сн. Уикипедия
Около 95 % от океана е неизучаван, непознат и невиждан от човешко око. Затова и загадките, с които учените се сблъскват в тази огромна морска шир, продължават да изскачат и до ден-днешен. Може би най-силният пример, подкрепящ това, идва от проект от 2004 г. Екип спуска камера на дъното на Мексиканския залив, което веднага довежда до ново откритие. Тази една-единствена камера, разположена на едно определено място, успява за по-малко от минута да покаже видео на 182-сантиметров калмар - нещо, което дори специалистите не предполагаха, че съществува на нашата планета. Колко ли още загадки крият океанските дълбини?
Със сигурност числото е сериозно, а за учените е трудно дори да анализират цялата събрана информация от проведените експедиции - потокът е огромен. Но днес в страницата ни за загадки и криминални истории предлагаме пет загадки, свързани с океана, които все още търсят своето решение.
Спокойно можем да обявим 1968 година като една от най-лошите в историята на подводниците. Преди почти 50 г. четири подводници, които нямат нищо общо помежду си, изчезват. Става въпрос за ,,Скорпиън" (САЩ), ,,Дарак" (Израел), ,,Миневр" (Франция) и K-19 (СССР). Дори след толкова години тази загадка остава без отговор, но с множество предположения - от инцидент в торпедния отсек (самовзривяване) до подводни атаки, прикрити от правителствата. Последното не изглежда чак толкова невероятно, като имаме предвид годините и две от държавите, чиито подводници изчезват - САЩ и СССР. ,,Скорпиън" е намерена пет месеца след изчезването й. Оказва се, че е потънала на 3,300 метра дълбочина. Точното й местонахождение обаче не е публично оповестено. Военоморските сили на САЩ го пазят като държавна тайна с оправданието да не се помогне на вражеска държава да измъкне останките и да се възползва от технологиите на борда. Това пък подбужда спекулации, че е възможно подводницата да не е открита. Ако има останки от останалите подводници, а в света би трябвало нищо да не се губи, то те са на толкова големи дълбини, че с разкриването им определено ще трябва да се занимават бъдещи поколения.
След филма „Jaws" образът на акулите, който принципно и така си беше достатъчно страшен, придоби култов статус. Разбира се, не в твърде положителен смисъл -кръвожаден хищник, който само чака да навлезем по-дълбоко във водата, за да ни ползва за част от храненето си. Случай от тази година обаче шокира учените. В средата на 2014-а, докато събират информацията от устройство, което трябва да следи почти 3-метров представител от вида бяла акула, те откриват нещо много странно. Акулата внезапно се потапя до почти 600 метра дълбочина, а температурата се качва от 7 до 25 градуса. Единственото обяснение на този етап е, че е възможно животното да е било изядено от друго - по-голямо. Не е невъзможно една акула да бъде изядена от друга, но обстоятелствата около тази ситуация не са напълно изяснени. Сред предположенията влиза и евентуална смъртоносна схватка с косатка. CNN, която се опита да разследва загадката, смята, че може и битката да е била с „огромна бяла акула канибал, тежаща около 2 тона".
Ако има загадка, която човърка човечеството от векове, това със сигурност е Атлантида. Може би не чак толкова популярна, но и до Япония има подобна мистерия - подводният монумент Йонагуни. Открит е през 1986 година, когато водолази пристигат по бреговете на остров Йонагуни, за да изследват акулите чук. Архитектурните образувания, част от подводния монумент, напомнят пирамидите в Древен Шумер. Многото правилни геометрични форми навеждат на мисълта, че това е по-скоро сътворено от човешка ръка. По-сериозното им изследване започва през 1997 година, но то стига до извода, че това е по-скоро природно явление - вследствие на сеизмичната дейност скалата се разцепва и прави тези правилни геометрични форми. Според Масаки Кимура, морски геолог към Университета на Рюкю, структурите наподобяват останки на замък, пет храма, стадион и триумфална арка. Геолозите определят възрастта на този монумент на 10 до 16 хиляди години. Някои вярват, че това са останки на древен град, потопен след мощно земетресение. Други - като Робърт Шох, професор в Бостънския университет, определят структурите като природни формации.
Моряците от миналото често разказвали истории, в които ненадейно се натъквали на „млечни, сияещи в блед цвят морски води". Доста мистично, но се оказало, че това не е просто морска легенда от минали времена. През 1995 г. търговски кораб, плаващ под британския флаг, документира същия феномен. Съвременните учени, като Стийв Хадок от Изследователския институт към аквариума в Монтерей Бей, откриват, че причината са луминесцентни бактерии (или биолуминесцентни динофлагелати). През 2005 година, когато е достигнато до това заключение, всичко остава теоретично. Последващи изследвания, изготвени от Хадок и трима негови колеги, заключава, че тези бактерии светят, за да привличат риби, които да ги погълнат. След това бактериите живеят в новия си ,,хазяин". За да се получи този ефект, на мястото се събират трилиони бактерии, но учените все още не знаят точно как се предизвиква „толкова огромна популация, струпана на едно място". „Към момента въпросите са много повече от отговорите. Това само потвърди точно колко малко знаем за мястото, което наричаме свой дом", добавят Хадок и колегите му в доклада си.
Със сигурност предвидим участник в този материал, който не отсъства никога при споменаването на океански загадки, е Бермудският триъгълник. След поредица от изчезвания той придоби в почти всеки земен жител най-загадъчния статус сред историите от океана - едва ли има хора, които да не знаят за славата на това местоположение.
Трагедиите започват през 1918 година, когато ,,Циклопс", кораб от военноморските войски на САЩ, изчезва в Атлантическия океан - някъде между Маями, Бермуда и Пуерто Рико. Преди това няма данни да е изпращан SOS сигнал, а целият екипаж, съставен от 300 души, също се изпарява безследно. През 1945 година пет военноморски бомбардировача се изгубват, докато прелитат над този район, тъй като компасите отказват да работят. След дълго лутане горивото им свършва и са принудени да направят аварийно кацане във водата. Веднага след това е изпратен спасителен самолет, който заедно с бомбардировачите също изчезва безследно. Теориите обхващат сериозен диапазон - от свръхестествени сили през извънземни и стигат до разцепване на пространствено-времевия отсек на Вселената. Според последните научни теории е възможно събитията да са породени от леснозапалим газ, който идва от пукнатините на океанското дъно. Щом излезе на повърхността, той може да обърне големи кораби, а попадайки в двигателите на самолетите, да предизвика сериозни повреди.
