Най-големите световни фармацевтични компании преди три години са отхвърлили предложение на Европейския съюз за спешно разработване и одобряване на ваксини срещу патогени като коронавируса, което би позволило те да бъдат готови преди евентуална епидемия, разкрива във вторник британският вестник "Гардиън". Планът е бил предложен от представители на Европейската комисия в "Инициативата за лекарствени иновации" (ИЛИ) - структура за публично-частно партньорство, която има за цел да подкрепя иновативни изследвания в Европа, но е бил отхвърлен от представителите на фармацевтичната индустрия в борда на организацията. Разкритията се съдържат в доклад, публикуван от "Наблюдател на корпоративна Европа" (НКЕ) базиран в Брюксел изследователски център, който проучва решенията на ИЛИ и разполага с бюджет от 5 млрд. евро, набирани чрез финансиране от ЕС и дарения от частни и други организации. В управителния съвет на ИЛИ влизат представители на Европейската комисия и на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии (ЕФФИ), включваща някои от най-големите компании в сектора, като "ГлаксоСмитКлайн", "Новартис", "Пфайзър", "Лили" и "Джонсън и Джонсън". "Гардиън" припомня, че глобалната неподготвеност за пандемията от коронавируса през последните седмици доведе до обвинения, че фармацевтичната индустрия не е успяла да даде приоритет на лечението на инфекциозните болести, защото те носят по-малко печалби от лекарствата за хроничните медицински състояния. Миналата година, например, 20-те най-големи фармацевтични компании в света, според "Блумбърг интелиджънс", са започнали работа над около 400 нови изследователски проекта. Около половината от тях са фокусирани върху лечението на рака, а само 65 са за инфекциозни болести. В доклада на НКЕ се казва, че вместо "да компенсира пазарните неуспехи" чрез ускоряване на разработването на нови лекарствени средства, ИЛИ "продължава да следва старите си пазарни приоритети". Говорителка на ИЛИ обаче оправда отхвърлянето на предложението на Европейската комисия от 2017 г. с това, че тогава той се конкурирал с други приоритети по онова време, включително изследвания по туберкулозата, автоимунните заболявания и дигиталното здравеопазване. Според нея ИЛИ не подценява лечението на инфекциозните заболявания, като отделя за тях около една трета от бюджета си, включително за антимикробна резистентност, ваксини, ебола и туберкулоза, а за разработването на иновативни лекарствени препарати се влагали средства и по други многоаспектни програми.