Сам Бордън
„Ню Йорк таймс"
Човекът, който последно е побеждавал Флойд Мейуедър, живее срещу изгорено кафене, на което е изрисуван огромен банан на задната стена. Покрай завоя, обрасъл с висока трева, се намира ръждясала ламарина, която пази от дъжд стара селскостопанска техника. Доста често се чува как кон потропва с копита по полуразрушения път, дърпайки каруца в един от най-бедните градове в България.
Късна сутрин на един вторник последният човек, който е побеждавал Флойд Мейуедър - Серафим Тодоров, стои на тротоара. Беше се изправил пред седеметажния панелен блок, където живее с жена си, сина си и бременната си снаха, в апартамент на първия етаж. Той разговаряше нещо със сина си Симеон, докато още един кон преминаваше покрай тях. След това влезе у тях, седна на един стол, а чайник с вода завираше на старата печка. Серафим Тодоров започна да си спомня как е победил най-богатия спортист в света преди 19 години в Атланта.
Победата на Тодоров, който по това време е бил на 27 години, а Мейуедър на 19 г., става на Олимпийските игри през 1996 година. Тогава е бил и последният път, когато американецът е загубил боксова среща в своята кариера. Точно след тази среща той става и професионален боксьор, като до момента има 47 срещи, от които е реализирал сто процента успеваемост, както и стотици милиони долари. На 2 май той ще се изправи срещу филипинеца Мани Пакияо в един от най-дълго чаканите боксови двубои на това десетилетие. Сега Тодоров, който е на 45 години, все още живее между два свята. Този на неговата реалност, и този, в който победеният от него американец струва 280 милиона долара. А победителят от 1996 г. дори няма плазмен телевизор. Но не това го притеснява него, а обстоятелствата, които го правят кисел.
СПОРНА ПОБЕДА
Любопитното е, че Тодоров вярва, че той и Мейуедър може да са опорочени от един и същи човек - съдията. С години боксовите фенове, особено американците, спекулират с това, че Тодоров не е спечелил правилно по точки. Според тях Сарафа е спечелил поради слаба преценка на съдиите тогава. „Абсолютно е възможно", казва той сега. Но истинската болка не е в това според Тодоров. След мача той вярва, че е бил нечестно изигран от съдбата. Разпад в отношенията с Българската федерация по бокс, отказ да се състезава за друга страна и да защитава чужд флаг, пропуснати възможности зад граница и нереализирани покани да работи за подземния свят на България. Днес, когато Мейуедър се подготвя да изиграе една среща, от която ще спечели внушителните 180 милиона долара, Тодоров се опитва да живее с пенсия, която възлиза на 435 долара на месец. Седнал на стола си у тях, той жестикулира към старото кафене срещу неговия прозорец и обяснява за всичко, което му се е случило след Атланта '96. И как се събужда всяка сутрин с мисълта, че предпочита да е изгубил този двубой, за да не може да си представя какво би станало при по-добро стечение на обстоятелствата. Това е човекът, побеждавал Флойд Мейуедър.
Срещата между тях е била определена в петък - два дни преди края на Олимпийските игри в баскетболната зала „Джорджия Тек". Срещата е започнала с канонада от удари. Тодоров гледа и си спомня всяко едно движение на него и на противника му на клип в YouTube, а на устните му се показва лека усмивка.
„Той беше на 19 години, спомня си Тодоров с носталгия. - Моят опит беше много повече. Побеждавах руснаци, кубинци, няколко американци и германци. Присмивах им се на ринга. Англичани, французи - всичките ги побеждавах, кима българинът. - Бях много умен. Бях много красив и атрактивен боксьор за наблюдаване. Трябва да си артист на ринга. Аз бях артист."
Може и да преувеличава, но основното, което казва, е така: Мейуедър е бил на 19 г. тогава, може би носител на „Златните ръкавици", но е взел участие в олимпиадата само за да запълни отбора на САЩ за тези игри. Според Сарафа той не е показал достатъчно, за да бъде в отбора на Америка по това време.
Тодоров дотогава е три пъти световен шампион и два пъти европейски за аматьори и от боксьорите, които от време на време се присмиват на опонентите си, като ги финтират и им избягват ударите, като след това преминават бързо зад тях, потупват ги по рамото и казват: „Хей, аз съм тук." След това бързо сменят своята позиция и добавят: „Не, не, тук съм", преди да ги удари с кроше.
Израснал в Пещера, започва да се боксира от ранна възраст - неговият чичо го е научил да се боксира, когато е бил на осем години, след което бързо се превръща в чудо. Виртуоз на ринга, който умее да разиграва и да побеждава. Работата с краката винаги е била неговата специалност и дори сега, когато не е тренирал с години, се впусна в ролята на боксьор много бързо. Слабостите на Тодоров са били негови приоритети. Обичал е да гони жените, както и да пие ракия. Неговият треньор Георги Стоименов, който е открил Тодоров като младеж и го е развил през неговата кариера, се е опитвал по всякакъв начин да го контролира, но е било изключително трудно. „На състезания другите треньори спаха в отделни стаи от техните възпитаници, аз трябваше да спя с него в една стая", казва Стоименов. Един път дори заключил младия тогава талант в стаята, след като се прибрал. По-късно установил, че Тодоров е скочил през терасата.
Къде ли Стоименов е намерил Сарафа? Няколко етажа по-надолу с женския отбор по лека атлетика. Тодоров не отрича за тези свои прегрешения. Преди игрите в Атланта признава, че е тренирал само три седмици и дори през този период е намирал време да ходи да пие със своите приятели. Въпреки това е доминирал на игрите през 1996 г. Признава, че е проучил съвсем малко Мейуедър, преди срещата повече е обърнал внимание да се наблюдава себе си в четвъртфиналната среща, която изиграва.
