На паркинг близо до Гюргево, на румънско-българската граница, 52-годишният Константин е отбил ТИР-а си край пътя, за да изпуши цигара. "Често трябва да запазиш хладнокръвие, иначе ставаш робот", казва той. Преди Гюргево Константин е бил във Валядолид, минал е през Португалия, за да пренася авточасти из цяла Европа.
Румънецът разказва, че когато насочва камиона си към към индустриален парк близо до румънско-българската граница, често другите шофьори, чакащи на безкрайните опашки да пресекат река Дунав, започват да хвърлят камъни по камиона му и да го обиждат, защото си мислят, че се опитва да ги пререди.
Въпреки трудностите на професията, Константин харесва работата си и кръстосва пътищата вече 31 години. Той е сред румънците, успели да получат безплатно професионалната си шофьорска книжка за камион, докато е отбивал военната си служба, която в Румъния и останалите държави от бившия Варшавски договор бе задължителна. Животът на тираджиите разказва в съвместен репортаж Mediapool, El Confidencial, Hotnews.ro и Denik referendum.
На 28 март Константин празнува 52-ия си рожден ден сам на един паркинг, някъде из Европа. Когато се връща у дома, той се грижи предимно за градината си и за майка си.
Разказите на шофьори на камиони от Испания, Румъния, България, Чехия и Украйна, показват колко трудна и колко важна е тази професия, осигуряваща веригите за доставки на континента.
Както европейският бизнес е заложник на транспортния сектор, така много от шофьорите са станали заложници на професията си, защото няма как да се издържат, ако вършат нещо друго в родните си страни. Подобни заплати не се предлагат на много места.
Въпреки това няма особено много желаещи за шофьори на ТИР в ЕС. Само в Европа в момента са търсят най-малко 425 000 шофьори на камиони, а през следващите четири години незаетите позиции ще се увеличат до 745 000, показват данните на Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU).
Едва 5% от шофьорите на камиони в Европа са на възраст под 25 години, а едва 6% са жени.
В Испания също е трудно
Въпреки атрактивните заплати, животът по паркинги и бензиностанции не се харесва на европейските младежи. Много от шофьорите на камиони в Европа се пенсионират, без да има кой да ги замести. Само в Испания са необходими около 20 000 шофьори на камиони, а часовникът тиктака. Общо 72% от испанските професионални шофьори са на възраст над 50 години.
"Когато се почувствам самотен, поглеждам банковата сметка на телефона си", шегува се Рубен Гарсия, бивш диджей от Мадрид, който сега кара ТИР.
Рубен Гарсия губи работата си като диджей в нощен клуб на 38 години, а след това успява да вземе шофьорска книжка за камион. Той е успявал да печели по 2600 евро месечно от курсовете си из Европа, като е извършвал каботажи. Това означава, че на камиона се товари стока от една страна и разтоварва в друга, след това пак товари камиона, без да се връща в Испания.
"Дори успях да си купя Мерцедес, който обаче се счупи", иронизира той. "Когато се прибирах вкъщи след пътуване, прекарвах цялото си време в леглото", описва Гарсия колко тежки са били пътуванията му. Той се отказва от международните превози, защото три пъти са източвали горивото от камиона му, а накрая и шестима млади мигранти са нахлули в кабината.
Сега Гарсия работи само в Испания, получава близо 900 евро по-малко, но се чувства по-спокоен.
Почти германска заплата, но без осигуровки
Mежду 10 000 и 20 000 шофьори на камиони не достигат всяка година в Чехия, което прави тази професия една от най-дефицитните в страната. Проблемът е особено сериозен в граничните райони с Австрия и Германия, където чешките шофьори на камиони предпочитат да работят за германски и австрийски фирми заради по-добрите условия на труд.
Месечният доход на чешките шофьори на камиони е около 2300 евро (чисто), което не е толкова по-малко в сравнение със заплатите в Германия и Австрия. Проблемът е другаде. В Чехия шофьорите често получават половината от парите си като командировъчни, докато официалната им заплата остава на ниво на чешката минимална заплата за шофьори - 952 евро на месец.
Командировъчните не се облагат, но от тях не се плащат социални и здравни осигуровки. Това води до други сериозни проблеми. Ако един шофьор се разболее или излезе в пенсия, той ще получава твърде малко пари. Освен това в Германия, ако имат деца, шофьорите получават до 250 евро на месец за всяко дете.
Чехът Михал е започнал работа като шофьор на камион, за да се измъкне от дълговете. Той живее в Острава в източната част на Чехия и работи за компания в Байройт - град в източната част на Германия. Разстоянието между двата града е 650 километра.
"Животът ми е разделен на две части - личен и професионален", казва той. Михал работи две поредни седмици, след което се връща у дома за две седмици. От 70 шофьори, работещи във фирмата, само 4-5 са германци, останалите са чехи и словаци.
"Мразя работата. Развали ми режима на сън - ту шофирам нощем, ту денем. Две поредни седмици единствената топла храна, която ям, са наденици. Но току що взех ипотека, ще купуваме апартамент. Откъде другаде да взема 50 000 крони (2000 евро) чисто на месец за две седмици работа? Определено няма как да стане в Острава", разказва Михал.
Ян е шофьор на камион от 25 години, а през последните няколко години е преминал на работа в немска фирма. За него социалните осигуровки са много важни, а в Чехия не получава такива.
