Българската авиация оставя паметни страници в световната история, а едно от най-ярките имена в нея е това на Димитър Списаревски. Точно преди 80 години той и Георги Кюмюрджиев загиват в полет на 20 декември 1943 г., защитавайки София при бомбардировка през Втората световна война.
По време на нападение на англо-американската авиация над София са разрушени 113 сгради, загиват 64 души. При въздушната защита на града Димитър Списаревски извършва за първи път в българската авиация въздушен таран по време на първия си боен полет и загива край софийското село Пасарел, след като сваля един бомбардировач от вражеската ескадрила. Наречен е българската жива торпила.
Българските загуби са два самолета Ме 109G-2, в които загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. За Кюмюрджиев (Пилето) излитането на 20 декември е вторият въздушен бой. Няколко дни по-рано, на 10 декември, заедно с поручик Марин Цветков той изпълнява първия си въздушен бой с противникови изтребители.
Други трима български пилоти кацат принудително поради повреди в машините им. Свалени и засегнати от българските изтребители са противникови четиримоторни бомбардировача В-24 "Либърейтър" и седем Р-38 "Лайтнинг". Списаревски и Кюмюрджиев са
произведени посмъртно в полковник и поручик.
Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, загинал в Междусъюзническата война, убит от сърбите като парламентьор. Само три години по-късно Южна Добруджа за втори път е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов инспектор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, но поръчва в кръчмата да изпълнят българския национален химн „Шуми Марица”, за което е уволнен и изгонен от страната. Цялото семейство напуска града и се спира чак в Лом.
Димитър расте като буйно момче, което обича лудориите и рита топка по цял ден, но и уроците му се удават лесно, пише Bulgarianhistory.org. Колкото по-голям става, толкова по-неудържим е той. От дядо си научава за българската история, за родния Добрич, любимец му е подполковник Калитин и героичната защита на Самарското знаме. От дядовите разкази Димитър израства като убеден родолюбец.
През 1931 година цялото семейство се установява в София. Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Там пламва и мечтата на младия добруджанец към небето, а новият му идол е летецът Христо Топракчиев, загинал при обсадата на Одрин. Димитър е отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на Левски София. Записва се във Военното училище, но уставите и дисциплината не са по вкуса му и
той е изключен от него
– според едни, защото е заловен да преписва на класно, а според други – че прескача оградата, за да се види с момиче.
Списаревски е изпратен да доизкара военната служба в обикновена казарма, но на традиционния военен парад на 6 май, с маршова стъпка той се спира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възстановен като юнкер. След пет месеца действително е върнат във Военното училище, макар и да учи с по-малките.
През 1938 година, заедно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно училище. По време на опасното обучение загиват трима български кадети. Все пак Списаревски лети непрекъснато и е щастлив. Той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой.
След едногодишно обучение в Германия, той се завръща в България като изграден летец. Става подпоручик, след това и поручик, но продължава да има проблеми с дисциплината, което значи – и с началниците си. Нерядко причинява повреди по самолетите при рискованите си маневри. Но и началниците знаят как да го накажат – да не лети за определен срок. Все пак Списаревски е един от избраните през 1941 година да се обучи на модерните изтребители „Месершмит 109”. Германският инструктор му заявява, че ще бъде свален още в първия истински въздушен бой, тъй като действа, воден от емоциите. Списаревски обаче нееднократно казва:
„Как ще се бия, аз сам си зная!”
Списаревски не бяга от конфликтните ситуации и определено има позиция по актуалните въпроси на деня. Той измъква от ръцете на полицаи арестувана еврейка насред София и публично заклеймява антиеврейската истерия. Неведнъж ругае германците за тяхната надменност, нищо че са съюзници. Не крие мнението си, че обявената „символична война” на САЩ и Великобритания е грешка, защото когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст.
Заради неподчинение и остър език той е разжалван отново в подпоручик. За кратко време на няколко пъти е преместван от едно летище на друго.
През есента на 1943 година започват вражеските бомбардировки над София, а Списаревски принудително стои на земята. Той посещава пострадалия квартал „Хаджи Димитър” и е покъртен от тежките поражения и страданието на хората. Иска да се хвърли в бой и молбата му да бъде командирован при воюващите е удовлетворена.
На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и
се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”,
като сваля и нея, но загива и самият той. И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила. Някои си позволяват да обясняват ситуацията, даже да предават мислите на загиналия, сякаш и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той изобщо е имал намерение да извърши това…
Има определени сведения, че Списаревски не е изключвал и дори е мислил за съзнателно извършване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки веднъж унилите колеги след гибелта на летец, той казва: „По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере…”
Прочети още
Целта на Списаревски обаче е постигната – американските бомбардировачи не успяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления труп на летеца.
Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, но Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едва на 27 години…
