Заради голямо наследство от имоти убиват българска ученичка в Перник, след което я закопават. Това е трагичната съдба на Мирослава, която остава завинаги на 17 години. Тя е застреляна преди 11 години, а тялото й не можеше да бъде открито повече от 2 месеца. През това време близките й получават SMS-и, в които се иска откуп от тях. Те обаче не знаят, че Мирослава вече е убита брутално. Висш шеф от ГДБОП заявява, че въпреки есемесите, които близките й получават за откуп, девойката не е отвлечена, а вероятно е избягала с приятели в чужбина. Истината обаче се оказва зловеща – Мирослава е убита и заровена на безлюдно място край село Планиница. Полицията стига до двамата килъри, но единият от тях се самоубива пред служители от ГДБОП и то, докато е с белезници. Покрай самоубийството му
все още има куп неясноти, които ще останат тайна завинаги.
Само трябва да вземем едни пари!
Това се оказва лъжа – бандитите са решили предварително за по-сигурно да убият заложницата, преди да получат искания откуп. Карат Мирослава да напише писмо до сестра си, че е отвлечена и колко пари ще спасят живота й. Момичето е било спокойно – Чочо не е чужд човек, той е работел като шофьор при Чолев, значи няма да й стори нищо лошо.
На 15-ина километра от Перник, в района на с. Батановци, Чочо и Заека карат Мирослава да звънне на сестра си, за да й каже, че е отвлечена, че не трябва в никакъв случай да се обажда в полицията. Момичето не знае, че му остава още минути живот. „Голфът“ с престъпниците и жертвата спира в гората над с. Планиница. Похитителите нямат план някъде да я скрият и после да се освободят, а носят в багажника въже с халки. Извеждат Мирослава навън и Чочо я събаря на земята. Притиска я силно, в това време Заека премята примка през врата й, усуква въжето и започна да тегли двете халки. След няколко минути Мирослава притихва и тялото й се отпуска. Двамата
копаят плитък гроб, събличат момичето голо и заравят трупа му
След това изхвърлят дрехите в кофа в близкото село Братановци. Притеснени, че Мирослава не се прибира след тренировката, близките й започват да я търсят. Отначало при приятели и съученици, след това заявяват в полицията, че им се обадила, че е отвлечена. Разпитани са 30 човека, десетина са подложени на детектор на лъжата. Заека и Чочо не са под подозрение, в първите дни те чакат поисканите от Борислав половин милион лева. Заедно с второто писмо, което пишат, оставят и сим-карта, на която да се свързват. Още на следващия ден агенти на ГДБОП откъде е била купена. Бандитите помолили случайна жена да я плати, но тя успява да опише външността им подробно.
„Взимате парите, ако сестра ми е жива“
Телефонът се подслушва, докато Чочо се обажда на Елеонора. Тя се съгласява да им даде парите, но само при едно условие – доказателства, че сестра й е жива. Разговорът е от уличен автомат и полицията успява да засече Чочо в района. Той е задържан. Вечерта на 11 януари 2012 г. - два месеца след убийството, признава, че в съучастие с Марио Любенов-Заека са отвлекли Мирослава и са искали откуп. За да проговори обаче, той има условие – да стане защитен свидетел. Разследващите му го обещават. Чочо води полицаите до гроба на девойката, където тялото е намерено. Заека е задържа, а Чочо започва да разбира, че ченгетата няма да изпълнят обещанието си.
Смърт без отговор – как Чочо се самопростерля?
Антимафиотите, които придружават Чочо по време на самоубийство, са наказани, но въпросите около смъртта така и не намират отговори. И до днес има хора, които смятат, че е бил застрелян от служителите на ГДБОП, за да се приключи случая. Извършено е прецизно разследване, множество огледи и експертизи. Марио Заека се оказва по-твърд от двамата, мълчи месеци наред и се прави на луд. Едва в съда през юни 2013 г. признава участието си в убийството на Мирослава и иска делото да се гледа по съкратената процедура. Получава 25 г. затвор и обжалва присъдата, след което Софийският апелативен съд му добавя още 3 години. Върховният касационен съд потвърждава убиецът на Мирослава да прекара 28 години зад решетките.
МВР издало разрешителни на мъж с крими досие
През годините криминално проявеният Стойчо Стоев - Чочо е получил 5 разрешителни за оръжие от полицията в Перник. Така той се е сдобил с 2 карабини, една ловна пушка и два пистолета – единият от тях „Глок“-а, с който се самоубива. На 19 декември 2003 г. Стойчо получава първото разрешително за купуване на „Берета“ с цел самоотбрана, второто е на 31 август 2005 г. - за ловна пушка. На 25 февруари 2008 г. получава разрешение за пистолет за спортни цели. Купува си и карабина – ловният вариант на автомат „Калашников“. Отговор как на криминално проявен са издадени разрешителни за оръжия и има ли някой наказан старшина, така и не беше даден от МВР.