Даниел Смилов
Какъв е българският национален интерес? "Руски", би казал вероятно някой недобронамерен наблюдател на усилията на правителството на Румен Радев да води "суверенна" външна политика...
Някои анализатори и наблюдатели виждат в тази политика на България "стратегическа неяснота". В смисъл, че има неяснота, но няма стратегия. Други обясняват поведението на премиера с желание да се угоди на проруската част от електората му. Хем тя да е доволна, хем България да не пречи много, много на Европа. Трети се надяват, че с тази политика България се застрахова срещу руска атака (конвенционална или ядрена) при евентуална ескалация на
конфликта.
Всъщност и трите обяснения са погрешни...
Днес ние подкрепяме Украйна и европейците декларативно, не желаем с нищо да се обвързваме юридически. Искаме мир, но не заставаме против агресора и не искаме на него да му се търси юридическа отговорност. Искаме да сме силни и независими, но ако може някой друг да плати за общата отбрана и защита. На някого това поведение може да му изглежда хитро в смисъла на Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Но техните хитрини са за приказките, а не за външната политика...
Силата на средните и малките държави в международен план е в способността им да защитават принципна позиция заедно с други свои съмишленици. Време е да се замислим коя е принципната позиция, зад която стоим и кои са нашите партньори. Тъй като и по двата въпроса отговорите са ясни, няма никаква нужда от "стратегическа неяснота" в нашето позициониране.
Източник: Фейсбук на автора
