Стотици каменни формирования с кълбовидна форма, пръснати в различни кътчета на планетата, продължават да крият своята тайна. През 30-те години на миналия век „Юнайтед Фрут Къмпани“ започва да разработва устието на костариканската река Рио Дикис за изграждане на бананови плантации. Представители на компанията се натъкват на странни каменни кълба от втвърдена лава или гранит с размери, вариращи от тези на детска топка за игра до 2,5 м в диаметър и максимална тежест над 16 тона, съобщава „Епохални времена“.
Подробните изследвания доказват, че сферите са идеално полирани и съвършени като геометрична форма. Голяма част от тях са разположени по групи от три до петдесет, като образуват видими от птичи поглед прави линии, триъгълници, квадрати и кръгове на разстояния от десетки километри, а някои от правите линии са ориентирани точно по посоките север-юг.
Напълно неясни са перипетиите около преместването на изходния материал през естествената бариера от блата и гъста тропическа растителност от отстоящите на десетки километри каменоломни без съвременна подемна техника. Изследователите на костариканските артефакти са безсилни да определят датировката и да разкрият тайната на перфектната шлифовка. Пионерът на палеоастронавтиката Ерих фон Деникен счита, че кълбата са били поставени в прастарата джунгла още преди да се развие буйната растителност. Най-смелите опити за датиране възрастта на кълбата като плод на човешкия разум достигат до зашеметяващата възраст от половин милион години! На противоположния хронологичен полюс е становището, че са изваяни от прадедите на съвременните индиански племена към ХІV-ХV век след Христа. Теорията, според която кълбата първо са били грубо издялани от каменни блокове и след това полирани с по-малки камъни и използван като шкурка мокър пясък, не се подкрепя от никакви следи наоколо от употребявани инструменти или отделяни при изработката материали.
Защитавайки тезата за естествения произход на каменните кълба, д-р Робърт Смит счита, че те са резултат от кристализацията на разтопена вулканична пепел, отделена при геологична активност през Третичния период (отпреди 6 до 65 милиона години). Заключението обаче е несъвместимо с наличието на явни следи от технология за гладко полиране при значителна част от сферите.
Три от големите „топки за игра на боговете“, намерени в края на 70-те години в мексиканския щат Гуадалахара, били доставени в Университета на щата Ню Йорк, където били раздробени. Никакви следи от материална култура не били открити в сърцевината им. Специалистите се обединили около версията, че артефактите не са дело на човешки ръце, но е твърде вероятно да са продукт на непознати на човечеството висши технологии. Изследването на вътрешната структура на кълбата показало, че е изградена от сплави на рядко срещани на земята химични елементи, многократно “усукани” в спирали. Микроскопските наблюдения с променящо се увеличение открили, че сплавите образували сложни и непонятни рисунки.
Въпреки че повечето изследователи на палеозагадките свързват странните кълба главно с района на Коста Рика, феноменът се проявява и в други части на земното кълбо. Каменни кълба са намерени и в Никарагуа, Гватемала, Бразилия, а също и в Непал, Кавказ, Египет и дори в Румъния. Прочутият изследовател на Мезоамерика д-р Матю Стърлинг съобщава за откриването на 6 гнезда от кълба на площ от 500 кв. км близо до Лос Аламос, в щата Ню Мексико (САЩ), и на 22 полузарити кълба с диаметър 1,5 до 2,5 м в планинските райони на мексиканския щат Халиско. В необитаеми местности на Северна Австралия са открити огромни ерозирали каменни кълба, наричани „топчетата на дявола“. Каменни сфери са открити и в Нова Зеландия, в залива Моераки, северно от Дънедин. Разстоянията между отделните огнища придобиват колосални измерения с откриването на огромни гладко полирани каменни кълба с диаметър между 1,5 и 3 м на остров Чамп (Франц-Йосифова земя) в Баренцово море.
Изследователят на феномена и водещ научен сътрудник на руския Институт по органична и обща химия Валентин Глазов се позовава на проучвания, според които около кълбовидните мегалити съществува „аномално поле“, което разстройва показанията на електроприборите, блокира часовниците и нарушава биоритмите на живите организми. Установено е, че намиращи се в периметъра на кълбата хора често страдат от учестяване на пулса, изменения в координацията на движенията, разстройство на съня и частична амнезия.
Какво е предназначението на каменните кълба? Според д-р Луис Гомес те изобразяват небесните тела от Слънчевата система. Възможно е каменните сфери да са материализиран израз на представите за съвършенството на планетите, изобразявани от ацтеките като кръгъл предмет или топка, с която боговете играят. Руският учен Александър Казанцев допълва, че би могло да става дума за проекция на звездно небе, „паметник за посещаването на Земята от друг разум“. Същевременно по форма каменните сфери напомнят и регистрираните в цялата човешка история светещи „небесни кълба“, обожествявани или следени с ужас от вярващите в намесата на дявола. Уфологично пристрастните тълкуватели на феномена приемат, че кълбата образуват ограничителни линии и са ориентири, по които космическите изследователи определят своя курс за приземяване на построен от тях космодрум. Други хипотези ги определят като „космическо око“ - маяци, усилващи изпращаните или постъпващи от бездните на Вселената послания от „висшия разум“.
Вероятно най-старите писмени данни за подобна находка се отнасят за сфера, открита през 1802 г. в ливада край Лайден, Холандия, съобщава blog.e-gabo.com. Местни хора открили топката и я отнесли в Лайденския университет. Учените там обаче нямали никакво обяснение какво представлява предметът, нито от какво е направен. По-късно топката била похитена от войските на Наполеон и изчезнала безследно.
През 1963 г. в австралийската пустиня са открити три подобни топки, разположени недалеч една от друга и с диаметър от 35 см, всяка с тегло 6 килограма. Повърхността им била перфектно полирана, без никакви белези от съединяването на отделни детайли и без деформации. Австралийските учени не успели да разберат какво представляват сферите и ги изпратили в САЩ за по-подробни изследвания. Три години по-късно – през 1966 г., в щата Арканзас, САЩ, няколко души стават свидетели как топка с диаметър 28 см пада от съвършено ясно небе. След огледа на обекта отново не са открити никакви деформации, нито повреди, предизвикани евентуално от навлизането на кълбото в земната атмосфера. След още три години – 1969 г., аржентинският изследовател А. Шнайдер демонстрира подобен обект на пресконференция в Буенос Айрес. Топката е с диаметър 22 см и е открита в Северна Аржентина. Демонстрацията изумява присъстващите журналисти – в продължение на 15 минути ученият безуспешно прави опити да направи каквато и да било пукнатина върху металната сфера. Той пояснява, че са правени опити да се достигне до вътрешността на топките с най-съвременни за онова време методи, включващи въздействие на свръхниски и свръхвисоки температури. Напълно безуспешно. По време на Първата световна война също има информация за случай с паднала от небето метална топка. Открита е на територията на Австро-Унгарската империя. Отново идеално кръгла метална топка с диаметър 12.5 см. Гладка повърхност, която не може да бъде по никакъв начин наранена или деформирана. Тогава австралийците решават, че става дума за някаква свръхсекретна разработка на руснаците, изработена от изключително здрава сплав, и предават находката за анализ в Германия. Разбира се, след това тя безследно изчезва.
