Христо Христов, desebg. com

Преди броени дни от проруската партия „Възраждане“ бе внесен законопроект в парламента за закриване на Комисията по досиетата и отмяна на закона за разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в държавата след 10 ноември 1989 г.

Това не е нито първата, вероятно няма и да бъде последната атака срещу Комисията по досиетата.

Още повече, че през 2022 г. „Възраждане“ внесе идентичен законопроект, заменяйки БСП като политическо острие в опитите през годините да се спре дейността на независимия държавен орган. Няма и друга държавна институция, която да е понесла толкова много атаки.


Точно преди 20 години

Точно преди 20 години, през лятото на 2006 г. обществото се обедини в едно монолитно искане, а именно да се отварят досиетата на Държавна сигурност, така че вече да няма злоупотреби и манипулации с тях, както това се получи още веднага след разпадането на тоталитарната комунистическа система в края на 1989 г.

Опитът на българското общество, подлагано в продължение на 45 години на терор, репресии и подтисничеството от същия този репресивен апарат на БКП, да прекъсне това задкулисие в началото на прехода, мина през горчивия опит с Комисията „Тамбуев“ (1990-1991) в Седмото Велико Народно събрание, с Комисията „Бонев“ (1997) и с Комисията „Андреев“ (2001-2002), набързо закрита веднага след идването на управлението на Симеон Сакскобургготски с отмяната на закона за досиетата.

През 2006 г. гражданското общество обаче имаше вече и опит и експертиза какво да се направи, а управляващите (тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС) бяха принудени да приемат нов, напълно различен от предишните версии закон.

Още повече, че бяха поставени под пълен медиен натиск, след като тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков (БСП) се опита да води досиета на журналисти, за да реши проблема с обективните медийни критики за несправяне с организираната престъпност в страната.

В такива условия и само броени дни преди България да бъде приета в Европейския съюз при рядък политически и обществен консенсус бе приет закона за досиетата, който функционира и в момента.


Единственият успешен декомунизационен процес

Отварянето на досиетата и прекъсването на зависимостите се оказа единственият процес от декомунизацията в България, който успя.

За съжаление нито бе въздадена справедливост за жертвите – липсата на правосъдие за жертвите на престъпления на комунистическия режим бе първият видим дефицит още в средата на 90-те години на миналия век, нито бе проявена политическа воля за приемане на лустрация от политически коалиции, които преди да вземат властта обещаваха да се справят с наследството на комунистическото минало.

Затова и противниците на отварянето на досиетата насочиха ударите си срещу Комисията по досиетата.

То не беше опити през първоинстанционните съдилища, през националния омбудсман, през Конституционния съд, през Върховния административен съд…

И никъде не успяха. В тази битка Комисията по досиетата защити обществения интерес.


Какво получи обществото от отварянето на досиетата?

А обществото получи правото да знае кой кой е, да има право на информиран избор.

Жертвите и техните наследници получиха право да се запознават цялата машинария на Държавна сигурност срещу тях.

Изследователите – възможността да проучват архивите на тоталитарните комунистически служби. Режисьорите – да създават филми по истински случаи.

Самата Комисията извърши огромна изследователска и публична дейност, давайки на обществото над 60 фототипни документални сборници кой от кой по-интересен и важен.

Днес България има един от най-модерните архиви за документите на тоталитарните служби в страните от Източна Европа.

А разкриването на над 18 000 сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на ръководни постове в държавата след краха на тоталитарната власт е толкова мащабно, че медиите и изследователите са длъжници на обществото в обобщаването на данните за сътрудническия апарат на репресивния апарат на БКП, който се е инсталирал на ръководни постове във всички структури и сектори на обществото след 1989 г.

Плавната смяна на състава на Комисията по досиетата през 2025 г. и безпроблемния достъп до архивите на комунистическите служби гарантира онази приемственост, която е рядка за българските държавни институции.


Поръчителите в сенките на миналото не обичат отворените архиви

Всичко това продължава да е трън в очите на онези, които искат паралелната власт на задкулисието на не се осветява през досиетата на агентите на Държавна сигурност.

Това е и истинската причина Комисията по досиетата да е обект на атака от „Възраждане“.

Не трябва да се заблуждаваме, че проруската партия, чийто лидер разказва чужди спомени за това колко прекрасно било при „развития социализъм“ (Костадин Костадинов е 10-годишен когато рухва тоталитарната система и би трябвало да помни гладната Луканова зима и цялата икономическа катастрофа, завещана от БКП) е само средството в поредния опит да се спре дейността на Комисията и прилагането на закона за досиетата.

Истинските поръчители се крият в сенките на миналото и мрежите на задкулисието. Не обичат светлината, отворените досиетата, още по-малко обществото да знае кой кой е. Иначе как ще го манипулират?