България отново протестира. Този път и с малките деца
Най-сложният въпрос за политиците от управляващата коалиция в България тези дни е всъщност съвсем прост: „Чия беше идеята за издигането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което взриви страната?" Колчем им бъде отправен, се започва едно мънкане, едно обмисляне, тюхкане, наливане от пусто в празно или прехвърляне на отговорност. Г-н Станишев твърди, че кандидатурата се родила в някакви си разговори, премиерът Орешарски казва, че всъщност предложението било негово, ама се стигнало до името на Пеевски след съвместни обсъждания между неясно кого, Лютви Местан пък нищо не казва. Той стои встрани и само мълчи гузно.
Това е така, защото отговорът би бил доста смущаващ: Ахмед Доган. Впрочем лидерът на БСП, без да иска, промълви това име за миг, но бързо се поправи - да, имал разговори с Доган, ама не помнел кога се състояли, май били преди няколко седмици. Ако виновниците България днес да се тресе в най-големите протести от 1997 година насам първоначално не са доосъзнавали каква голяма беля ще си навлекат на главата с издигането на Пеевски, то в момента са пределно наясно, че признаят ли си за Доган, ще стане страшно. Защото това ще значи, че в България има мафия, която ги ръководи. Едно е легитимни длъжностни лица и овластени политици да издигат тази или онази съмнителна фигура и да определят съдбините на страната, съвсем друго е да го прави
някаква тъмна сянка, скрита в сараите си в "Бояна"
Оттеглил се официално от политиката и напуснал председателския пост в ДПС, Ахмед Доган всъщност никога не е преставал да упражнява любимото си занятие - кукловодство и рекет в името на олигархичната си структура. Нейните основи бяха поставени още със създаването на ДПС в началото на прехода, но придобиха зловещите си очертания в последните десетина години. ДС или БКП, или останките и от двете организираха набързо ДПС, добре разбирайки, че след всички престъпления, които са извършили спрямо турците, никога повече не могат да ги спечелят на своя страна. Но пък правейки партия с лидери - комунистически агенти, турското население пак ще им е в кърпа вързано. Така турците се оказаха в жестоката хватка на една шайка, която ги държи в икономическа зависимост и ги изнудва винаги да гласуват за нея, а България се сдоби с вечен балансьор в парламента, който с времето започна да осребрява това в пари, и то много пари, но и влияние във всички сфери.
Няма правителство, което да не е било заложник на интересите на Доган и да не е изпълнило всичките му прищявки. Къде нагло (като случая "Пеевски-ДАНС"), къде по-дискретно (като овладяването по времето на Бойко Борисов на целия финансов ресурс на държавните предприятия и завземането от медийната групировка на Пеевски на почти 80% от журналистиката в страната) ДПС и кръгът от фирми около него са били на практика вечно на власт. В един момент на Доган вече му омръзна да го играе политик на светло и зае онази роля, която много повече му отива и която той очевидно харесва - на сицилиански бос, при когото цялата политическа класа се изрежда, за да получава задачи, да му се отчита и - може би - да си прибере хонорара за свършеното. Да, цялата класа, която е била или се намира в момента на върха, без никакво изключение!
И когато имаш всичко - политическа и икономическа власт, започваш да нареждаш по дъската разни пионки, които да контролират безбройните владения, а ти съответно пък тях. Такава е логиката на всяка мафия. Така се и появиха за пред обществото лицата на Цветан Василев - председателя на Корпоративна търговска банка, където се складираха и складират все още парите от държавата, а после се разпределят по олигархичната структура; на Лютви Местан, който интелигентно и на правилен български прокарва политическите интереси на боса; на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, които чрез оглавяваната от тях „Нова медийна група" изкупуват вестници и телевизии на килограм, за да хванат за гушата всички журналисти в България. Та чак до разни клоуни като Николай
Бареков, чиято задача е да забавляват поданиците на мафията
и да й отвличат вниманието. Факт е, че кастингът на Доган се е оказал успешен - всички те досега доста добре се справяха със задачата си.
Как обаче работи тази система, та няма засечки дори когато на власт е партия, която уж е противник на ДПС, какъвто бе случаят с ГЕРБ? Нека не забравяме откъде тръгва самото образувание ДПС - от тайните служби на комунистическа България. Информацията е най-голямата власт. Имаш ли информация, можеш да постигнеш много. Ако знаеш тайни за някой политик, то лесно ще го накараш да направи всичко за теб. Достатъчно е да го заплашиш, че примерно една или повече компрометиращи гей снимки или друга някаква нежелана сексуална или финансова данна ще види бял свят, или пък да му предложиш добър хонорар и той ще е в ръцете ти. Морковът и тоягата са най-отличителните белези на една стройна мафиотска структура.
Като знаем това, по-лесно бихме си обяснили защо г-н Станишев така трудно отговаря на прости въпроси за Пеевски. Защо г-н Орешарски послушно пълни в момента властта с хора на ДПС. Или пък защо Волен Сидеров с треперещ от вълнение пръст натиска заветното копче за кворума в парламента, за да помогне на ДПС да прокара правителство. Също така ще си отговорим и на въпроса защо до момента не сме чули и думичка от Бойко Борисов като обяснение как така по негово време всички държавни предприятия под строй прехвърляха парите си в банката на Доган, финансирайки по този начин покупката на медии.
