Снимки: desebg.com
На 18 декември 1985 г. трима поклонници, пристигнали предния ден в манастира „Св. Георги Зограф" в Света гора, Гърция, посещават библиотеката и след като отклоняват вниманието на библиотекаря отец Пахомий, подменят оригинала на „История славянобългарска" с предварително изработено копие. Двама от поклонниците са оперативни работници от резидентурите на Първо главно управление (ПГУ) на ДС в Солун и Атина, а третият - дипломатически служител в посолството на НРБ в гръцката столица. Кражбата на оригинала на Паисиевата история е една от най-дълго подготвяните и планирани специални операции на Първо главно управление на ДС - повече от 13 години. Не случайно кодовото название на операцията било „Маратон". В архивите на ДС все още се пазят плановете и отчетите за мегаоперацията. Тя била разработена в отдел 14 - „Културно-историческо разузнаване", създаден през 1972 г. след решение на Секретариата на ЦК от същата година за опазване на българските културни паметници в чужбина.
Още в първия строго секретен план за 1972 г. е набелязано мероприятието: „Ще бъдат проучени възможностите за подмяна оригинала на Паисиевата история с изработено от нас копие."
Подготовката продължава десет години
а през 1982 г. е дадено началото на операция „Маратон". Освен оригинала на Паисиевата история в плановете на разузнаването се е предвиждало да бъдат „придобити" и оригиналите на още два изключително ценни писмени документи - Драгановия миней от ХIII век и Служебника на св. патриарх Евтимий от ХIV век, както и златното съкровище на „Зограф" надхвърлящо 100 кг златни монети от различни епохи. Силите на разузнаването обаче не стигат, за да се реализира и тази кражба.
Първият опит за подмяна на оригинала на историята през 1984 г.се проваля, тъй като оперативният работник полк. Христо Маринчев не получава разрешение от гръцките власти да посети Света гора и стига само до Солун. Маринчев е бил зам.-началник на отдел 14 „Културно-историческо разузнаване" и работел под прикритие като зам.-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква и култовете към Министерството на външните работи.
През декември 1985 г. нов план е възложен на двама оперативни работници от резидентурите на ПГУ в Солун и Атина, които работят под дипломатическо прикритие на първи секретари - Иван Генев и Венцислав Агайн*. Към тях се присъединява и служителят в посолството на НРБ в Атина Динко Пехливанов. Безценната реликва е изнесена от Света гора под дрехите от Агайн и резидентурата на ПГУ го изпраща с дипломатическата поща в България. „Ние бяхме просто изпълнители. Изпълнихме нареждане на Центъра да донесем книгата", заявява сега след 27-годишно мълчание Венцислав Агайн. Той предварително е знаел, че при евентуално разкриване трябва да понесе отговорността и
по никакъв начин да не свързва случилото се с НРБ
По думите му още преди операцията негови колеги от ПГУ са изразили мнение, че изнасянето на оригинала на Паисиевата история от „Зограф" е грешка, защото по този начин ще отслабят позициите на манастира в Света гора. Ръководството на разузнаването обаче е решило да се пристъпи към операция.
„Сменихме оригинала с носеното от нас копие при следната ситуация: дядо Пахомий, библиотекарят, беше много ревнив към посетителите в библиотеката. Той ме познаваше в качеството ми на зам. генерален консул в Солун, където сме се срещали няколкократно, когато той е идвал от Света гора", разказва бившият оперативен работник Иван Генев. „През декември 1985 г., когато осъществихме операцията, дядо Пахомий беше известен от нас, че ще донесем плексигласова кутия, в която да поставим оригинала на Паисиевата история. Предварително беше обсъдено дали да му се доверим, но беше решено подмяната да стане без негово знание, тъй като преценихме, че той ще се възпротиви, тъй като беше много ревностен пазител и следваше строго правилото нищо да не се изнася от библиотеката..."
Със строго секретна заповед министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов награждава оперативните работници Иван Генев и Венцислав Агайн с повишаване в длъжност, а дипломата Пехливанов с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред". Днес Иван Генев, Венцислав Агайн и Динко Пехливанов са пенсионери. При изпълнението на операцията
за пръв и последен път стъпват на Света гора
Новооткритите архивни документи разкриват, че плановете за провеждане на операция „Маратон" са утвърдени от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев и заместника му ген. Владимир Тодоров. Имената на двамата се свързват с операцията на ДС за ликвидирането на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон, което беше признато през 1991 г. и от бившия началник на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин.
Коцев загива в автомобилна катастрофа заедно със съпругата си няколко месеца след операция „Маратон" - през лятото на 1986 г. Ген. Владимир Тодоров беше осъден на година и два месеца затвор през 1992 г. за унищожаване на част от досиетата на писателя Георги Марков. Потърсен по телефона, неговата съпруга заяви, че той е болен на легло и не е в състояние да разговаря.
Архивът на разузнаването разкрива още, че дейността на отдел 14 на ПГУ-ДС е разглеждана многократно и подробно от министъра на вътрешните работи ген. Стоянов, както и че различни проблеми са обсъждани в присъствието на официалния представител на КГБ в България ген. Иван Савченко.
Разкритията за операцията, с която ДС извършва кражбата на Паисиевата история стават след обявяването на агентите в Светия Синод на БПЦ през януари тази година. От досиетата на двама от митрополитите - сътрудници на Държавна сигурност - Неврокопския митрополит Натанаил и Варненския и Великопреславски митрополит Кирил - се разбира, че те са били вербувани от отдел 14 на ПГУ за културно-историческо разузнаване с цел
да бъдат внедрени в обект за агентурно проникване
„Цитадела" - Зографския манастир.
Томовете на разработката „Цитадела", в която се съдържат и плановете на операция „Маратон", са вписани в отделен опис от бившия началник на архива на Националната разузнавателна служба (НРС) Божидар Дойчев, който беше намерен мъртъв с огнестрелна рана в главата на работното си място през 2006 г. „Никога не съм се съмнявал, че кражбата на „История славянобългарска" е дело на Държавна сигурност. Не съм изненадан от тези нови разкрития", заявява президентът Петър Стоянов, който през 1997 г. взе решение за връщането на оригинала в манастира „Зограф". И допълва: „Зная, че и днес, след толкова години част от българския народ, промиван така усърдно десетилетия от комунистическата пропаганда, най-вероятно ще си каже, че това е едно патриотично дело. Защо тази най-българска книга да не бъде в български ръце, а да я оставим на Гърция? Първо, „Историята" не е открадната от Гърция, а от българския манастир „Зограф", който я е опазил повече от два века и е също толкова българска светиня, колкото и ръкописът на Паисий. За българите християни този манастир е свято място. Комунистите атеисти никога не са разбирали това. Възмутен съм от факта, че в документите на Държавна сигурност за кражбата на Паисиевата история „нашите доблестни разузнавачи" говорят така, все едно че са крали от супермаркет..."
- Новите разкрития в архивите на ДС свалят съмненията относно набедените извършители на кражбата, които бяха тиражирани в редица медии през последните 20 години. Сред тях е реставраторът инж. Петър Митанов, който през 1992 г. в качеството му на председател на Ефория „Зограф" огласи на специална пресконференция, че оригиналът на Паисиевата история е откраднат и се намира в касата на шефа на разузнаването ген. Бриго Аспарухов.
Христо Христов
