сн. ДПА
Мнозина подозират, че зад разгневеното множество по улиците на България се виждат сенките на тайните служби - български и руски. Така ли е наистина? Ден преди падането на ГЕРБ две знакови фигури на тоталитарните тайни служби обявиха от телевизионния екран, че в България властта се търкаля по улицата като „кална спукана топка" и призоваха настойчиво Бойко Борисов да си подаде оставката. И той, за удивление на мнозина, го стори.
В края на врящата от протести седмица едната от същите две ДС фигури, бивш шеф на Шесто управление, отново се изпусна многозначително от екрана. На въпрос дали знае как Ахмед Доган е бил подготвян от службите, той отговори с думите: "Това не е тема, по която искам да говоря. Готвен е Доган, така е готвен, че едва ли можете да си представите!" В самия край на миналата година пък лидерът на БСП Станишев предупреди управляващите с многозначителното: „Който не иска да си тръгне с мир, ще си тръгне по друг начин."
И друг любопитен момент: веднага след като в края на миналата година парламентът отмени параграф 12 от Закона за досиетата, което на практика открива възможността да бъдат осветени т. нар. разузнавачи в чужбина, лявата опозиция вдигна страхотна медийна врява и настоя президентът да наложи вето на поправката. До момента осветяването на агентите разузнавачи в чужбина е де факто блокирано. А този акт -според изследователя на комунистическите тайни служби Христо Христов - щеше да даде възможност на обществото да научи какво е присъствието на кадри от филиалите на КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване) в съвременните български разузнавателни служби.
За намеса на руските специални служби в случващото се в България заговори тези дни по телевизията и бившият вътрешен министър в правителството на СДС Йордан Соколов. Той директно обвини тези „много опитни хора", че умишлено дестабилизират страната и че стоейки зад протестите, те трансформират икономическите искания в призиви за промяна на политическия модел. Подобна оценка даде и влиятелният политолог Огнян Минчев, според когото „олигархията и руската пета колона, с които Борисов толкова дълго се опитваше да постигне компромис - за „Белене", за „Лукойл" и за какво ли още не, същите тези кръгове го качиха на шейната и го пуснаха по надолнището."
В жегата на обществения гняв срещу монополите почти никой не повдигна публично актуалната тема за отварянето на агентурните досиета на т. нар. кредитни милионери. Никой не попита защо законовата проверка се бави необичайно дълго. В края на миналата година шефът на Комисията по досиетата Костадинов обеща първата група агенти да стане ясна още в средата на януари, но това така и не се случи. А тъкмо имената на тези фигури, много от които продължават да заемат ключови позиции в основните сектори на икономиката, финансите и бизнеса, биха дали отговор на много от въпросите, които в тези дни се скандират по площадите - кой е източил стотици милиони от трезорите на България, как са формирани днешните държавни монополи, какви са механизмите, по които продължават да се дърпат конците по всички нива на държавата, и кой в крайна сметка носи отговорността за мизерията на най-бедните европейци. Оказва се, че виновни за забавеното осветяване на кредитните милионери са... банките, които също са обект на остри критики от улицата. Макар че по закон те са длъжни да предоставят в двуседмичен срок данните на кредитните длъжници, много от банките продължават да бавят своите отговори. Не били длъжни да съхраняват исканите данни повече от 5 години, много от банките на прехода вече не съществували, а архивите им били унищожени - това са част от текущите обяснения. Но дали разгневеното множество на улицата ще приеме тези аргументи? Или ще види в тях опит да бъдат прикривани определени лица? Все пак става въпрос за проверката на 50 хиляди души от над 10 хиляди фирми, а очакванията са на светло да излязат поне 5 хиляди имена на ченгета.
По повод събитията в България украинският в. "Севодня" коментира, че сегашната криза била в интерес на Москва, а начините за засилване на руското влияние в София били два - строеж на АЕЦ "Белене" и бъдещо коалиционно правителство, в което Русия да има повече поддръжници. Върху кой от вариантите ще се съсредоточат размърдалите се дълги сенки на тайните служби, предстои да разберем. При това съвсем скоро.
Георги Папакочев, “Дойче веле”
