Езерото Чеко – предполагаемият кратер на Тунгуския метеорит
На 30 юни 1908 г. огнена топка влиза в атмосферата на Земята и се взривява в небето на 5-10 км над затънтената руска планина Тунгуска в Сибир. Експлозията унищожава повече от 2150 кв. км гора и енергията й се равнява на 20 млн. тона TNT, или 1000 атомни бомби от Хирошима. Тя била толкова мощна, че озарила и небето над Лондон. Изследователите считат, че за чудото е виновен метеорит, но досега от него не са намерени нито части, нито пък е открит кратер в земята. Астрономите все още се чудят дали става дума за астероид или комета, а ако разберат какво се е случило, ще могат по-добре да предвиждат потенциални бедствия.
Наскоро италиански изследователи обявиха, че са намерили ключ към тайната на Тунгуския метеорит: това е дълбокото 50 метра езеро Чеко, което се намира само на 8 километра северозападно от епицентъра на разрушението. "Когато изследвахме дъното на езерото, на 10 метра под повърхността на земята засякохме сеизмични вълни, които се отразяваха от нещо", казва Джузепе Лонго, физик в Университета в Болоня (Италия) и съавтор на изследването. "Досега никой не го беше открил. Засега обаче със сигурност можем само да кажем, че формата на езерото е като кратер от сблъсък с кълбовиден предмет, летящ с ниска скорост." Най-новите данни бяха публикувани в последния брой на списание Terra Nova. Ако при следващата си експедиция екипът успее да намери доказателство за наличието на астероид или комета, когато изследва дъното на езерото, мистерията около инцидента в Тунгуска може да бъде разкрита.
В експедиция през 1999 г. екипът на Лонго дори не планирал да изследва езерото Чеко като евентуален кратер от сблъсъка с метеорита. Той по-скоро искал да намери метеоритен прах в утаечния слой под водата. Докато сканирали топографията на езерото с хидролокатор обаче, те били поразени от конусовидната му форма, която била уникална и не се срещала при другите езера. "Експедициите през 60-те години стигнаха до заключението, че Чеко не е кратер, но технологиите им бяха ограничени", обяснява Лонго. С появата на по-съвършените сонарни и компютърни технологии формата на езерото добила по-ясни очертания.
Екипът на Лонго отишъл по-далеч - те взели проби от дъното, от близо два метра дълбочина. Така над "хаотичните натрупвания" разкрили прясна утайка, подобна на кал. Въпреки това данните не били достатъчно доказателство за сблъсък с метеорит.
"За да разберем наистина дали това е кратер от сблъсък с нещо, казва Лонго, ни трябват проби от 10 метра дълбочина в дъното." Те трябва да се вземат от мястото, където екипът откри със сеизмичните си уреди "рефлектиращата" аномалия. Много е възможно мястото да е точно там, където е бил сблъсъкът със земята или където все още се намират частите от метеорита. Предметът, ако бъде открит такъв, може да бъде по-широк от девет метра в диаметър и да тежи почти 1700 тона.
Досега обясненията за инцидента в Тунгуска са най-разнообразни - от сблъсък с НЛО до паднала черна дупка. Алън Харис, учен от Института за космически науки в Колорадо, казва, че проучванията на Лонго не са спекулация. "Бях впечатлен от работата им и не мисля, че данните могат да се отхвърлят с лека ръка", казва той. "Лонго и екипът му са сред най-признатите капацитети за Тунгуска. Ще бъде вълнуващо, ако изровят части от метеор и най-накрая отговорят на въпроса дали това е било комета или астероид."
Някои учени обаче нямат чак толкова доверие на Лонго. "От физиката е известно, че най-големите и заредени с енергия предмети проникват най-дълбоко", казва Дейвид Морисън, астроном от НАСА. Той счита, че е невъзможно до Земята да е достигнал само отломък от основната експлозия и да е образувал относително малък кратер, без да издълбае дълбок кратер. Харис също е съгласен, че физическите закони противоречат на обясненията на Лонго, но подобни събития - кратери от сблъсък с предмети - са документирани по цялата планета. "През 1947 г. руският метеорит Сикхоте-Алин създаде сто малки кратера, казва Харис. Някои бяха широки 20 метра." В Полша също има местност, над която е експлодирал голям метеор и е създал няколко малки езера. Ако отломъкът се е движил достатъчно бавно, има много голяма вероятност Лонго да открие останки от метеорит.
Лонго ще се върне при езерото Чеко другото лято, в навечерието на стогодишнината от падането на Тунгуския метеорит. "Работата ни е важна, защото ще разберем как космическите обекти се сблъскват със Земята и от какво са съставени", казва италианският учен. "А това може да ни помогне да намерим начини да защитим планетата ни от бъдещи подобни сблъсъци."