Той мълчи и по много други теми от все същото естество. Една от тях е особено болезнена за ГЕРБ - как така уж Бойко Борисов лично е подбрал новия главен прокурор Сотир Цацаров (което стана ясно от появилите се тайни записи), а после Цацаров даде всичко от себе си, за да обърне резултата от изборите и да катурне партията му. Г-н Борисов кърши немощно китки, когато му отворят тази тема. Защото е трудно да признаеш, че цялата ти власт е била като всяка друга в България след края на комунизма: под диктовката на Доган.
С все същите средства ДПС успя да превърне и съдебната система на България в своя играчка. Днес Ахмед Доган разполага ако не с целия, то с квалифицирано мнозинство във Висшия съдебен съвет (ВСС), което чинно гласува всяка негова кадрова прищявка. В сайта на Народното събрание има стенограми, които припомнят, че докато на власт беше Бойко Борисов, съставът на
ВСС винаги беше избиран с коалиционните гласове на ГЕРБ и ДПС
Затова само за лаици е чудно как така ВСС първо назначи, а сетне винаги възстановяваше като следовател Догановия любимец Делян Пеевски всеки път, когато той напускаше една или друга синекурна длъжност в държавата. Или пък защо съдът прие, че милионите, които Доган е получил покрай язовир "Цинков камък" за някакви консултански услуги, а на практика като подарък, съдът не счете за престъпление. Новият главен прокурор Цацаров е неделима част от тази схема и той много добре си върши работата, която му е отредена. Можем само да гадаем каква прищявка на Доган ГЕРБ не съумяха да изпълнят овреме, та с лекота ги катурнаха от властта, а в момента г-н Цацаров така усърдно се е захванал с тях.
Сицилианският бос обаче все пак имаше опозиция, но не в лицето на политическа партия. Дълго време Доган изпадаше в истински гняв, когато се споменеше името на Валентин Златев. В началото той дори даваше воля на злобата си. В няколко интервюта и изявления се изтърва да си признае, че ненавижда икономическата структура, чийто интереси Златев защитава. В един момент на тези изявления бе сложен край и злобата, поне видимо, приключи. От филмите и класическите романи за мафията знаем, че щом двама босoве спрат да говорят един срещу друг, значи чисто и просто са разпределили сферите си на влияние и са се споразумели. Днес
между Доган и Златев цари хладен мир
Иначе между оглавяваните от двамата структури няма особени разлики. Морковът и тоягата са похватът, чрез който Златев властва от десетина години. Няма правителство, което да не е изпълнило всяка негова прищявка. Няма политик, позволил си да отрони нещо срещу българския представител на „ЛУКойл", който да не е бил изритан в небитието след това. Къде нагло (като при Бойко Борисов), къде по-дискретно (като при царя и Станишев) Златев винаги е успявал да постига целите си. При него също всички се изреждат на отчет и потупване по гърба. Най-видимо бе това при Борисов, който всяка събота му гостуваше по хотели или ловни резиденции, а сетне прокарваше решения, с които създаваше проблеми на конкуренцията на боса.
Златев - също като Доган - е плод на миналото. Син на един от най-близките съратници на Тодор Живков - кмета на Правец Васил Златев, той завършва образование в Съветския съюз. При завръщането си обратно става посредник между Иван Костов и руската фирма „ЛУКойл", в чието ръководство са все кадри на КПСС. Оттогава и до днес
„ЛУКойл" и Златев са вечните победители на всички избори
в България - теоретично се състезават различни партии, реално печели все тази, на която Златев е заложил. С времето той материализира влиянието си в строежи на хотели, покупки на имоти и концесиониране на ловни резиденции. Също като при Доган всяка съдебна прищявка на Златев е била винаги удовлетворявана от послушния съд. В едно нещо обаче империята на Златев надминава тази на боса от сараите. Тя успя да приватизира дори част от държавната граница на България. Днес няколко километра от нея, намиращи се по протежение на нефтопристанището край Бургас, собственост на "ЛУКойл", не се контролират от държавата. Това е още една от приликите между олигархиите на Доган и Златев.
Заради приватизирането на съдебната система от първата България постоянно е сочена с пръст от Европейския съюз като страна с най-нереформирана магистратура. Заради заграбването на част от граничната бразда от втората България никога не успява да стане част от Шенгенското пространство - клуба от държави, които нямат помежду си граничен контрол. В този клуб не могат да членуват страни, чиято граница на практика се управлява от Русия.
Събарянето на двете империи "Златев" и "Доган", които задушават страната толкова много години, подчинявайки я на личните си интереси, е най-важната задача, която всъщност трябва да си поставят протестиращите по улиците на България днес. Защото само събарянето на поредното правителство няма да реши проблема. След него ще дойде следващо, което - иска или не - отново ще бъде заставено да е заложник на мафията и ще започне да й слугува.
