Зам.-министърът на земеделието Иван Христанов: Продължават заплахите заради одита на ГКПП "Капитан Андреево"

Контролните органи вече са сезирани, в понеделник сигналите ще се допълнят

От: bgvoice 09:55 | 10 юли 2022 г.

Това каза на специален брифинг Иван Христанов, зам. министър на земеделието по повод одита на ГКПП „Капитан Андреево.“ По думите му в серията заплахи са попаднали двама народни представители и 3-ма висши чиновници. На двама души са били предложение подкупи, за да се откажат. Пункът на ГКПП "Капитан Андреево“ беше отдаден под наем при съмнително проведен търг в края на минлата година, като договорът започна от 1 февруари тази година, поясни зам. министърът. В следващата седмица ще бъдат обобщени данните от проверката на договора и на дейността на пункта, извършена от три контролни органа. "Последните 10 години управлението на тези помещения е свързано с едно лице, свързвано последните 20 години с подземния свят на България", посочи Иван Христанов. По думите му фирмата е "Евролаб 2011", а човекът, представнян за неин собственик, се казва Васил Димитров. "В момента, доколкото знам, е болен, и не съм сигурен дали успяха да му връчат документа за освобождаване на помещенията", каза Христанов. На въпрос кой стои зад него той отговори, че това е работа на контролните органи. „Това, което можем да кажем, че лабораторията, принадлежаща до преди 6 месеца на Размик Чакарян, е предадена на новия представител на компанията, наела сега помещенията с договор, който ние считаме за нищожен, ние имаме първо предаване на оборотите. Внезапно един бивш служител, 10 години работил при Размит Чакарян, става изключително богат. Тук му се завещава един паричен поток, гарантиран от милиони за този 10 годишен период. Той наследява лаборатория за милиони, персонал, процедури - всичко. Ние до момента не разполагаме с документи, които да доказват тази приемственост на лабораторията между двата правни субекта, но хипотезата ми: "Не се познаваме" започва да изглежда несъстоятелна. Продължаваме да призоваваме правораздавателните органи да разберат има или няма обвързаност между двата субекта" - коментира Христанов. По темата говори и директорът на БАБХ Христо Даскалов. Той обяви, че с негова заповед този договорът е анулиран. "Даваме си сметка, че ни предстои дълга сага в Съдедбната система, Ние се надяваме да докажем своята правота". По думите му от 9 години Отделът по вътрешен одит към БАБХ не е проверявала граничния пункт.  В този отдел работят над 100 души. „Една част от служителите чакат властта да си отиде и да се върнат нещата", посочи той. Одитът е констатирал, че 6-те сгради, предоставени от държавата на БАБХ, за да осъществява контрола върху всички, влизащи в страната и ЕС храни от растителен и животински произход, сградният фонд е в много лошо състояние. "Последните 10 години те не са били под стопанисване на БАБХ, а на фирмата, с която е имало договор", обясни Дасклаов. Според него оттук нататък ще трябва да се вложат много средства, за да се поправят изкъртените стени, замърсените повърхности, висящите тавани. "Ще трябва да се направи основен ремонт". Сред констатациите е и промяната на предназначението на някои сгради, което прави непълноценен контролът.  Той подчерта, че става дума за фуражите. "Сградата, която трябва да контролира качеството, е със сменено предназначение. Сега е офисът на фирмата0наемателка и трите ѝ каси . През всички тези години ние не сме имали такава сграда". Ахилесовата пета е фитосанитарният контрол, посочиха участниците в брифинга. „Най-доходоносните дейности са били внимателно изолирани и впоследствие приватизирани“, посочи зам. министърът. През миналата година средно на ден са отхвърляни 6 тона храни. В момента БАБХ отхвърля заради завишено съдържание на пестициди 22 тона храни на ден, което е 246 процента повече, съобщи още той. При фитосанитарния контрол партидите със завишено съдържание на пестициди преди БАБХ да започне лабораторна дейност са 0,36 процента, а след това са 0,63 процента. Общият обем, който минава контрол за предходния период е 32 хиляди тона, от които са отхвърлени 223 тона. В периода, в който БАБХ започва своята дейност на пункта, са преминали за контрол 21 хил. тона храни, като са отхвърлени 806 тона, съобщи още Христанов. "Сравнихме и същия период на миналата година спрямо тази година", добави зам.-монистът. В онзи период на миналата година са отхвърлени заради пестициди 97 тона храни, за тази година БАБХ отхвърля 806 тона храни. Това е увеличение със 727 процента на количеството отхвърлена заради пестициди храна". И още - "От януари 2020 г. до ноември 2021 г. в 15 от общо 23 месеца частната лаборатория е регистрирала повече изследвания, отколкото технически е способна да извърши", подчерта зам.-министърът. Друг интересен резултат от проверката е, че за юли 2021 г. няма нито една отхвърлена партида, нито един отхвърлен килограм стока, не е върната от границата и не е предложена за унищожаване. „Това повдига въпросът за качеството на контрола, извършван преди, защо е така, имаме ли основания да изразим обоснованото допускане, че са влизали в България и ЕС храни със завишено съдържание на пестициди било заради злоупотреби, или некачествено изпълнение на лабораторната дейност“, каза зам. министърът. ГДБОП бяха сезирани още в края на тази седмица на база на предварителните данни от одита. В понеделник ще им се изпрати сигнал с по-пълни данни, който ще бъде адресиран и до главния прокурор Иван Гещев, както и до Прокуратурата в Хасково. "Той ще е допълнен и с откритията, че нашите собствени контролни органи не са се появилина границата в продължение на 9 години , така че те да продължат да изследват хипотезата за нарочно поведение, за свързаност между висшия състав на предходния състав на БАБХ и съответните частни оператори на границата за този период", каза проф. Даскалов. Той бе категоричен: "Очаква се ние да паднем от власт, за да бъде възстановена старата система. Имаме притеснения както за безопасността на храните, за безопасността на хората, въвлечени в този процес последните 6 месеца. И по отношение фиска – защото ако ние не бяхме предприели тези стъпки, държавата ще изгуби между 300 и 400 млн. лева за следващите 10 години, които ще отидат в джоба на един човек. Това тест и за служебното правителство каква позиция ще вземе по този наболял проблем". Финалният отчет на европейските институции за проведения одит се очаква към края на годината.