89-годишният Цветко Георгиев от Елин Пелин попада в лагера „Белене“ на остров Персин през април 1954 г., когато е едва 18-годишен, но още на 12 г. той е съден като малолетен от комунистическата власт. След обжалване смъртната му присъда е заменена с 5 г. лишаване от свобода.
„В лагера „Белене“ съм бил от 1954 до 1955 г., където се разболях. Даже съм прострелян в крака“, разказа в интервю за БГНЕС Цветко Георгиев, който е един от малкото оцелели бивши лагеристи и заместник-председател на Съюза на репресираните в България.
Той добави, че след това е изпратен в затвора в Кюстендил, където прекарва около 6 месеца.
„Точно тогава имаше едно мероприятие от БКП за приобщаване, но тъй като ние в килията, в която бяхме, не бяхме съгласни с това приобщаване или да им станем агенти, ни пратиха в режимния затвор в Пазарджик“,
отбеляза Цветко Георгиев, като уточни, че не си спомня колко време е останал там.
По негови спомени през месец август излиза постановление за освобождаване от затвора, като в списъка присъства и неговото име. „Освободиха ни на гарата в Пазарджик. Закараха ни, натовариха ни на вагона и кой откъде е“, заяви той.
На въпроса какво е изпитвал тогава към комунистическата власт, Цветко Георгиев отговори: „Аз съм съден като малолетен на смърт, какво мога да изпитвам…“
Той потвърди, че комунистическата власт не е имала милост дори към децата. Цветко Георгиев е едно от тези деца, които, въпреки жестокостите, са останали живи, но навсякъде са били преследвани и никъде не са били приети.
Спомня си, че след лагера в Белена и затвора в Пазарджик го взимат войник и прекарва в казармата 2 г. „След това за мен работа нямаше“, каза той.
Цветко Георгиев обясни, че първоначално го изпращат да работи в една строителна организация на пристанището в Бургас, но човек от Държавна сигурност го следи. „Дойде там и каза „той не може да работи тук, защото ще избяга“. Оттам ме пратиха в Кърджали. В Кърджали същото стана – пак близко до границата, пак ще избягам“, допълни той и посочи, че оттам го изпращат да работи на различни места, включително и в Горнооряховско.
„Одисея навсякъде. Гонен, никъде приет“,
подчерта Цветко Георгиев.
Когато идват промените в България, понеже е земеделец, става част от Управителния съвет на БЗНС. „Бях съветник на Милан Дренчев и 4 г. бях в парламента и се отвратих от всичко това и започнах частна работа“, разказа още той и добави, че лично си е направил бензиностанция, а след това и овощна градина с хиляда дървета, за да покаже на съселяните си, че и така може.
На въпроса защо лагерът „Белене“ не е обявен за мемориал с национално значение, Цветко Георгиев коментира: „Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи, аз съм заместник-председател на репресираните, и се готвеше един списък да отидем в Румъния, те имат също такива лагери, обаче, той ме задраска – не може да отидем. Значи и тези, съвременните, които бяха, и те подбираха хора, които да пратят. Отвратен съм от всичко. Не се занимавам вече. Отказал съм се. Гледам си градината и така.“
„С Евтим Костадинов сме в една комисия по репресиите в България, разглеждаме присъди, кой за какво е съден, за обезщетение предимно, защото те са все хора изстрадали, сакати. Ние имаме дела, които сме гледали 2005 – 2006 г., и след това са на трупчета. И сега наново, понеже очистваме архива, гледаме дела, които са на починали хора. Всичко е трагедия. Просто нямам думи как да се изкажа за това, което правят“, каза още той. Цветко Георгиев е категоричен, че не може да очаква нищо от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, защото той е „милиционерски полковник“.
„Вие си преценете, младите, какви хора ни управляват и докога ще е това“, заключи оцелелият бивш лагерист.
