Въз основа на някои анализи на "отлични" регионални експерти след изборите за сръбски парламент и общо 65 града и общини, включително столицата Белград, които се проведоха в средата на декември миналата година, може да се каже, че всичко е протекло редовно и според очакванията и че няма място за драматизиране. Това пише в свой анализ за Index черногорския експерт Борис Вукотич.
Поддръжниците на сръбския президент Вучич спечелиха, както се очакваше. Опозицията загуби, което също се очакваше. Изборите бяха откраднати, пише Борис Вукотич в рубрика за хърватския портал Index.
Единственото, което беше донякъде неочаквано за регионалните, особено сръбските наблюдатели, беше добрият резултат на онзи необичаен лекар, който твърди, че Земята е плоска.
Прочети още
Що се отнася до него, моето мнение е диаметрално противоположно на това на експертите. Господин бившият професор честно е заслужил всеки глас. Буквално го е заслужил.
Ако обаче някой имаше време да следи отблизо предизборната кампания в квартала или няколко часа след затварянето на избирателните секции да гледа определени видеоклипове за изборния ден, със сигурност нямаше да се съгласи с анализа на експертите.
Защото има многобройни материални доказателства за брутална кражба на избори в Сърбия, особено в Белград. В доклада си за тях говори и CRTA, влиятелна сръбска неправителствена организация, която през 2018 г. получи награда от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изключителен принос в насърчаването на демокрацията и защитата на правата на човека.
А какво имат да кажат за всичко Съединените щати и ЕС?
Отношението на ЕС към Вучич
През последните няколко години служителите на ЕС напълно подкопаха доверието в себе си, като винаги предпочитаха стабилността на региона, вместо да подкрепят демократичните принципи и ценности в Сърбия.
Всъщност, ако и да имаше някакъв оскъден и жалък напредък в посока на доброто управление, върховенството на закона, укрепването на институциите и поне формалното зачитане на основните права на човека, всички тези постижения бяха пометени от авторитарното, недемократично, неконтролирано и неограничено управление на сръбския президент Александър Вучич.
След завръщането му на власт през 2012 г. крехките, недоразвити демократични корени в Сърбия бяха напълно заличени.
Управляващата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) на Вучич установи абсолютен контрол върху основните лостове на властта, най-вече върху съдебната система, службите за сигурност и медиите.
Сръбският президент използва корумпираните медии докрай, за да се разправи брутално с политическите си опоненти, независимо дали става дума за партии, неправителствения сектор, малък брой независими журналисти или обикновени граждани.
В действителност в Сърбия има официални избори, равни избирателни права, активни и пасивни избирателни права, повече предложения на политическия пазар, следователно плурализъм на мненията, свобода на изразяване или например тристранно разделение на властите.
По същество обаче Сърбия е в капана на един вид "мека автокрация", защото контролът на Вучич върху сръбските властови центрове е пълен, а демократичните процеси са деформирани до степен на странност.
Следователно няма и най-малка възможност такава система да бъде характеризирана като обективно демократична.
Отвратителното престараване на Вучич
Идеята на създателите на политиката на ЕС за региона на Западните Балкани беше да се възползват максимално от отвратителната преструвка на Вучич и да се преструват на привърженици на европейските ценности, пренебрегвайки брутално очевидната вредност на неговата не само вътрешна, но и външна политика и опитвайки се да използват моркова и само моркова, без да показват тоягата, да се преведат на другия бряг на реката, която разделя "добрите" от "лошите".
Европейските официални лица вярваха, а изглежда, че много от тях все още вярват, че Вучич, въпреки биографията си и политиката, която води, в крайна сметка може да се окаже важен и ключов играч, който да позволи на Брюксел да се доближи до геостратегическите си цели на Балканите.
На първо място става въпрос за някакъв вид стабилност на един нестабилен, беден и в крайна сметка не особено привлекателен регион, който в историята винаги е произвеждал само проблеми.
Освен това става дума и за послушанието на Балканите, когато става дума за изпълнение на програмата на ЕС за защита по отношение на транзита на нелегални мигранти, чийто приток значително усложнява и без това сложната икономическа и политическа ситуация в Европа след руската агресия срещу Украйна.
И накрая, но в никакъв случай не на последно място по важност, установяването на устойчиви отношения между Сърбия и Косово.
Нормализирането на отношенията между Белград и Прищина, което ще положи основите за евентуалното признаване на независимостта на Косово, недвусмислено е основният приоритет на ЕС на Балканите, а сръбският държавен глава често казваше, че "сърби и албанци трябва да се научат да живеят и работят заедно".
Последните му изявления са диаметрално противоположни на споменатите преди това.
И американците реагираха сдържано
Въпреки че в първите изявления на американските официални лица след изборите в Сърбия се усеща сдържаност и дори неутрално отношение към очевидните нередности в изборния процес, много видни представители на американската обществена сцена и наблюдатели, към чието мнение се придържа Белият дом, предупреждават за дефицита на демокрация в Белград и за авторитаризма на Вучич.
Американските наблюдатели подчертават, че президентът Байдън, като добър познавач на ситуацията в балканския регион, се е опитал да прокара политика, подобна на програмите, замислени в Берлин и Брюксел, с идеята да се установи авторитетът на една избрана личност в Сърбия или недвусмислен лидер, който да наложи баланс между националистическите и продемократичните сили в страната и да бъде основният канал за комуникация със Запада.
Това би премахнало ненужното разнообразяване на контактите, което в миналото доведе до пълно неразбиране на позициите на американската администрация по отношение на интересите на сръбския народ.
А интересът на Байдън и основната водеща идея на неговия президентски мандат, която той многократно повтаряше, беше победата на демокрацията над автокрацията.
Последиците са различното третиране на съседите в сравнение със самата Сърбия (съседите се третират по много по-строги стандарти), което окуражава Вучич, който очевидно стои зад кризите в Босна и Херцеговина, двата ожесточени конфликта в Косово и вкарването на проруски елементи в системата на управление на Черна гора, която е член на НАТО.
Мълчанието на Европа и Съединените щати по отношение на очевидните кражби на парламентарните и частичните местни избори в Сърбия може да е политически прагматично, но е и дълбоко цинично.
По този начин гореспоменатите субекти подкопават собствения си морален авторитет. Възниква въпросът дали мълчанието им не е опасно в краткосрочен план, ако регионалната сигурност и стабилност се отчитат в контекста на по-широката стабилност в Европа.
