снимки Wikipedia
През 1938 г. китайският археолог Чи Пу Тей открил редица от гробове в пещерите на планината Баян Кара Ула, разположена на границата на Китай с Тибет, който в онези години все още бил независима държава. В тях имало малки скелети на същества с фино телосложение, но с доста големи черепи. На стените на пещерата пък Чи открил скални рисунки, изобразяващи същества с кръгли шлемове. Издълбани били и звездите, Слънцето и Луната, свързани с низ от точки с големината на грахово зърно. Сензационното в находката било, че той и помощниците му успели да извадят 716 диска от гранит, с дебелина 2 см и подобни на популярните някога дългосвирещи грамофонни плочи. Тези каменни дискове в средата имали дупка, от която във вид на спирала тръгвал двоен издълбан надпис и стигал до ръба на диска.
Китайските археолози знаели, че в тази област някога са живели племената дропа и кхам (сикан). Антрополозите твърдели, че тези племена били ниски на ръст - средна височина около 1,30 м. Но
големите широки черепи не пасвали на малките скелети
на членовете на дропа и кхам. Когато Чи Пу Тей през 1940 г. публикувал своята теория, си спечелил само присмех. Той смятал, че двете племена са били най-вероятно някакъв отмрял вид планински маймуни. Според Чи каменните дискове били сложени в пещерата чак от представителите на една по-късна култура.
На пръв поглед теорията му била наистина смешна. Чувало ли се е някога за редици от гробове на маймуни. Повече от 20 години няколко учени си блъскали главите, за да разрешат загадката на каменните дискове. Едва през 1962 г. професор Цум Ум Нуй от Академията за праистория в Пекин успял да разчете част от надписите върху каменните дискове. Това, което прочел, била тъй невероятна история, че Академията за праисторически изследвания отначало му забранила каквато и да била публикация на неговия труд. Но той продължил да работи усилено и успял да докаже ясно, че в случая с надписите не става дума за коварна шега на някое грамотно праисторическо същество.
Зад Цум Ум Нуй вече застанали други четирима учени, които подкрепяли теорията му. През 1963 г. той се решил да я публикува въпреки опасенията на академията. А да не забравяме, че по това време Китай е управляван от диктатора Мао, който не обичал много-много сензациите и изобщо шумотевиците, независимо от кои точно среди идват. В това, което написал Цум, се твърди, че преди 12,000 г.
някакъв древен извънземен народ можел да извършва междупланетни полети
и група от тях успяла да кацне на Земята. Техните "въздухоплавателни въздушни средства" - това е точният превод на издълбаните йероглифи - нямали повече сила, достатъчна, за да се върнат отново в техния свят. Те се разбили в далечната и труднодостъпна планина Баян Кара. Средства и възможности да се построят нови летателни апарати нямало. След това йероглифите от надписите разказвали, че тези същества, попаднали на Земята, се опитали да се приспособят към местните условия и се опитали да се споразумеят с местните хора, които заварили около планината, но били гонени и убивани от тях.
Почти буквално разказът завършва така: „Жени, деца и мъже се скрили до изгрев слънце в пещерите. Тогава повярвали на знаците и видели, че този път другите са дошли с мирни намерения."
Доказателства за тази катастрофа на НЛО преди 12,000 г. намираме и в китайските легенди, точно тези от областта на Баян Кара Ула, разказващи за дребни, тънки като вретено жълти същества, които слезли от облаците. По-нататък митът разкрива, че поради грозотата си чуждите същества били отбягвани от племето дропа и били убивани от мъжете. Но след време в племето разбрали, че извънземните могат да са им от помощ, и започнали да дружат с тях, а пришълците пък им разказали много неща за звездите.
След публикацията
интерес към разкритията веднага проявили от СССР
Няколко диска били изпратени в Москва и руснаците успели благодарение на по-модерната технология, с която разполагали, да дадат допълнителна информация за находката. Според съветските изследователи дисковете били изработени от кобалт, труден за обработка метал, а поставени при определени условия на въртене, те вибрирали по специфичен начин, създавайки електрически заряд. Тези заключения дори били публикувани в научно-популярното списание "Спутник" в статия на Вячеслав Зайцев.
След тези разкрития дисковете на дропа веднага се превърнали в основен коз на привържениците на теорията за палеоконтакта. Швейцарският писател фантаст Ерих фон Деникен в много от своите книги разказва тяхната история, като добавя и някои други факти, с които да защити теорията за извънземния им произход.
Критиците на теорията за палеоконтакта обаче твърдят, че дисковете на дропа са налудничави измишльотини. Те изкарват 5 сериозни факта, чрез които твърдо отнемат славата на дисковете като доказателство за посещение на извънземни на Земята.
1. Откритието: След като разчита въпросните дискове, професор Цум Ум Нуй изчезва безследно от лицето на Земята и за него няма никаква информация. Освен това липсва документ, който да потвърждава, че през 1938 г. Пекинският университет въобще е организирал експедиция до планината Баян Кара Ула. Освен това факултетът по праистория към същия университет, от който е проф. Нуи, никога не е съществувал.
2. Цялата история: Тя се появява за първи път на бял свят през 1968 г. в книгата на Деникен "Колесниците на боговете", най-оплюваната книга на швейцареца. Освен в нея
никъде другаде не се срещат имената на главните герои в историята
- откривателите Тей и Нуй, Ернст Вегенер (единственият човек, фотографирал дисковете), Вячеслав Зайцев (руският учен, публикувал изследванията си) и т.н.
3. Разбиването на кода: Досега няма прецедент абсолютно непознат език да бъде дешифриран и текст, написан на него, да бъде преведен. При всички познати досега успешни случаи на разчитане на несъществуващи вече езици се е използвала макар и малко, но все пак съществуваща близост с познат език. Затова е напълно невъзможно текстът върху 176 диска на съвсем непознат извънземен език да бъде преведен от един-единствен китаец, който дори не е и лингвист, за по-малко от 2 години.
5. Дисковете: Факт е, че на планетата няма жив човек, който да потвърди, че е виждал въпросните дискове. Деникен използва две снимки от австрийския инженер Ернст Вегенер (който най-вероятно не съществува), които той е направил по време на посещението си в Университета в Пекин. На тези снимки обаче дисковете изглеждат огромни и са в пъти по-големи от размерите, които Деникен дава: 30 см диаметър и 1 см дебелина. Освен това във въпросните хранилища в Университета в Китай или в лабораторията в Русия никога, поне на хартия, не е имало подобни предмети.
Въпреки неоспоримите факти и аргументи на противниците на теорията за съществуването и извънземния произход на дисковете на дропа за много любители на паранормалното те са истинско доказателство за палеоконтакт. Те изтъкват, че именно липсата на каквато и да било информация за тях означава, че след като са разбрали за какво става дума, китайските и съветските власти са потулили откритието и са започнали да го разработват тайно с цел да намерят нещо, което да им помогне в борбата срещу САЩ в студената война. Затова случаят с дисковете от планината Баян Кара Ула може да бъде наречен на шега "Комунистическият Розуел".
