Много филми никога или късно стигат до големия екран. Тези ленти се превръщат в табу по различни причини, в различни държави. И в историята на киното в България могат да се намерят такива, но в световен мащаб примерите са още повече дори и днес. Често причините са свързани със стриктни законови регулации или конфликт между религиозните убеждения в съответната държава и съдържанието на филма. Понякога държавната цензура се задейства заради критика към политическия режим или недоволство от начина, по който е представена страната в продукцията. Проблем с появата си на големия екран има дори противоречивият филм на Стенли Кубрик „Портокал с часовников механизъм“, независимо че е номиниран за „Оскар". Тук случаят е по-интересен, защото самият Кубрик не е искал филмът му да се прожектира във Великобритания, където забраната важи от 1973 г. до смъртта му през 1999 г. Вижте 9 филма, оказали се забранени в даден период в различни държави, събрани от webcafe.

На западния фронт нищо ново (1930)

Забраната за филма в Германия е по искане на самия Адолф Хитлер, който не харесал антивоенната идея на филма. При първите прожекции на филма членове на нацистката партия са попречили на представянето на лентата, пускайки мишки в киносалона и нападайки евреи в публиката. В началото на 30-те години филмът е забранен още в Австралия, Австрия, Италия и Франция.

Американски снайперист (2015)

Ако за мнозина филмът на Клин Истууд с Брадли Купър е обиден, то за Иран военната драма си е направо забранена. Според страната филмът е обиден за целия ирански народ. В него се разказва за най-смъртоносния американски снайперист. Според иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей филмът насърчава насилието към мюсюлмани от страна на християни и немюсюлмани.

Апокалипсис сега (1979)

 

Антивоенната идея във филма на Франсис Форд Копола е причината той да бъде забранен в Южна Корея по време на режима на Парк Чон Хи през 1979 г. Арго е друга лента с нерадостна съдба в някои масти на света. Драмата на Бен Афлек от 2012 г. печели „Оскар“ за най-добър филм. Тя обаче си спечелва и негативното отношение на Иран, където е забранена заради негативния образ, който изгражда на държавата. Филмът се основава на реални събития и разказва за спасяването на шестима служители на американското посолство в Техеран по време на ислямската революция в Иран през 1979 г.

Красавицата и Звяра (2017)

Неочаквано, римейкът на приказната история на Disney от 1991 г. също попада в списъка на забранените заглавия. Причина за това са референциите към сексуалната ориентация на героя Лефу, изигран от Джош Гад. Това води до забрана на филма в Кувейт. В Русия стига до екраните, но с условието, че е предвиден за лица на възраст над 16 години, а в Малайзия се излъчва, но с изрязани сцени.

Бен Хур (1959)

Тук тежката си дума казва Китай по време на режима на Мао Дзъдун, според когото лентата съдържа „пропаганда на суеверни вярвания, най-вече християнството". Забраната си остава и страната така и не позволява прожектирането на филма, носител на „Оскар“, в пределите си. Борат е друг филм, който среща не една и две забрани. За мнозина филмът на Саша Барън Коен е забавен, но арабските държави не са сред феновете му. Комедията е определена като „твърде обидна“ и забранена в арабския свят (изключение е Ливан).

 Портокал с часовников механизъм (1971)

 

През 1971 г. режисьорът Стенли Кубрик се сблъсква с доста ожесточена критика към филма си и макар че лентата не е официално забранявана във Великобритания, бива изтеглена от киносалоните по молба на самия Кубрик, след като семейството му започва да получава смъртни заплахи. Филмът не достига до екраните в Ирландия, Сингапур, Южна Африка, Южна Корея. Причини за това - насилие и групово изнасилване. Във Великобритания започва да се прожектира едва след смъртта на Кубрик през 1999 г.

 Кристофър Робин (2018)

Още едно заглавие на Disney се оказва проблем. Китай отказва да разпространява лентата, тъй като образът на Мечо Пух се е превърнал в символ на съпротивата срещу управляващата Комунистическа партия и нейния лидер Си Дзинпин.