Северна Македония гласува на президентски избори на 24 април. Вторият тур на вота е насрочен заедно с парламентарните избори, за 8 май.
В надпреварата за президент на държавата участват седем кандидати, петима от които са представители на македонския политически блок, а другите двама от албанския.
Разликата между основните двама претенденти Гордана Силяновска и Стево Пендаровски е близо до статистическата грешка, показа проучване преди президентските избори.
На въпрос за кой кандидат биха гласували, 20.4 процента от анкетираните посочват кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска, а 16.8 процента казват, че биха подкрепили настоящия президент и кандидат за втори мандат Стево Пендаровски, подкрепен от СДСМ.
Около процент пък е разликата в подкрепата за съперниците в президентската надпревара в албанския политически блок. Арбен Таравари, издигнат от коалицията на албанските опозиционни партии, получава подкрепата на 7.9 процента от анкетираните, а Буяр Османи, издигнат от Европейския фронт, воден от най-голямата албанска партия в Северна Македония Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), според проучването получава подкрепата на 6.6 на сто от анкетираните.
За кмета на Куманово Максим Димитриевски, издигнат от партия ЗНАМ, биха гласували 2.7 процента от анкетираните, за Биляна Ванковска, издигната от Левица – 2.6 процента, а за кмета на община Карпош в Скопие, издигнат в президентската надпревара от партия ГРОМ - Стевчо Якимовски, биха гласували 1.2 процента от анкетираните.
Предизборната кампания преминава шумно, с много антибългарска реторика
Първото нещо, което би направила Биляна Ванковска от партия Левица, ако бъде избрана за президент, би било да прекрати договора с България, след което би започнала дебат за изцяло нова Конституция. Това каза тя в интервю за държавната информационна агенция МИА.
Според Ванковска от правна гледна точка двустранният договор с България е най-лесно да се прекрати без проблем, защото „дори не пречи на френското предложение“.
„В същото време Европейският съюз се променя в лоша посока – със социалните протести, с политиката си към Украйна и милитаризацията, така се простреля в крака, че вече не е ЕС, който ни беше обещан. Така че трябва да се обърнем към собствените си национални интереси и да издигнем националното си достойнство. Все пак слоганът на кампанията ми е „Да върнем достойнството на хората“. Те ни стъпкаха и вече започваме да не вярваме в себе си, че можем да променим нещо“, казва Ванковска.
ВМРО-ДПМНЕ подкрепя антиевропейското поведение на България и тяхната блокада, каза от своя страна македонският президент и кандидат за втори мандат Стево Пендаровски по време на среща с гражданите на Дойран и Богданци.
„Ако нямахме вътрешна блокада, след няколко години страната щеше да бъде пълноправен член на ЕС. ВМРО-ДПМНЕ подкрепя антиевропейското поведение на България и тяхната блокада“, заяви македонският президент.
Проруската партия ВМРО-ДПМНЕ, която има предимство според социологическите проучвания преди парламентарните и президентски избори в края на април и май, провежда силна антибългарска кампания и твърди, че няма да подкрепи конституционните промени, които трябва да вкарат българите в основния закон и да отворят вратата към ЕС.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски от своя страна коментира, че „Пендаровски ще бъде запомнен с думите, че
Гоце Делчев е българин“.
„Докато Пендаровски се преструваше на Майка Тереза, той получи отговор от американската „Фрийдъм Хаус“. И те му напомниха, че е част от една корумпирана система“, каза Мицкоски.
Колкото повече се злоупотребява в предизборната кампания с темата „България“ от македонските политици, толкова по-трудни ще стават разговорите след това, обясни пред БНР журналистът Милена Милотинова.
„За огромно съжаление, кампанията започна с антибългарски послания. Те са основната опорка на политиците. Говори се за български диктат, за предоговаряне на условията с ЕС и неизпълнение на преговорната рамка, в която е записано, че българите трябва да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония. Всичко това поддържа една илюзия, че има основа за предоговаряне. Така македонските политици отдалечават обществото си от ЕС. Затова тази илюзия е твърде опасна“.
Македонските политици нямат смелост да кажат как стоят нещата, смята Милотинова.
„Те са твърде прости – има преговорна рамка, която е одобрена от страните членки на ЕС и от Северна Македония. Вписването на българите е незаобиколимо условие. Ако Македония още малко се забави с изпълнението на това условие, Албания може да започне преговори сама. Тази двойка може да бъде разделена“, добави тя.
„Самата преговорна рамка беше компромис. За пореден път се доказва, че не България има проблем с Република Северна Македония, както се опитват някои политици в Скопие да втълпят на избирателите, а Северна Македония има проблем, който е вътрешен за самата държава, създаден е от нея и те се опитват да го интернационализират, но без успех. Това може да им изиграе лоша шега“, каза още Милотинова.
Проучване на Института за политически изследвания, Скопие, публикувано в последните дни, отбелязва, че близо 90 процента от гражданите на Република Северна Македония отчитат наличие на език на омразата, разпространяван основно през социалните мрежи, като една трета от тях смятат, че причината е в политиката.