам, че трябва да има свръхпроизводство на животински продукти“, казва Скатов.
Той решава да засили посланието си, като докаже, че дори при изкачването на 8-хилядници е възможно да оцелееш само с растителна храна.
„Реших лично да проверя дали мога да се натоварвам, да спортувам, да живея с режим на хранене, изключващ всички животински храни“, казва веганът. По време на експедициите си набавя протеини, ценни минерали и витамини от спагети, ориз, картофи, боб, ядки.
Какво изпитва човек, когато е на голяма надморска височина, където стъпва не върху сняг, а върху лед и въздухът е разреден? Наско разказва за два случая, когато е бил на косъм от смъртта.
При изкачването на връх Анапурна през 2016 г. той заедно с още няколко човека увисва на една заледена отвесна стена. Всички се държат само на едно въже и на една цев, забита дълбоко в леда, защото един от шерпите се е омотал и не може да мръдне. И ако тази цев се извади от леда, всички падат и загиват. Но успяват да се измъкнат.
Когато пък е абсолютно сам на връх Чo Oю, 8201 м, пада гъста мъгла с 5 м видимост. Той е на едно дълго и равно като тепсия плато. Има GPS следач само за проследяването му, като изкачването му се следи на живо от страницата му, но самият той няма навигация, с която да уточни местоположението си. Има опасност ако мъглата още се сгъсти, да не може да се върне. Но той тръгва по следите от котките на обувките и успява да стигне на нужното място.
Твърди, че никога не е изпитвал страх, а по-скоро се е задействало чувството му за съхранение. Дали един доктор на науките се справя по-успешно в екстремални условия?
„А ти как мислиш? – отговаря с въпрос Наско. – Да защитиш един докторат на чужд език в чужда държава означава, че си много трудолюбив и дисциплиниран. Там освен че 3 години съм правил научни опити и експерименти, 8 месеца след това по 12 часа минимум на ден съм писал докторантурата си на компютъра.
Този тренинг сега ми помага във всичко, с което се занимавам – дали ще качвам планини, или ще работя някъде, с каквото и да се занимавам, аз съм всеотдаен, добре организиран и дисциплиниран. Колкото повече опасности има, толкова съм по-съсредоточен и внимателно оглеждам и преценявам всичко.“
„Много е важно когато решиш да правиш нещо, да си наясно защо искаш да го направиш – обяснява Наско. – Аз изкачвам тези върхове, първо, защото все още проверявам може ли е един веган да издържи в екстремални условия и дали този начин на хранене е подходящ за голяма част от популацията на нашата планета.
Второ, доказвам, че човек, който никога не е бил спортист, не е карал курсове за алпинист, може да го постигне… Защо да съм свръхчовек? Просто имам ясна цел, ясна мотивация и визия.“
И никога не се е страхувал от бялата смърт? „Не че ми е лесно там, трудно ми е! Изключително ми е трудно! – Наско все пак открехва завесата, въпреки че през цялото време твърди, че не се е страхува. – Замръзвали са ми и ръцете и краката.
Почти всеки път при атака на връх тръгваме предния ден вечерта. Цяла нощ вървим, по 12, 13, някой път и по 16 часа в едната посока до върха и още 10-12 часа до последен лагер. Не в сняг, а в лед. Цяла нощ аз не чувствам ни ръце, ни крака и в началото си казвам: „Е, този път посиняха и почерняха и сигурно ще ми ги режат…“ Обаче като ме напече слънцето на другия ден, след половин час всичко е ок.“
Провел е 150 лекции из цялата страна на тема как се сбъдва мечта. Те преминават в академичен дух – добре подредени, онагледени и на достъпен език.
„Веднъж при изкачване на връх Ботев единият човек на 63 години каза: „Аз бях на твоя лекция във Варна и като слушах, се почувствах на 30 години и, че мога абсолютно всичко да постигна в живота си. Толкова мотивираща лекция не бях чувал в живота си“. Ето, това истински ме радва.
За мен най-големият успех не е изкачването на поредния 8-хилядник, а когато чрез моите лекции и книги вдъхновя и мотивирам хората да повярват в собствените си възможности и да знаят, че невъзможни неща няма! Да придобият куража да изкачват своите си върхове, независимо с какво се занимават.“
