5 юли 1972 година, 9,50 сутринта. Полет 710 на американската авиокомпания Pacific Southwest излита в ясно време от Сакраменто. По разписание половин час по-късно боингът със 77-те пътника и 8-членният екипаж трябва да кацнe в Сан Франциско. На 20-ата минута обаче се случва нещо непредвидено. Двама мъже в черни дрехи, с тъмни очила и автоматични пистолети изскачат на пътеката между седалките. Единият е Михаил Азманов, а другият Димитър Алексиев. И двамата са 28-годишни, и двамата са български граждани. Единият, по-късно ще стане ясно, че това е Азманов, бута стюардесата в задната част на самолета и й казва, че самолетът е отвлечен. Кара я да се обади на капитана по вътрешната линия и да му съобщи за това.
Стюардесата се обажда, а пилотът информира диспечерите в Сан Франциско. Оттам звънят на ФБР, а двамата българи обявяват исканията си – 4,6 млн. долара в брой (равняващи се на 800 000 долара тогава), навигационни таблици за полет до Сибир и два парашута.
Малко по-късно отвлеченият боинг каца в Сан Франциско. Българите научават от преговарящите екипи, че исканията им не могат да бъдат изпълнени веднага и че това ще отнеме време. Информират ги и че самолетът, който са отвлекли, не е пригоден за дълъг полет до Сибир, защото може да прелети едва 2400 км. Предлагат им по-голям самолет, както и пилот с международен опит.
Българите обаче отказват самолета
но са готови да използват пилота. А докато чакат, решават отново да излетят и да кръжат с отвлечения самолет над залива на Сан Франциско. Малко преди 12 часа на обяд самолетът каца отново, а Азманов и Алексиев са информирани, че доставянето на парите изисква още време. Два часа по-късно към самолета се приближава цистерна, която го зарежда с гориво. Междувременно към боинга се приближава платформа за багаж, на която се намират двама агенти под прикритие на ФБР. Българите обаче не знаят това и все още вярват, че мечтата им да се сдобият с 4 милиона долара и да избягат с тях, ще се сбъдне. Единият от агентите, представящ се за опитния пилот, предоставен от властите, се приближава до самолета. Той е облечен в униформа на компанията PanAm и носи малък куфар, два парашута и платнена чанта с навигационни таблици. Посрещнат е на платформата от една от стюардесите, която трябва да го накара да си свали дрехите, за да се види, че няма пистолет. Агентът обаче е скрил оръжието в един от джобовете си. В това време трима други агенти на ФБР влизат в самолета, но от задната му част. А още четирима пълзят по земята към самолета. Адреналинът на сцената вероятно е бил силен като в първокласен екшън, разказва историята
lifebites.bg. Мнимият международен пилот се бави максимално дълго със свалянето и обличането на дрехите, за да отвлече вниманието на похитителите и да даде възможност на колегите си да са незабелязани. Когато след няколко минути той и стюардесата се качват, на стълбичката ги посреща Алексиев. Той нарежда на пилота да сложи ръцете си на тила и го предава на Азманов в задната част на самолета. Тогава тримата агенти, проникнали в самолета, откриват огън. Алексиев е уцелен от първия, който
стреля по него с пушка
и го убива, като дори не му оставя шанс да извади пистолета си. Азманов пък се опитва да стреля с пистолета си по агента, застрелял партньора му, както и по „пилота“, а след като не успява да ги повали, вади нож и се нахвърля върху тях. „Пилотът“ обаче го поваля с един изстрел в главата.
Това слага край на заложническата драма. Часът е малко след четири следобяд. Освен двамата похитители, има още един загинал - 66-годишният канадец Стенли Картър, който е прострелян в гърдите и умира на място. Трима души са ранени - американецът Лео Гормли е уцелен във врата, а актьорът от китайски произход Виктор Сен Юнг, нашумял с участието си в хитовия сериал „Бонанца“, е ранен в кръста. Пострадалите пътници са откарани в местната болница в Бърлингейм, Калифорния. Останалите пасажери са транспортирани с автобус до терминала на летището. Там са разпитани от агенти на ФБР и настанени в хотел Hilton Airport Inn за среща с медиите. На другия ден един от тях - Франц Лингнау от Елдорадо Хилс, Калифорния, хваща друг полет на компанията Pacific Southwest Airlines, за да се завърне в Сакраменто. Този полет е отвлечен отново от ветерана от войната във Виетнам Франсис М. Годел и така Лингнау се превръща в първия и единствен самолетен пасажер
отвличан два пъти в два поредни дни
Веднага след отвличането на самолета от двамата българи ФБР започва разследване и стига до извода, че те са имали съучастник. В джоба на Алексиев била открита бележка с координатите на изоставена самолетна писта край езерото Пунци, насред пустошта на провинция Британска Колумбия, Канада. ФБР установява, че пистата е посещавана с чартърен полет от трима мъже на 25 юни. Пилотът е бил нает в деня на отвличането на полет 710 от българин на име Любомир Пейчев. На 13 юли, осем дни след отвличането на самолета, Пейчев е арестуван, след като си тръгва от гаража в Оукланд, Калифорния, в който работи като механик. Сред задържането му властите излизат с теория, която граничи с невероятното. Според тях, след като получели милионите откуп, българите щели да излетят не за Сибир, както били обявили, а за езерото Пунци в Канада, откъдето щели да се завърнат обратно в Америка с пилотирания от Пейчев самолет. При претърсването на отвлечения самолет ФБР намира куфар с две надуваеми кукли, които похитителите планират да изхвърлят във въздуха, за да заблудят преследвачите си, че са скочили във водата.
Кои са похитителите
В хода на разследването ФБР научава повече подробности за живота на похитителите. Михаил Азманов избягва от България в Анкара, Турция, през 1967 г. След няколко месеца в бежански лагер в Неапол заминава за Америка през 1968 г. с помощта на Националния съвет на църквите на САЩ. Работи в американската армия като шофьор на камион и през 1970 г. се установява в района на Сан Франциско. Димитър Алексиев идва в Сан Франциско през 1970 г. от България през Бейрут и Ню Джърси. През 1971 г. се жени за разведената американка Джоан Дей, от която има три деца. Преди това той живее в Сан Франциско и работи за таксиметрова компания. Любомир Пейчев е приятел на Азманов и Алексиев и докато живее в България, работи като летец от селскостопанската авиация. Той избягва в Америка през 1967 г. и се жени за американката Шийла Тиърни, с която се премества в Сан Франциско през 1970 г. По време на ареста му Пейчев е разделен със съпругата си и живее в малък мотел в Оукланд.
По време на процеса за съучастничество Пейчев твърди, че се е съгласил да участва в отвличането, след като е бил заплашен с убийство от Азманов и Алексиев. Той е осъден на доживотен затвор без право на помилване. Ако все още е жив, Пейчев днес е на 76 години и все още излежава присъдата си.