„Беше като всеки друг мач, ако трябва да бъда честен. Побеждавал съм далеч по-силни противници", казва Сарафа.
Но Мейуедър изненадва Тодоров в първите два рунда, българинът успява да реализира няколко единични удара, докато американецът нанася добри комбинации. В последния рунд Серафим е изоставал с 7 на 6, но е бил уверен в себе си. „Не бях уплашен да го притисна" - и в последните три минути на срещата буквално са летели юмруци на ринга. Два точни удара са дали на сънародника ни преднина за 8 на 7. Мейуедър изравнява резултата само една минута преди края на последния рунд.
Българинът се връща в срещата с удар „кука" в тялото на американеца и прави резултата 9-8, следва друг право в главата, за да покачи на 10-8, след което държи Мейуедър на разстояние. След последния гонг нито един от боксьорите не е знаел кой побеждава, защото по това време в бокса точките са се пазели в тайна до последния момент. Но в първите два рунда американецът го изненадва. Тодоров се уморява и това дава увереност на младия Флойд. Той води със 7:6 преди решителната трета част. Два удара в торса обаче водят до обрат - 8:7 за Серафим, а после Мейуедър изравнява минута преди края. Два удара на българина му носят 10:9 и в края той едва удържа Флойд, който напира и удря мощно. Никой от двамата не знае резултата, когато боят завършва. Правилата тогава са такива - петимата съдии натискат бутон, ако мислят, че някой удар заслужава точка. За да се отбележи резултатен удар, трябва поне трима да са натиснали едновременно.
По-късно и Тодоров, и Мейуедър настояват, че е трябвало да имат повече точки от присъдените. Реферът първо вдига ръката на Мейуедър, но осъзнава грешката си и посочва за победител Серафим.
Американците посочват Емил Жечев, българин и дългогодишен шеф на съдийската комисия, като причина за решението. Подобни обвинения има от американски боксьори и треньори и около олимпиадата в Сеул 8 години по-рано.
Но Тодоров има друга теория. Според него Жечев е причината той да загуби финала от тайландеца Камсинг. Шефът на съдиите му казва преди мача, че за да спечели, трябва да нокаутира противника. „Никога не беше казвал такова нещо преди това - спомня си Тодоров. - Защо ми го каза? Аз победих този тайландец с голяма разлика преди олимпиадата на друг турнир. Жечев знаеше, че аз не съм Майк Тайсън, аз съм техничар, а не някой, който нокаутира съперниците. С две думи - каза ми, че ще загубя." Жечев не коментира думите на Тодоров. Той е на 87 години днес и отказва всякакви интервюта.
Но да се върнем на полуфинала. Минути след него Тодоров прави най-голямата грешка в живота си. Двамата с Мейуедър седят един до друг и чакат да дадат допинг проба в залата. При тях влизат трима мениджъри от професионалния бокс. Всъщност се оказва, че са двама, а третият е преводач.
„Искаха да остана там и да стана професионалист - разказва Серафим и клати глава. - Видяха стила ми, знаеха, че съм уникален и освен това съм бял. Няма да има друг бял боксьор като мен, още тогава те го знаеха..."
Условията? Кола, къща, пари на ръка... Но Тодоров казва не. Бързо и без да се замисли дори. Не може да обясни защо. „Те отидоха при Флойд и започнаха да разговарят на английски - продължава Серафим. - Едва ли са говорили с него, защото аз им отказах. Вероятно това е бил планът - да предложат и на двамата."
След финала, в който пада от тайландеца, Серафим се чувства предаден. Напива се преди полета за България. Иска му се да изчезне, да умре. Година по-късно идва нов голям удар. Турската федерация му предлага да се бие за тях, като в договора му има клауза - спечели ли световната титла, взема 1 милион долара бонус. „Сделката бе готова - спомня си боксьорът. - Но се обадиха и казаха, че Жечев поискал 300 000 долара трансферна сума. И нещата пропадат. Не отидох, а и не можех вече да се бия за България. И това беше краят. Приключих." И то на 28 години.
А можеше да се бие на още една олимпиада и няколко световни първенства. Опитва няколко професионални боя, но не се получава. Работи като шофьор, в квартален магазин и в месарски цех. Днес и той, и жена му Албена са без работа.
На улицата е пълно с наркопласьори и измамници, които му предлагат работа. Парите ще са добри, а той може да се издигне и да е лидер. Отказва им. „Тук има много негативизъм, пълно е с лъжа и измама - казва Серафим. - Не ходя и в боксовата зала. Не говоря с хората. Не ми трябват много приятели, искам просто да си седя и да си почивам."
По-трудно е, отколкото звучи. Съпругата му казва, че е трябвало да помисли и да й се обади, когато промоутърите са дошли при него. „Това щеше да промени живота ни, а и на нашите деца", казва тя. Серафим кима с глава и не крие разочарованието си.
Ако беше загубил от Мейуедър, щеше да продължи да се бори за олимпийско злато и след четири години. Нямаше да се стигне до предложението, което му носи кошмари и до ден днешен. Нито до предателството, както нарича финала с Камсинг. „Вместо това победих и се случиха тези неща - казва. - Бях глупав. Върнах се у дома и намерих ад."
Серафим излиза от дома си и тръгва към центъра на града. На светофара от спряла кола двама мъже се развикват: "Сарафа!", а единият имитира през прозореца удари във въздуха. Тодоров им помахва, но почти не се усмихва.
„Те ме помнят", казва, но в гласа му няма радост и гордост от това. В гласа на човека, който последен победи Флойд Мейуедър.
