„България е като луксозен том в лимитиран тираж“ - така отговаря Паулина Василева, която се класира на второ място в Ричмънд на местните избори във Великобритания. Младата жена стана първата българка, която ще представлява сънародниците ни на Острова в местната власт.
Паулина Василева е родена в София. Завършва Американския колеж в България, а след това е приета със стипендия в Американския колеж в Ричмънд, където по-късно остава да живее и да се развива като художник-илюстратор. В момента се занимава с фентъзи и рекламни проекти, работи и като комикс художник. В края на май и през юли е поканена като гост на двете най-големи комикс изложения в Лондон.
Ето какво сподели Паулина Василева в първото си интервю за българска медия след изборната победа.
Паулина, какво Ви отведе във Великобритания?
Завърших Американския колеж в София. Исках да следвам в Европа и бях приета в Холандия. Но още от дете, по някакви необясними причини, винаги нещо ме теглеше към Великобритания. Когато от Американския колеж в Ричмънд ми предложиха стипендия, избрах да отида там.
Как съществува една българка в Лондон?
С безкрайна надежда! И с доста носталгия по родината. Досущ като Хайтовото „дърво без корен“. Но най-вече с много и дълги разходки. Лондон е изключително притегателен и космополитен град. Дали по централните булеварди и криволичещи улички или парковете на Ричмънд, разходките из този град ми помагат да се отпусна, да размишлявам и да планирам.
Брекзит промени ли много живота Ви, а и този на останалите българи в Лондон?
Със сигурност оказа осезаемо влияние. Като илюстратор на свободна практика, освен да предоставям комерсиални художествени услуги, често продавам малки продукти в лимитирани тиражи. С новите митнически изисквания и данъчни облагания за подобен род малък бизнес търговията с Европейския съюз е непосилна. Кой би се занимавал да освобождава от митница пакет стикери?!
Последиците имат и по-широк отзвук. Връщат се по-строги изисквания за работни визи от всякакъв тип. Посещенията от роднини, особено по-дългосрочни, например за помощ с деца и внуци, също стават по-трудни.
Как изглежда родината отвън?
Изтъкана от противоречия: свидна и далечна; обещаваща и изтерзана; уютна и непозната.
Ако трябваше да нарисувате комикс на тема „България“, как би изглеждал?
Като луксозен том в лимитиран тираж. Би разказвал дългата епопея на едно древно племе, бродещо из своята омагьосана земя. Би представлявал графика от молив и туш със силен контраст, ярки композиции и приглушен, но приковаващ цвят.
Какво най-много Ви липсва от родината?
Освен семейството? Планините. Липсва ми накъдето и да погледна, да съзирам Витоша на хоризонта. И празниците. Нашите си вековни, похристиянчени езически празници. Тези, които за кратко отново ни превръщат в едно и с шепота на ритуала ни припомнят кои сме и защо сме.
Как се озовахте на британската политическа сцена?
Както повечето повратни събития в моя живот - случайно. Някъде през 2016 присъствах на работна закуска на местната търговска камара и там срещнах един ообщинските съветници от партията на Либерал-демократите. Той ми обясни повече, както за общината, така и за местния клон на партията. Това беше малко преди референдума и аз се включих като доброволец по тази кампания, а на последващите избори помагах за кампанията на местната кандидатка за депутат - Сара Олни.
Покрай тези събития ме попитаха дали би ми представлявало интерес да се кандидатирам за общински съветник. Младите кандидати бяха в дефицит, тъй като това е голям ангажимент откъм време, с несигурен резултат. През 2018 г. се кандидатирах, но загубих с 35 гласа от консервативните кандидати (избират се по трима съветници за микрорайон). Това обаче бе отчетено като значимо постижение - Ричмънд често се колебае между консерватори и либерал-демократи, а вече бившите консервативни съветници имаха дълга история като местни представители. Местни съпартийци, активисти и жители ме насърчиха да кандидатствам отново. И на 5-ти май получих своя реванш.
Как ще отстоявате интересите на българите?
Два са практичните начини, по които бих могла да защитавам интересите на българите. Единият е с информация за конкретни насоки по съответен проблем. Другият – като оползотворя възможности за по-широко представителство в културни среди и мероприятия.
Какви ще са приоритети Ви като представител на местната власт?
Най-важният ми приоритет е да търся най-ефикасните решения на проблемите на местните обитатели в рамките на наличните на общината ресурси. Това често ще означава координация с няколко отдела, частни организации и заинтересовани лица едновременно. Сферите, които ми представляват интерес, са социалните грижи и градското благоустройство. Социалните грижи представляват множество от най-сложните предизвикателства за всяка община, но също и най-голямата възможност директно да окажеш ефект върху проблемите на засегнатите.
А като обитател - имам пряк интерес да направя всичко възможно моят район да се развива ефективно. Южен Ричмънд (моят микрорайон) е чаровно, но малко място. Границите и конкретиката на мястото пораждат редица проблеми и предизвикателства, които изискват както своевременна намеса, така и разработването на дългосрочна стратегия за устойчиво развитие, отговарящо на гъвкавите нужди на населението и променящите се съвременни обстоятелства.