"Аз съм диабетик. Миналата година получих инфаркт и трябваше да стоя вкъщи пет месеца. В Германия получавам отпуск по болест 35 000 крони на месец (1500 евро). В Чехия щях да получа само 9000 крони (380 евро)", споделя той.
Ян казва, че се чувства прегорял професионално и иска да напусне работата завинаги. Той изпитва носталгия по отминалите времена, когато шофьорите са били истински колеги: "Преди беше различно. Преди шофьорите се държаха мило, поздравяваха се. Във Великобритания през уикенда чешки и словашки шофьори на камиони правеха барбекю заедно, беше забавно".
Сега много от чешките му колеги се прибират в събота сутрин и си тръгват в неделя вечерта. "Сега просто си переш дрехите и тръгваш отново. Все още съм женен за същата жена, но познавам много момчета, които се разведоха заради това", казва Ян.
Шенгенската бариера гони българите на Запад
Около 60 000 са българските тираджии - тоест близо 1% от населението на страната. Половината от тях работят в чужбина, показва проучване на Съюза на международните превозвачи в България.
Иво кара камион в Европа от 2002 г. и е работил за големи международни фирми в Белгия и Холандия. По думите му освен заплащането, другият голям плюс е, че шофира в зона Шенген и не му се налага да виси по границите.
"Да караш от България е истински кошмар. Три дни висиш на Дунав мост при Русе или Видин, после още 3 дни на румънско-унгарската граница. Така губиш 6 дни, които не ти се плащат. Българските фирми плащат на изминат километър от 20 до 32 евроцента", разказва Иво.
По думите му това, че България и Румъния отново останаха извън сухопътния Шенген, кара много от българските шофьори на камиони да предпочетат да работят за чужди компании в шенгенските държави, където няма граници. Така караш три, четири месеца и после един месец се прибираш в България за почивка.
На месец Иво получава заплата 3300 - 3500 евро (95 - 115 евро/ден). Като допълнителен плюс той изтъква, че в чуждите компании шофира нови камиони "Евро 6", които са с редица екстри. Освен това стриктно се спазват почивките и европейското законодателство, което прави работата на Запад по-спокойна и осигурена в сравнение с България.
55-годишният българин Юлиан е напуснал страната си през 2000 г. и оттогава работи в чужбина. През последните години е във фирма в област Кампания, южна Италия и с камиона си обслужва основно вътрешни превози. Той разказва, че на месец взима около 2600 евро, като работодателят му го осигурява на 1810 евро.
Изчислява, че това му гарантира висока пенсия, докато в България осигуровките в повечето случаи са на минималната работна заплата, която от тази година е 480 евро.
Изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев разказа пред Mediapool, че браншът изпитва сериозен недостиг на кадри. Не достигат около 3000 - 4000 шофьори на камиони само в България. Според него транспортният сектор от години настоява да се облекчи режимът за работа за чужденци, за да бъдат привлечени кадри от трети страни.
"Заради недостига на кадри и с цел да задържим българските шофьори у дома, заплащането е на европейско ниво и един международен шофьор получава средно около 3000 евро бруто на месец", каза Йордан Арабаджиев.
Шенген е проблем и за румънците
Президентът на Конфедерацията на оторизираните оператори на камиони и превозвачи в Румъния Василе Щефанеску разказва, че в страната има повече ограничения за практикуване на професията.
"Човек не може да управлява камион веднага след вземане на професионална книжка. Той трябва да прекара известно време като придружител в кабината с опитен шофьор на камион", обяснява той, но признава, че и Румъния има проблем с кадрите.
"Мога да ви кажа, че във всяка транспортна компания има повече камиони, отколкото шофьори", допълва Йон Ликсандру, вицепрезидент на Националния съюз на операторите на автомобилен транспорт в Румъния (UNTRR) и управител на група транспортни компании.
Той очертава идеалния случай, когато един камион може да работи с пълен капацитет: "Ако искате това да се случи, трябва да наемете по двама шофьори на камион. Защото един шофьор не може да кара повече от 56 часа на седмица."
Ликсандру също казва, че Шенгенското пространство е много важно за румънските превозвачи: "Камионът има много високи разходи за поддръжка, когато не се движи".
"Kак ще привлечем млади хора или жени към тази професия, когато шофьорите на камиони трябва да чакат най-малко един ден, за да преминат границата?" - пита реторично Раду Динеску, генерален секретар на UNTRR.
Войната в Украйна и загубата на шофьорите
През 2022 г. в Полша са издадени 96 268 сертификата за международен автомобилен транспорт на шофьори извън общото европейско пространство. Повечето от тях са от Украйна и Беларус. След началото на руската инвазия в Украйна страните от ЕС внезапно установиха, че заради войната са загубили около 166 000 шофьори на камиони от Украйна, Беларус и Русия.
За румънската транспортна асоциация UNTRR решението е да се рационализира издаването на работни визи за граждани на трети страни, както прави Полша
Синдикатите обаче предупреждават, че това може да окаже натиск за намаляване на заплатите. През 2023 г. сектор "Пътна и логистична дейност" на испанския профсъюз FSC-CCOO предупреди, че има испански компании, които предлагат работа на шофьор на камион със заплати с 4273 евро под минималната заплата.
Испанският синдикат твърди, че няма нужда от повече шофьори, а от прилични условия на работа и припомня, че в Испания има 95 000 безработни шофьори, които си търсят работа, но не желаят да работят точно това.
