сн. Wikipedia
В 3 часа следобед на мрачния 5 декември 1872 г. платноходът „Деи грация" се натъква на кораб, който се носи с издути платна през Атлантика на запад от Иберийския полуостров. Изненадан, че никой не отговаря на сигналите му и че по палубата не се забелязва никакво движение, капитанът на „Деи грация" заповядва на трима моряци да се прекачат на другия кораб и да проверят какво става. На носа на плавателния съд пише „Мари Селест, Ню Йорк". Това, на което моряците от „Деи грация" се натъкват преди 140 години, е една от най-големите морски мистерии за всички времена.
На борда няма жива душа, „Мари Селест" е изоставен на океанските вълни. Корабът е изтеглен в Гибралтар и там са проведени две паралелни разследвания. Първото предполага, че на „Мари Селест" е имало бунт и
моряците са се избили помежду си
На палубата и върху една сабя са открити следи от кръв. Няма обаче нито един труп. Второто разследване излиза с по-предпазливи заключения. Вероятно екипажът е напуснал кораба по някаква сериозна причина и членовете му все ще се появят отнякъде. Следователите установяват още, че следите от кръв всъщност са ръжда. Но екипажът така и не се появява и с течение на времето случаят е обвит в тайнственост, която вдъхновява много измислени истории. Дори създателят на Шерлок Холмс - сър Артър Конан Дойл, пише разказ за кораба призрак.
Спасителната лодка е била на мястото си, когато са открили „Мари Селест", пише Конан Дойл. Разказът му още повече разбунва духовете. „Как екипажът е напуснал кораба, ако не със спасителната лодка?", питат се хората. Всъщност „Мари Селест" е бил оборудван с два малки спасителни лодки, една голяма и един йол, т.е. нещо като малка яхта.
Голямата лодка е ударена още при товаренето на кораба
в Ню Йорк и е била практически неизползваема. Йолът пък липсвал.
Какво откриват моряците от „Деи грация"? На борда на „Мари Селест" царяло пълно спокойствие. Нямало наполовина изядени блюда, забравена на печката тенджера или следи от насилие. Палубата била чиста и подредена. В единия й край било проснато пране. В кабината имало хармониум, на който били подредени нотни листа. На писалището край него бил оставен бял лист с едва започнато писмо - „Фани, скъпа моя съпруго..." Изглеждало така, сякаш всеки на „Мари Селест" се е занимавал със собствената си работа и внезапно нещо е накарало всички бързо да напуснат кораба. Ценностите били оставени, следователно моряците са се надявали да се върнат. Последните записки в корабния дневник били от 24 ноември, десетина дни преди „Деи грация" да се натъкне на кораба призрак. В дневника било описано хубавото време край Азорските острови.
От първоначалния оглед на „Мари Селест" единствено
избитата врата към трюма озадачила моряците
Това обаче скоро било забравено. Месец след намирането на „Мари Селест" капитанът на „Деи грация" получил полагащото му се възнаграждение за спасен плавателен съд. Корабът призрак пък бил продаден на нов собственик заедно с целия си товар. От Ню Йорк за Европа „Мари Селест" возел 1701 бъчви с високоградусов, лесно възпламеним спирт. Когато в крайна сметка корабът бил разтоварен от новия му собственик, се оказало, че девет бъчви са празни. Именно от този факт учените построяват най-вероятната си хипотеза.
Според тях деветте бъчви са се пробили или пропукали и от тях е изтекло голямо количество спирт. В комбинация с палещото слънце над Азорските острови той е можел да причини пожар или дори експлозия. Капитанът на „Мари Селест" Б. С. Бригс добре е знаел всичко това. Изследователите твърдят, че утринта на 25 ноември 1872 г. е била за екипажа на кораба като всички други.
Внезапно някой е доловил особена миризма откъм трюма -
мирис на силен спирт.
Капитан Бригс е наредил опасните бъчви да бъдат изнесени. Когато обаче е разбрал, че няма много време, той е заповядал да бъде избита вратата към трюма. Надявал се е поне свежият въздух да неутрализира опасността от пожар.
След това Бригс е качил всички в йола. Малката яхта без проблеми е поела седемте моряци, капитана, съпругата и детето му. Планът вероятно е бил да изчакат в близост да видят какво ще стане с изтеклия спирт и после, ако всичко се размине, да се върнат на „Мари Селест". Но неочаквано силният вятър, който се извил над океана, осуетил плановете. Йолът не устоял на бурята и бил завлечен навътре в морето. Всички от екипажа и семейството на капитана загинали.
„Мари Селест" плавал десет дни без екипаж
Писателите от времето на Конан Дойл, че и до наши дни, съзират в разигралата се трагедия стотици най-мистериозни подробности. Някои писатели изказват предположението, че членовете на екипаж на „Деи грация" са убили онези и после са изфабрикували историята за призрачния кораб, за да си осигурят наградата за спасяването на товара. Следи от борба обаче не са намерени. Когато го предали на британските власти, корабът бил непокътнат. Освен това капитанът на „Деи грация" бил стар приятел с капитан Бригс, което прави убийството на него, жена му и 2-годишната им дъщеря невероятно. Освен това „Мари Селест" отплавала повече от една седмица преди „Деи грация" и по план не е трябвало да се застигат. Възможно е случаят да се обяснява с опит да се излъжат властите заради наградата. Според тази теория Бригс и Морхаус са конспиратори, като Бригс после приема нова самоличност и потъва в забрава. Обаче наградата изобщо не е била голяма. Изфабрикуваната мистерия би означавала огромен риск за посредствена печалба.
Може би „Мари Селест" е попаднала в буря. Вероятно водата е започнала да навлиза през борда и екипажът е напуснал със спасителната лодка, мислейки, че корабът потъва. Корабът е намерен с много по-голямо количество вода, отколкото е обичайно, и все пак недостатъчно, че опитен капитан като Бригс да го евакуира. Основното слабо място на тази теория е, че точно в този месец никой не е докладвал за лошо време, включително бури. Няколко пъти имало само развълнувано море.
Собственикът на „Мари Селест" Джеймс Уинчестър обмислял да продаде кораба предвид мистериозните събития, с които вече бил станал известен. Решението му се затвърдило, след като „жертва на кораба" станал и бащата на Уинчестър, който се удавил при инцидент в Бостън, Масачузетс, докато връщал морския съд обратно в Америка. Уинчестър продал „Мари Селест" на огромна загуба. През следващите 13 години корабът бил препродаван от ръка на ръка 17 пъти. В края на краищата състоянието му се влошило значително. Последният капитан и собственик, моряк на име Паркър, не успявайки да извлече никакви приходи, корабокруширал умишлено в Карибско море на 3 януари 1885 г. в опит да извърши застрахователна измама. Планът се провалил, понеже корабът не успял да потъне, след като бил „пуснат" през Рошелския риф. После Паркър се опитал да го подпали, но дори след пожара корабът не потънал. Последвалото разследване установило измамата и Паркър умрял в ареста от неизвестни причини, докато чакал делото си. Обгорялата и разбита „Мари Селест" била оставена да изгние в морето.
